Невинни лъжи

15.

Помощник-управителката Карън Трент беше много привлекателна блондинка около трийсетте със стегнато тяло. В момента изглеждаше много загрижена и смутена.

— Абсолютно ли сте сигурна, че е станало точно това, госпожице Ланкастър? — попита тя за трети път.

Клеър, облечена отново в черния панталон и кафявата си тениска, с които беше пристигнала в спа центъра, се обърна към нея от другата страна на бюрото. Елизабет, също облечена с дрехите си, стоеше със стиснати устни и много ядосана.

— Нали сама видяхте петкилограмовата гира във ваната? — каза й Клеър. — Как мислите, че се е озовала там?

— Не казвам, че не е била изпусната там — опита да я успокои Карън. — Но съм сигурна, че не е било нарочно.

Сетивата на Клеър се пробудиха. Карън лъжеше, но това едва ли беше изненадващо при тези обстоятелства. Помощник-управителката подозираше, че се е случило нещо неприятно, но щеше да отрича, докато е възможно. Мнозина на нейното място биха направили същото. Никой не желаеше такива проблеми, особено в луксозен спа комплекс. Щеше да се отрази зле на бизнеса.

— Вас ви нямаше там — напомни й Клеър. — А аз бях. Знам какво видях.

— Не оспорвам събитията, само вашата интерпретация на случилото се — каза бързо Карън. — Мисля, че е много по-вероятно някоя от клиентките да е отворила вратата по погрешка, да се е объркала, когато е осъзнала, че езерцето вече е заето, и да е изпуснала гирата.

Енергията на лъжата беше оцветена от отчаянието. Клеър се запита дали Карън се тревожи, че може да загуби работата си.

— Нападателят се опита да ми разбие черепа с тази гира — повтори Клеър спокойно. — Повярвайте ми, не беше случайно.

Елизабет изгледа навъсено Карън.

— Защо си мислите, че някоя клиентка, на която тъкмо правят кална маска на лицето, ще изтича до фитнес залата да вземе петкилограмова гира назаем?

— На нашите клиенти им е позволено да използват всички съоръжения, включително и фитнес залата — обясни Карън. — Вие знаете това, госпожо Глейзбрук. Понякога на хората им доскучава да седят с маска на лицето и да я чакат да изсъхне. Стават и отиват до стаята за съзерцание или до стаята на спокойствието, или до фитнеса.

— Няма да се обадите на полицията, нали? — попита Клеър.

— Наистина не виждам причина да го правя — разпери ръце Карън. — Разбира се, вие с госпожа Глейзбрук можете да постъпите както решите. Ако предпочетете да подадете оплакване обаче, моля, не забравяйте, че нямате доказателства, с които да подкрепите версията си, освен гирата. Както казах, нейното присъствие във ваната може да се обясни по друг начин.

Това е загуба на време, реши Клеър. Сега, след като бе имала време да се успокои, започна отново да мисли по-ясно. Просветна й, че повечето хора в Стоун Кениън още се чудят дали тя не е убила Брад Макалистър преди шест месеца. Карън Трент вероятно лъжеше, защото беше изплашена от присъствието на убийца в офиса си.

Още един фактор работеше против тях, помисли си Клеър. Размени погледи с Елизабет и видя, че и тя не е настроена оптимистично. И двете знаеха, че слуховете за нервния срив на Елизабет така и не са напълно забравени.

Никоя от тях нямаше да бъде възприета като надежден свидетел. Името Глейзбрук щеше да им гарантира любезно отношение от страна на ченгетата, но никой нямаше да проведе истинско разследване. Клеър се изправи на крака и каза на Елизабет:

— Да вървим.

Елизабет стана, напрегната от гняв, и я последва.

Във фоайето на комплекса си сложиха слънчевите очила и излязоха на яркото следобедно слънце. Горещината се надигаше на вълни от паважа на паркинга, създавайки илюзията за искрящи частици във въздуха. Броните и решетките на колите блестяха ослепително.

Вътре в мерцедеса беше горещо като в пещ, въпреки сребристия сенник, който Елизабет бе поставила на предното стъкло.

Елизабет сгъна сенника и го пусна зад седалката си. Настани се зад кормилото, запали двигателя и веднага включи климатика. Клеър седна до нея. Закопчалката на предпазния колан беше толкова напечена, че не можеше да се докосне.

— Знаеш кой е бил, нали? — попита Елизабет.

— Мисля, че да — кимна Клеър. — Ти — също.

— Точно затова не настоя Карън Трент да се обади на полицията.

— Затова, а и защото тя има известно право. Не разполагам с никакви доказателства. — Клеър внимателно закопча предпазния си колан. — Да погледнем истината: и двете знаем, че не ми трябват повече неприятности с местните власти.

— Какво ще правим? — попита Елизабет разтревожено и се завъртя на седалката си. — Тя току-що се опита да те убие. Не можем да пренебрегнем този факт.

— Вероятно ще бъде разумно да напусна града възможно най-скоро — каза Клеър. — Моята поява тук я предизвиква да действа.

— Валъри Шипли е точно като сина си. — Елизабет говореше с равен глас, който издаваше огромния й ужас. — Луда е!

— Съгласна съм. Но не можем да докажем, че Брад е бил опасен, и мисля, че няма да успеем да докажем това и за майка му.