Невинни лъжи

29.

Клеър беше в кухнята, когато чу шум от кола на алеята отпред. Надявайки се Джейк да се връща от играта на голф с Арчър в ранната неделна сутрин, тя прекоси коридора до входната врата и надникна през шпионката.

Майра слезе от лъскавия си мерцедес и тръгна решително към вратата.

Клеър се зачуди дали може да се спаси, ако се престори, че я няма в къщата. Но още докато тази идея й хрумна, тя видя как Майра хвърля поглед към малката кола под наем на Клеър.

Примирена, Клеър отвори вратата точно когато Майра натисна звънеца.

— Добро утро — поздрави Клеър, като се насили да се усмихне учтиво. — Ако си дошла да видиш Джейк, той не си е вкъщи. Играе голф с Арчър.

— Знам — заяви Майра спокойно. — Дойдох да говоря с теб.

— Не съм сигурна, че е добра идея — каза Клеър. — Двете с теб не се погаждаме особено добре, забрави ли?

— Трябва да обсъдя нещо с теб — настоя Майра през зъби.

Клеър се предаде.

— Добре.

Майра мина покрай нея, влезе в антрето и се огледа с разсеяно любопитство.

— За пръв път ли идваш тук? — попита Клеър, докато затваряше вратата.

— В интерес на истината, да. Джейк и Арчър са се срещали тук да говорят по работа няколко пъти, но аз никога не съм идвала. Останах с впечатлението, че Джейк доста държи на уединението си.

— Така е. Хайде да отидем в хола. Можем да говорим там.

Клеър поведе гостенката по коридора и я покани да се настани на един от тъмните кожени фотьойли.

Майра седна сковано и пусна чантичката си в скута. Сигурно се страхува, че ще й я открадна, помисли си Клеър и седна срещу нея.

— Искаш да говорим за плана на Арчър да основе благотворителна фондация ли?

— Това твоя идея ли беше? — попита Майра с остър, обвинителен тон.

— Не. Дойде ми като гръм от ясно небе. И имах чувството, че ти няма да се зарадваш.

— Той иска ти да ръководиш фондацията.

— Знам.

— Ще приемеш ли работата?

— Казах му, че не я искам. Но обмислям дали да не предложа услугите си като външен консултант. — Клеър отправи на Майра ослепителна усмивка с надеждата малко хумор да разсее напрежението. — За солидно възнаграждение, разбира се. Предполагам, че семейство Глейзбрук могат да си позволят тарифата ми.

— Ясно. — Майра не изглеждаше развеселена. Дотук с хумора.

— За теб това ще бъде проблем, нали? — попита Клеър.

— От моя гледна точка ти причиняваш само неприятности още от деня, в който се появи в Стоун Кениън.

— Не може да се каже, че нещата са вървели по мед и масло, преди аз да пристигна — възрази тихо Клеър. — Поне не за Елизабет.

Майра се изчерви.

— Елизабет имаше много тежка депресия известно време. Тя повлия на брака й, а ти се възползва от това, за да се намъкнеш в живота ни.

— Грешиш, Майра. Брад тровеше Елизабет. Този човек беше абсолютен социопат. Той се беше оженил за нея, за да получи пълен контрол над „Глейзбрук Инкорпорейтид“.

— Познавахме се с Брад няколко месеца преди той да се ожени за Елизабет. Щяхме да разберем, ако наистина беше зъл човек.

— Никой, освен евентуално Валъри, не е знаел на какво е способен той в действителност, а тя като негова майка най-вероятно също е отказвала да види истината.

Майра стисна чантичката си.

— За твое сведение Арчър не само накара отдела по сигурността на „Глейзбрук Инкорпорейтид“ да направи пълна проверка на Брад преди сватбата, но освен това поръча проучване в генеалогичните архиви на „Аркейн“. Нямаше никакви индикации Брад Макалистър да е нещо различно от това, което изглеждаше.

— Тогава някой е пропуснал нещо.

— Мислиш се за много умна, нали? Убеди Елизабет, че си най-добрата й приятелка. Арчър планира да те направи директор на фондацията си. Започна връзка с Джейк Солтър, един от малцината, на които организацията „Аркейн“ има пълно доверие.

— Майра, моля те…

— Не знам какво целиш — прошепна Майра. — Не е само парите, нали? Знаеш, че Арчър със сигурност ще се погрижи да получиш пари. Той се чувства отговорен за теб. Така че — защо си тук? По дяволите, какво искаш от семейството ми?

Очите на Майра се напълниха със сълзи. Тя затършува сляпо в чантата си, намери кърпичка и избърса очите си. Чувство на вина заля Клеър. Тя се изправи.

— Ей сега се връщам.

