Невинни лъжи

8.

Мобилният телефон иззвъня точно когато Клеър беше под душа. Тя опита да се увие в една от тънките като хартия хавлии и откри, че не са достатъчно дълги, за да скрият тялото й. Вместо това, изтри с хавлията ръката си и вдигна слушалката.

— Аз съм — обади се Елизабет. — Какво ще кажеш за една закуска?

— Добра идея — съгласи се Клеър. — Малко съм гладна след снощното плуване.

— Чух за това. Сигурна съм, че всички присъствали на партито знаят какво се е случило. Видях какво е направила Валъри с колата ти. Татко каза, че Джейк те е откарал до хотела снощи.

— Точно така.

— Виж, след като в момента нямаш кола, защо да не дойда до летището да те взема? Може да закусим в някое от заведенията по Кемълбак Роуд. После ще те заведа до Стоун Кениън, за да се оправиш с колата.

Клеър огледа мърлявата мотелска стая. Определено не искаше Елизабет да види мотел „Дезърт Доун“. Стигаше й реакцията на Джейк снощи. Сестра й щеше да се почувства абсолютно ужасена.

— Мога да си взема такси — каза тя бързо.

— Забрави! Чакай да видя — сега е седем и половина, има задръствания, ще ми трябва известно време да стигна до летището, значи ще се видим след час.

Клеър въздъхна.

— Не съм на летището.

Последва дълга, недоумяваща пауза. Елизабет се прокашля.

— Не ми казвай, че си се озовала в къщата на Джейк Солтър!

— О, не! — Клеър усети как страните й пламват. — За бога, Лиз, как ти хрумна, че съм отишла у Джейк? Току-що се запознах с него. Знаеш това.

— Добре, добре, спокойно — каза Елизабет. — Просто попитах. Не исках да те разстройвам.

— Не съм разстроена.

— Добре. Но ако не си у Джейк и не си в хотел на летището, то къде, по дяволите, си?

— Напоследък положението е малко затегнато — обясни Клеър. — Да кажем, че съм се настанила на място за хора с по-ограничен бюджет.

— Татко те извика да дойдеш тук, в Аризона. Не ти ли плати билета?

— Предложи ми — призна Клеър.

Елизабет въздъхна.

— А ти, разбира се, си му отказала. Кълна се, че си същият инат като него. Добре, дай ми адреса на това място за хора с ограничен бюджет.

— Това е истинска дупка — заяви Елизабет.

— Не е дупка — възрази Клеър.

— Дупка е — повтори Елизабет спокойно.

Клеър си напомни, че предварително знаеше как Елизабет ще се ужаси от мотела. Единствената надежда бе да се опита да смени темата.

В момента закусваха на откритата тераса към ресторанта на един от луксозните голф комплекси край Скотсдейл. Редиците плувни басейни и изкуствено създадената и поддържана зеленина на игрището за голф създаваха илюзията за целебен комфорт. Въпреки че беше едва осем и четирийсет и пет сутринта, жегата бързо се усилваше. Ако не бяха сенниците, вентилаторите над главите им и пръскалките, които правеха облак от мънички капчици, нямаше да е приятно да се седи навън. Дори и така водата се изпаряваше почти мигновено.

— Сигурна ли си, че не мога да те убедя да отседнеш в дома на мама и татко? — попита Елизабет отново.

— Сигурна съм.

— Но нали и аз съм там!

— Няма да е честно спрямо Майра. И така й причинявам достатъчно стрес.

Елизабет направи физиономия, мълчаливо признавайки, че е истина.

— Не се тревожи повече — каза Клеър. — И така съм си добре. Все едно, ще остана в града още само една нощ. Не е кой знае какво.

Сервитьорът се появи с чаша и чинийка в ръка, обръщайки се към Клеър:

— Вашият зелен чай.

Клеър погледна пакетчето върху чинийката. Чаят бе от неизвестна марка, а водата сигурно щеше да се окаже хладка.

— Благодаря — кимна тя. Махна хартията от пакетчето чай и го пусна в чашата.

Беше познала за водата. Елизабет се засмя.

