Невинни лъжи

6.

Фалън Джоунс стана иззад очуканото махагоново бюро и отиде до прозореца. Когато се намираше в този кабинет, не забравяше нито за миг тежестта на семейната история.

Бюрото, също като библиотеката със стъклени вратички и египетски мотиви на аплиците, беше в стил арт деко. Мебелите бяха част от оригиналната мебелировка на калифорнийския клон на „Джоунс и Джоунс“ при откриването му в Лос Анджелис през 1927 година.

В крайна сметка Седрик Джоунс, един от поредицата представители на рода, оглавявали този клон, беше решил да премести клона в по-изолирания Скаргил Коув на северното калифорнийско крайбрежие през 1960 г. Седрик беше пренесъл повечето мебели от лосанджелиския клон със себе си. Когато Фалън наследи поста, той запази всичко непокътнато, чак до аплиците на стените.

През 60-те на XX век Скаргил Коув бе затънтено селце, населявано от разнородна група хипита, последователи на движението Ню ейдж1, художници, занаятчии и всякакви други хора, бягащи от безмилостните сили на съвременния свят. Една агенция за паранормални разследвания стоеше съвсем на място в подобно обкръжение.

През годините в Скаргил Коув не бяха настъпили съществени промени. На Фалън понякога му се струваше, че градчето е попаднало в капана на безвремието. Това бе едно от нещата, които най-много харесваше в това място. Той работеше тук сам, контролирайки чрез интернет и мобилния си телефон своя разпръснат във всички посоки екип от следователи, анализатори и лабораторни техници. От време на време се замисляше дали да не си наеме асистент, но още не бе направил нищо по въпроса.

Знаеше какво си мислят Джейк и останалите за неговото решение да ръководи империята си от това затънтено място на брега. Но той се нуждаеше от уединение по начин, който останалите не можеха да разберат. Буквално всички членове на рода Джоунс имаха много силна чувствителност в една или друга сфера, но неговата дарба бе уникална. Никой друг не я разбираше. През повечето време той сам не я разбираше. Знаеше само, че за да върши работата си по най-добрия начин, се нуждае от спокойствието и уединението на Скаргил Коув.

Беше късно. Забулената в мъгла луна осветяваше тъмните силуети на магазина за екологично чисти храни, занаятчийските галерии и останалите магазинчета, които съставляваха малката търговска част на градчето.

Беше юли, но бруленото от вятъра заливче с неговия къс каменист бряг и стърчащи скали привличаше много малко туристи. Тези, които се озоваваха в града, никога не оставаха дълго, най-вече защото почти нямаше места, където да нощуват. В странноприемницата на Скаргил Коув имаше едва шест стаи. Туристите се задържаха само колкото да обиколят галериите на художниците и занаятчиите и си тръгваха преди залез-слънце, търсейки хотели и ресторанти на юг по брега.

Седрик Джоунс с неговата интуиция от десета степен бе усетил, че Скаргил Коув ще остане неоткрит още дълго време и се беше оказал прав.

„Джоунс и Джоунс“ беше семеен бизнес с клонове в Съединените щати и Великобритания, основан точно след Първия заговор в края на деветнайсети век. Начело на всички клонове имаше членове на семейство Джоунс, наследници на алхимика, основател на организацията — Силвестър Джоунс.

През повечето време клоновете на фирмата се занимаваха с широка гама от разследвания и охранителни ангажименти, поръчани от членове на организацията „Аркейн“ и други хора извън нея, които решаваха да потърсят помощта на детективи с екстрасензорни умения. Но онези членове на организацията, които познаваха историята на „Джоунс и Джоунс“, разбираха, че основният клиент на фирмата е управителният съвет на „Аркейн“.

Що се отнасяше до ангажиментите към Съвета, основната работа на, „Джоунс и Джоунс“ беше да се охранява най-опасната тайна: формулата на основателя.

Оригиналната формула бе създадена от Силвестър Джоунс. В личния си дневник той твърдеше, че може значително да засили екстрасензорните умения у всеки с поне някакви следи от паранормален талант. През годините формулата се бе превърнала в една от многото легенди в „Аркейн“, поне според повечето й членове. Но семейство Джоунс и Съветът знаеха истината. Формулата съществуваше и действаше.

Еликсирът за засилване на паранормалната мощ се бе оказал обаче и изключително опасен, ефектите от него бяха крайно непредсказуеми. Опиталите го наистина бяха развили плашещо силни психични способности, но този наркотик ги обсебваше. Неизбежно ги превръщаше в безпощадни, психично надарени, силно лабилни социопати.

Въпреки риска, във всяко поколение се появяваше някой жаден за сила човек, готов да не спре пред нищо, за да пресъздаде формулата на основателя. Винаги когато това ставаше, се приемаше, че е работа на „Джоунс и Джоунс“ да се справи с проблема.

В някои случаи човекът, решен да се сдобие с формулата, се оказваше просто неуравновесен ексцентрик или някой, който се е вманиачил по легендата за Силвестър Джоунс. Най-общо казано, такива хора не стигаха далече, преди „Джоунс и Джоунс“ да се намесят и да се справят с проблема.

Но сегашната ситуация изглеждаше различна. Прокрадналата се на този етап информация подсказваше, че си имат работа с много дисциплинирана, внимателно структурирана и напълно безпощадна организация. В действителност тя притежаваше всички белези на истинска конспирация в духа на Първия заговор.

Първият заговор беше друга легенда в „Аркейн“ и също като историята за формулата на основателя, се основаваше на нещо повече от късче истина. Първата конспирация бе формирана в края на деветнайсети век. Нейната цел бе да се постигне контрол над организацията и на тази основа да се разпрострат пипалата й до най-високите нива на бизнеса и правителството във Великобритания.

Сенчестите очертания на новата, съвременна конспирация бяха разкрити през изминалите няколко месеца. Двама лабораторни изследователи на „Аркейн“ бяха изчезнали при подозрителни обстоятелства, без да открият телата им. Преди месец техник от офиса на „Аркейн“ бе открит мъртъв. Две седмици по-късно доверен информатор на организацията беше загинал при автомобилна катастрофа.

В допълнение към това Фалън знаеше, че някой е проникнал в някои от грижливо охраняваните компютърни файлове на организацията, без да остави следи.

Центърът на новата конспирация, изглежда, се намираше на западния бряг. Това означаваше, че Фалън отговаряше да я спре. Десетина агенти работеха по различни следи, но той вече отчаяно се нуждаеше от пробив. В момента най-големите му надежди се крепяха на Джейк.

Пристигането на Клеър Ланкастър не бе добра новина.