Отиде в кухнята, отвори хладилника и извади бутилка от любимата минерална вода на Джейк. Отвори я, изсипа я в една чаша, пълна с лед, и я занесе на Майра.

— Извинявай — каза Клеър. — Не исках да те разстройвам.

Майра спря да подсмърча в кърпичката си. Пое чашата мълчаливо и отпи.

— Обещах си да не плача — прошепна тя.

— Няма нищо — успокои я Клеър и седна на мястото си. — Ние сме жени. Позволено ни е. Давам си сметка, че всеки път, когато ме погледнеш, миналото те шамаросва в лицето.

— А аз знам, че нямам право да те виня за това, което Арчър и майка ти са направили преди толкова много години — промълви Майра.

Учудена, Клеър й се усмихна предпазливо.

— Благодаря ти за това. Аз наистина си обещах, че няма да се натрапвам в живота ви. Ако не бях толкова сигурна, че Елизабет се нуждае от помощ, нямаше да съм тук.

— Никога няма да разбера защо тя е смятала, че не може да се довери на собственото си семейство, на собствената си майка. Предполагам, нежеланието да ни се довери е било един от симптомите на депресията й.

— Основно е било, защото никой от вас не й е повярвал, когато тя се е опитала да ви каже, че Брад е много зловеща личност.

— Не е вярно, по дяволите! Аз лично говорих с лекаря й. Доктор Моубрей потвърди, че Елизабет страда от тежка депресия, усложнена от необичайна невроза, причинена от чувствителната й натура.

— Доктор Моубрей член ли е на „Аркейн“?

— Да. Обучавал се е в организацията. Той ми обясни всичко. Освен това ми каза, че Брад прави всичко възможно да й помогне. Но Елизабет беше изпаднала в пълно заблуждение. Бях ужасена, че може да се самоубие.

Очите на Майра отново се напълниха със сълзи. Няма смисъл да продължаваме спора, помисли си Клеър. Елизабет беше права. Майра отказваше да повярва.

Не искаше да приеме, че е насърчила дъщеря си да встъпи в толкова ужасен брак. И това ако не е чувството за вина на майката…

— Госпожо Глейзбрук, ако това ще ви донесе някаква утеха, аз добре осъзнавам, че когато се появя в Стоун Кениън, обикновено не донасям радост и щастие в живота ви — каза Клеър. — Но се кълна, че нямам намерение да наранявам никого.

— Тогава защо не си отидеш? — попита Майра направо.

— Възнамерявам да си тръгна — обеща Клеър.

— Кога?

— Скоро.

Майра нацупи недоволно устни. После огледа добре обзаведената стая.

— Защо се забърка с Джейк?

— Просто се случи.

— Такова нещо не може просто да се случи. Мъжете може и да вярват на това, когато им отърва, но жените знаят истината.

Клеър обмисли това. Майра имаше известно основание.

— Добре, признавам, че си права.

Майра стисна кърпичката си в юмрук.

— Опитваш се да съблазниш Джейк, както съблазни Брад ли?

Клеър побесня.

— Казвам го за пореден път. Никога, никога не съм спала с Брад Макалистър. Той беше опасен, зъл, лъжец и вероятно много силен хипнотизатор с паранормални способности.

Майра се ококори възмутено.

— Не беше хипнотизатор. Казах ти, че Арчър го провери много подробно. Брад Макалистър беше стратег, четвърта степен. Ако се преструваше или мамеше по някакъв начин, Арчър незабавно щеше да го разобличи. Арчър е осма степен, за бога!

— А аз съм детектор на лъжата, десета степен. Повярвай ми, когато срещна някой лъжец, съм сигурна в това.

Майра неочаквано стана.

— В организацията има една стара поговорка: „Никой не може да лъже така добре, както детекторите на лъжата“.

Клеър се изправи.

— Не съм тук, за да вредя на семейството ти.

— Искаш отмъщение, нали? Заради всички неща, които си пропуснала, като не си израснала като дъщеря на Арчър Глейзбрук.

— Не е вярно.

Майра се направи, че не я чува.

— Какво друго целиш, Клеър? Защо си си набелязала Джейк Солтър? Мислиш, че можеш да го използваш, за да ти помогне да постигнеш целите си?

Клеър стисна ръцете си в юмруци.

— Стига толкова, Майра!

— Предупреждавам те, Клеър. Ще направя всичко, за да спася семейството си.

Майра се обърна, прекоси бързо хола и се отправи към антрето. Клеър забърза след нея.

— Изслушай ме. Моля те.

Майра отвори със замах входната врата. Спря и прониза Клеър с поглед — като лъвица, която защитава новородените си.

— Искам да си изясним много добре едно нещо — каза тя. — Обещавам ти, че няма да стоя безучастно и да гледам как изливаш отмъщението си върху моето семейство.

Излезе и затръшна вратата след себе си.