— Извади си поука друг път да не си поръчваш зелен чай в Аризона. Тук се пие кафе.

— За разлика от мотела ми, това е скъп комплекс, в който отсядат заможни туристи от целия свят. Предполага се, че тук могат да поднесат чаша свестен чай.

— Напомняш ми за Джейк. Той е единственият ми друг познат, който пие чай. Май и той си пада по зеления.

Клеър обмисли това, докато раздвижваше пакетчето чай из чашата си в отчаян опит да извлече от него някакъв аромат и кофеин.

— Какво е мнението ти за него? — попита.

— За Джейк ли? — Елизабет елегантно повдигна едното си рамо. — Изглежда приятен. Трябва да е голям експерт, иначе татко не би го наел.

— Винаги ли каните консултантите си на семейните партита?

— Не е толкова необичайно. — Елизабет хапна от яйцата по бенедиктински. — Татко винаги кани своя мениджърски екип на такива светски прояви, освен това им осигурява и карти за кънтри клуба на Стоун Кениън.

— Но Джейк е външен консултант, не вицепрезидент на фирмата.

— Татко държи в офиса да се отнасят към него с уважение — обясни Елизабет. — Това означава, че получава привилегиите на шефовете.

— Изглежда разумно.

Елизабет се усмихна.

— На какво се дължи това любопитство към Джейк Солтър?

— Не знам, честно казано. Просто ми се стори малко странен, това е всичко.

И това ако не беше опашата лъжа! Джейк не беше малко странен. Той бе напълно различен от всички останали, поне в нейните очи. Никой друг мъж не беше карал косъмчетата на тила й да настръхнат и не беше събуждал женските й инстинкти така, както бе направил той предната вечер.

— Това е смешно — отбеляза Елизабет. — На мен Джейк ми изглежда точно такъв, какъвто е — приятен, малко скучен бизнес консултант.

„За един и същи мъж ли говорим?“ — зачуди се Клеър.

— Той е регистриран член на „Аркейн“ — отбеляза тя.

— Знам. — Елизабет разбърка кафето си. — Но какво странно има в това? Не е изненадващо, че татко е потърсил човек от организацията, когато му е потрябвал консултант.

— Така е — съгласи се Клеър.

— Според мен Джейк има средна степен. Може би пет или шест. Не повече.

Клеър застина, неподвижна.

— Какво? — Елизабет повдигна вежди. — Не ми казвай, че те е свалял снощи?

— Не.

Тя мислено си припомни целия разговор с Джейк. Осъзна, че той изобщо не беше споменал нивото си на чувствителност. Тя беше предположила, че е много високо, не, със собствената си интуиция беше усетила, че е много високо.

Какво ставаше тук? Нейните инстинкти ли я подвеждаха толкова силно, или Джейк беше излъгал Арчър и останалите от семейство Глейзбрук за степента на своите парапсихични способности? И ако да, защо?

Може да е смятал, че иначе ще попадне в неловка ситуация, разсъждаваше Клеър. Чудесно знаеше, че високата й степен по скалата на Джоунс не й помагаше нито в социалните контакти, нито в кариерата. Членовете на „Аркейн“, които осъзнаваха значението на високата й степен, най-често се дистанцираха леко от нея. Не бе необичайно хората да се чувстват притеснени в присъствието на човек с десета степен. Имаше, разбира се, и такива, които бяха другата крайност. Тях силната дарба ги привличаше, но по някакъв нездрав начин.

Тези разсъждения я накараха да признае, че ако разгласява високата си степен, Джейк щеше да усложни професионалния си живот.

„Остави човека на мира“, скастри се тя. Джейк си имаше право на тайни.

— Ти се оказа права за Валъри Шипли — смени темата Клеър. — Тя има сериозен проблем с пиенето.

— Да, и положението се влошава. Валъри винаги си е падала по коктейлите, но след убийството на Брад започна да пие много. Бедният Оуен е на ръба на търпението си. Мама каза, че е обсъждал с нея как да убеди Валъри да се подложи на лечение.

— Тя насърчила ли го е за тази идея?

