Невинни лъжи

35.

„Джоунс и Джоунс“ се издъниха, мислеше си Джейк. Усещаше го дълбоко в себе си. Не само анализаторите носеха вината. Те бяха разчитали на чужда информация. Разузнаването се бе провалило от самото начало, а усилията на Арчър Глейзбрук да защити Клеър бяха изпратили всички да търсят в погрешна посока.

Но най-големият проблем беше, че никой не знаеше каква е истинската цел на врага тук, в Стоун Кениън. Докато не откриеше тази информация, той щеше да продължи да преследва фантоми в тъмното.

Спря БМВ-то и се загледа в старото изоставено ранчо. В шест вечерта слънцето бързо се спускаше, обливайки планината в десетки нюанси на пурпурното.

Слезе и тръгна към старата къща, от която стоеше само скелетът. Подметките на обувките му оставяха леки отпечатъци върху твърдата суха земя.

Беше попаднал на тази порутена къща малко след пристигането си в Стоун Кениън. Паянтовата постройка се намираше на един склон с изглед към града и долината. Дивата пустиня действаше като енергизиращ балсам за сетивата му, помагаше му да мисли по-ясно.

Чу тихо шумолене вляво. Ято пъдпъдъци се изстреля от прикритието на един храст наблизо и се отправи с бясна скорост към сенките под верандата.

Той отвори сетивата си, попивайки невидимата енергия на пустинята. В тази среда животът бе сведен до най-основните си елементи. Малки животинки се стрелкаха, търчаха, пълзяха, устремени към храната си, внимаваха да не се превърнат в нечия храна или се чифтосваха. Нищо друго нямаше значение. Оцеляването и възпроизвеждането бяха единствените цели.

Джейк мина между изтърбушените стени на старата къща и излезе на останките от верандата. Когато пъдпъдъците чуха стъпките му над себе си, бързо изскочиха изпод скърцащите провиснали дъски и си потърсиха друго скривалище.

Той спря, загледан в пейзажа. Намираше се тук, защото имаше нужда да помисли, без да се разсейва. Трябваше да промени стратегията си за лова.

Проблемът беше Клеър. Инстинктите му подсказваха да я изолира от цялата история, за да я запази в безопасност. Но нямаше как. Вече я познаваше достатъчно добре, за да е наясно, че нищо, което й каже, няма да я отклони от това, което си е наумила. А и Джейк наистина се нуждаеше от помощта й. Без нея той още щеше да е на грешния път.

Време беше да й каже истината. Прецени, че това няма да се хареса на Фалън. Но знаеше, че когато изпълнява задача, има право да взема решения от такъв характер. Реално погледнато, благодарение на Клеър се разкриваше цяла нова насока за разследването.

Определено бе време да включи Клеър.

Някаква светлинка примигна сред купчината камъни на склона вляво от него. Инстинктът му на ловец, вече напълно пробуден, реагира за по-малко от секунда.

Единствено светкавичните му рефлекси го спасиха. Дори и така, не успя да се премести достатъчно бързо, за да избегне опасността напълно.

Изстрелът от пушката прониза лявото му рамо, вместо да се забие в гърдите му. От сблъсъка с куршума Джейк се завъртя и падна.

Чу се осезаемо изхрущяване, когато куршумът се заби в стената зад него.

Първоначалното му усещане за леден удар в рамото бе изместено от изгаряща болка. Поглеждайки надолу, видя, че ръкавът му вече е подгизнал от кръв.