Невинни лъжи

17.

— Не мърдай от мотела! — нареди Джейк по мобилния си телефон. — Ще ми трябва около половин час да стигна дотам. Стой точно където си.

— Съжалявам — каза Клеър изтощено. — Но ще трябва да отменя уговорката ни за вечеря. Не мисля, че ще съм добра компания.

Джейк вече вървеше към вратата на офиса си.

— Забрави това — прекъсна я той. — Вечерята е най-малката ти грижа в момента.

Клеър замълча.

— Нещата не са толкова зле — увери го тя малко по-бодро. — Не ме арестуваха, нито съм заподозряна. Всъщност в момента има две версии. Според едната Валъри се е напила, паднала е в басейна и се е удавила. Другата е, че се е самоубила. Ще направят аутопсия, за да проверят какво е пила.

— Тръгвам към теб.

— Няма проблем, Джейк, наистина. Елизабет е с мен.

— В такъв случай и двете не мърдайте оттам.

Той затвори телефона и спря пред бюрото на административната секретарка.

Бренда Уилсън го изгледа с обичайната си изключително спокойна физиономия. Тя беше шейсетгодишна, атлетична на вид и неомъжена. Според впечатленията на Джейк бе изцяло посветена на работата си. Скоро след запознанството им го беше информирала гордо, че е работила за компанията повече от трийсет години, започвайки като секретарка на Оуен Шипли.

— Изникна нещо — каза й Джейк. — Няма да се върна в офиса повече днес. Запиши всички обаждания.

— Да, господин Солтър — отвърна Бренда веднага. — Предполагам, че това е свързано със смъртта на госпожа Шипли?

— Винаги успяваш да ме изненадаш, Бренда. Аз научих новината едва преди пет минути. Ти кога я чу?

— Преди четири минути, докато вие говорехте по телефона. Секретарката на господин Глейзбрук ми се обади с трагичната вест.

— Глейзбрук още ли е в офиса си?

— Не, излезе малко преди обяд. Каза, че иска да се прибере вкъщи и да поработи по някакъв специален проект.

— До понеделник, Бренда.

— Приятен уикенд, сър.

— Нещо ми подсказва, че ще бъде дълъг уикенд с много усложнения.

— Нещата винаги са усложнени, когато е замесена Клеър Ланкастър.

Осъдителният, потиснат гняв в тона на Бренда го закова на място. Обърна се и я погледна.

— Има ли нещо, което трябва да знам, Бренда? — попита той тихо.

Жената взе куп разпечатки и почука с листите върху бюрото, за да ги подравни.

— Според слуховете Клеър Ланкастър е открила трупа на госпожа Шипли в басейна.

— Чух това. — Той изчака.

Бренда се прокашля.

— По странно съвпадение точно госпожица Ланкастър откри трупа и на сина й Брад преди шест месеца.

— И това съм чул. Оставам с впечатлението, че не вярваш в съвпадения, Бренда.

— Не, сър, не вярвам. — Тя остави купчината листи на бюрото и сплете пръсти върху тях. — Нито пък някой друг по тези места вярва в съвпадения. Не и когато те засягат Клеър Ланкастър.

Джейк се върна обратно до бюрото.

— Няма да ти казвам какво да мислиш, Бренда. Но искам да сме наясно — ще е добра идея да си запазиш мненията за госпожица Ланкастър и съвпаденията за себе си.

Бренда се напрегна.

— Да, сър.

Той излезе и се отправи към паркинга. Зачуди се какво би казала Бренда, ако знае, че спретнатият й апартамент е едно от множеството жилища, които бе претърсил по време на краткия си престой в Стоун Кениън. За съжаление нямаше никакви доказателства за нищо, освен че животът на Бренда е посветен на работата и клюките в офиса.

Телефонът на Джейк иззвъня точно когато слезе от БМВ-то и тръгна към мотела на Клеър. Позна номера, от който го търсеха.

— Здравей, Арчър.

— Къде си се дянал, по дяволите? Току-що говорих с Бренда. Тя каза, че си тръгнал и че е нещо, свързано с Клеър.

— Както обикновено, Бренда е напълно информирана. — Джейк спря до входа. Не искаше да води този разговор пред служителя на рецепцията. — Пред мотела на Клеър съм.

— Стигнал си до летището? — Арчър прозвуча изненадан. — Добре си се справил, при петъчните задръствания.

— Имах късмет — каза Джейк. — Движението не беше чак толкова натоварено.

— Чу ли какво е станало? — настоя Арчър.

— Да. Къде си?

— Тръгнал съм към дома на Шипли. Ситуацията не е никак добра, Джейк. Не и след онова, което се случи преди шест месеца. Вече започнаха да ми звънят местни репортери.

— Не им казвай нищо — настоя Джейк.

— Да не ме мислиш за глупак? Изобщо не приемам проклетите им обаждания. Тревожа се единствено, че още не съм успял да се свържа с Клеър. Тя не вдига телефона си.

— Ще й кажа, че искаш да говориш с нея — каза Джейк.

— Как се казва мотелът й? Ще опитам да я открия там.

— Нещо ми се губиш, Арчър. Не те чувам. Ще ти звънна по-късно.

— Чакай, по дяволите…

Джейк затвори телефона и влезе във фоайето. Служителят на рецепцията вдигна глава.

— Още една нощ ли ще прекарате тук?

— Не! — сопна му се Джейк. — Госпожица Ланкастър също няма да остане тук довечера. Пригответе сметката й. След малко напуска мотела.

— Да, сър.

Джейк изкачи на бегом стъпалата до втория етаж. Елизабет отвори вратата на стая 210.

— Джейк. — В очите й блесна облекчение. — Слава богу, че си тук. И не ми разправяй, че си имал лош ден.

Плъзгащата се врата в далечния край на стаята беше отворена и последната следобедна горещина нахлуваше в стаята. Прозоречният климатик бръмчеше силно, но губеше битката. В стаята беше горещо и задушно.

Джейк видя, че Клеър стои на тераската, стиснала парапета с две ръце. Изглеждаше погълната от това, което се случва в басейна долу.

— Как е тя?

— Изтощена — отвърна Елизабет.

Клеър рязко се изправи, обърна глава и изгледа Елизабет и Джейк през тъмните стъкла на слънчевите си очила.

— Господи — каза тя остро, — няма нужда да се държите, сякаш сте в интензивното отделение на болницата. Не се налага да обсъждате състоянието ми шепнешком. Добре съм.

— Твърда като желязо, а? — подметна той към Елизабет.

— Такива растат в Сан Франциско.

Клеър издаде груб звук.

— Не позволявай на отношението й да те заблуди — Елизабет затвори вратата. — Добре се преструва, но истината е, че днес премина през доста изпитания.

— Откриването на нечий труп може да има такъв ефект върху човек — съгласи се той.

Елизабет го изгледа продължително и замислено. Стори му се, че тя взе някакво импулсивно решение.

— Особено когато въпросният труп принадлежи на жената, която се е опитала да размаже мозъка ти с петкилограмова гира няколко часа по-рано — каза Елизабет.

— Мисля, че тримата трябва да поговорим — заяви Джейк.