— Разбира се, но това е по-трудно да се каже, отколкото да се направи. Валъри отказва да се говори, че има такъв проблем. Ако тя не спре да пие, мисля, че Оуен ще се разведе с нея.

— Кой би го винил? — каза Клеър тихо. — Но не съм сигурна, че Валъри ще намери това, от което се нуждае, в клиника за лечение на пристрастявания, дори и такава, която се ръководи от „Аркейн“. Тя е майка, загубила сина си по насилствен начин, и няма да намери покой, докато не възтържествува справедливостта. Не мисля, че положението може да се оправи с дванайсетте стъпки на програмата за лечение от алкохолизъм.

— Според мен справедливостта е възтържествувала — внезапно се разгневи Елизабет. — Просто съжалявам, че Валъри не знаеше какъв негодник беше всъщност Брад. Бих искала целият свят да го научи, а не само ти и аз.

— Как да кажеш на една майка, че синът й е бил социопат? Твоите собствени родители не искаха да повярват, когато се опита да им обясниш, че си се омъжила за красиво чудовище. Арчър и Майра смятаха, че преживяваш нервна криза.

— Брад можеше да е невероятно убедителен. — Вилицата в ръката на Елизабет потрепери леко. — Той винаги имаше някакви доказателства за моята лудост, които да покаже на останалите. Успя да убеди дори доктор Моубрей, че съм побъркана.

— Негодникът наистина ти беше свъртял номер. Всичките приказки за това как си страдала от пристъпи на импулсивно скитничество, през които си опитвала да се самоубиеш… Беше като филм на ужасите.

Елизабет се намръщи.

— Той изглеждаше толкова съвършен отначало. Побиват ме тръпки всеки път, когато осъзная колко съм грешала в преценката си за него.

— Не се вини — каза Клеър. — Не само ти го мислеше за чудесен. Арчър, Майра и приятелите ти също се бяха подвели от фалшивия му образ.

— Ако не беше ти, Клеър, сега щях да съм мъртва — очите на Елизабет се напълниха със сълзи. — И най-лошото е, че всички, освен теб, щяха да са убедени, че съм се самоубила.

Клеър стисна ръката й.

— Успокой се. Всичко свърши. Брад е мъртвият, не ти. Само това е важно.

— Да. — Елизабет избърса очите си със салфетката. — Няма го. Това е важното. Но никой не си дава сметка колко зъл човек беше той в действителност. Просто ми се иска да намерим начин всички да научат истината. След погребението, колкото повече исках да говоря за това, толкова повече мама и татко се опитваха да ме накарат да мълча.

— В тяхна защита ще кажа нещо — сигурна съм, че според тях е най-добре за всички засегнати цялата тази история да бъде погребана и забравена. Убийство в семейството никога не се отразява добре на бизнеса, камо ли на светския живот.

— Не е само това — настоя Елизабет. — Мама май се страхува, че всички в Стоун Кениън все още тайно си мислят за моята психическа нестабилност. Тревожи се, че няма да мога да си намеря друг съпруг.

Клеър се усмихна.

— Ти търсиш ли си?

— Не! — Елизабет потрепери. — Трябва да мине много време, преди дори да се замисля за нов брак. Ако изобщо някога се замисля.

— Ще превъзмогнеш това, което Брад ти причини. Просто ти трябва време.

Елизабет остави вилицата си.

— Всъщност повече се тревожа за теб, отколкото за себе си. Ти плати много висока цена заради това, че ме спаси от Брад. Първо годеникът ти те изостави, а после те уволниха. И двете знаем, че това стана заради клюките, които се разнесоха след убийството.

— Какво толкова! — Клеър се пресегна към малката синя керамична купичка със салцата. — Майната им, щом не разбират от майтап.

Тя съсредоточено сипа салца върху бърканите си яйца. Чак след няколко секунди осъзна, че сестра й я гледа втренчено.

— Какво? — вдигна глава Клеър.

Елизабет поклати глава и неочаквано се разкикоти. После притисна длан към устата си в напразен опит да спре бурния смях.

Клеър изяде яйцата си, докато чакаше Елизабет да се овладее и успокои. Тя най-после успя и взе чашата с кафето си.

— Благодаря ти, сестричке. Имах нужда да се посмея така.

— Радвам се, че ти бях от полза.

Елизабет наклони главата си на една страна.

— Наистина ли приемаш толкова спокойно това, което се случи с кариерата и годежа ти?

— Когато се случи — не, но погледнато в перспектива, не се оказа краят на света. Що се отнася до годежа, и без това хранех известни съмнения. Не мисля, че с Грег щяхме да останем дълго време заедно.

— Съгласна съм. Та ти не беше готова да споделиш с него, че притежаваш паранормални способности.

— Това със сигурност беше част от проблема.

— Не би могла да пазиш тайната вечно. Рано или късно щеше да се разчуе и Грег вероятно щеше да реши, че страдаш от самозаблуда. Така реагират обикновените хора, когато им кажат, че някой има особени психични способности.

— Вярно е. — Замислена, Клеър се поколеба. — Имаше и още нещо във връзката ни, което започваше да ме тревожи.

— Какво?

— През цялото време, в което бяхме заедно, не се скарахме нито веднъж.

— Какво му е лошото на това?

— Не съм сигурна — призна Клеър. — Но започна да става дразнещо. Винаги правехме това, което аз исках да правим. Аз вземах всички решения. Аз избирах в кой ресторант да вечеряме. Аз избирах на какви представления да отидем. И винаги ме оставяше аз да определям темпото в леглото.

— Леле, леле, леле… — Елизабет размаха ръка пред лицето на Клеър. — Но за леглото… Мислех, че това е едно от нещата, заради които го харесваш. Тогава оценяваше факта, че те оставя ти да контролираш нещата в това отношение.

— Понякога ти се иска за разнообразие някой друг да поеме инициативата.

— Наистина ли? — Елизабет се усмихна с разбиране. — И кога стигна до тази мъдрост?

— Не знам — призна Клеър. — Всъщност не бих имала против да оставя някой друг да контролира нещата, стига да мога да му се доверя напълно.

— Спомни си, предупредих те, че е грешка някой с твоята висока степен на надареност да се омъжи за човек, който и след милион години няма да разбере истинската ти природа — каза Елизабет.

— Тогава ми изглеждаше добра идея… Ако трябва да бъда справедлива към Грег, като оставим настрана паранормалните ми способности, аз просто не съм от хората, които могат да отстъпят юздите на някого друг.

— Кажи го още веднъж — засмя се Елизабет. — В твоя случай мисля, че ще трябва да се появи някой достатъчно силен, за да вземе юздите от ръцете ти.

Клеър примигна.

— Не съм сигурна, че това ще ми хареса.

— Виждаш ли? Противиш се точно на това, което казваш, че искаш. Желанието ти за контрол сигурно идва заедно с твоята десета степен и проблема с доверието.

— Навярно. Май се получава параграф двайсет и две.

— Е, аз лично винаги ще бъда безкрайно благодарна за твоя уникален талант. Не ми се мисли какво щеше да се случи, ако ти не бе разобличила лъжите на Брад.

— За щастие не ни се налага повече да се тревожим заради Брад.

— Слава богу — кимна Елизабет. — Но започвам да се безпокоя заради Валъри Шипли.

— Мисля, че снощи тя се разстрои, защото ме видя. Щом замина от града, ще се успокои.

— Не съм толкова сигурна. Всъщност няма да се изненадам, ако открия, че точно тя е вдигнала телефона и е разпространила клюките, заради които те уволниха и заради които Грег отмени годежа ви.

— Не бих опитала да споря с твоята интуиция — каза Клеър. — Може да си права, че Валъри е причина за уволнението ми от „Дрейпър Тръст“. Но не съм сигурна, че слуховете за връзката ми с убийството на Брад са накарали Грег да ме зареже.

— Ха! Нали го попита защо слага край на годежа ви?

— Да — призна Клеър.

— И какво отвърна той?

— Каза ми, че има друга.

— Което беше?…

— Лъжа — каза Клеър.

— Нямам повече въпроси, Ваша чест.