Невинни лъжи

14.

— Шегуваш се. — Елизабет махна охлаждащата билкова маска за очи и обърна глава, за да погледне Клеър. — Джейк Солтър ти е сготвил вечеря?

— Аха. — Клеър вече беше свалила своята маска за очи. От тежестта на проклетото нещо и принудителната тъмнина се чувстваше клаустрофобично. — Нещо повече — той определено може да готви. Казва, че му действало релаксиращо.

— Кой би предположил! — Елизабет поклати удивено глава и върна маската на очите си. — Джейк е оригинална личност, няма спор.

— Със сигурност е различен от всички мъже, които познавам — съгласи се Клеър. — И не само защото може да готви. Имала съм гадже — готвач в ресторант. Изобщо не беше същото.

Двете с Елизабет лежаха една до друга на шезлонги в спокойната зала за съзерцание на спа комплекса. Мястото служеше като чакалня за клиентите между отделните процедури. Жените, които заемаха доскоро другите четири шезлонга, бяха отведени някъде от тихо шепнещите асистентки.

Таванът на ротондата имаше скрито осветление и беше изрисуван като нощно небе. Миниатюрни „звездички“ мъждукаха над главите им. Музика за медитация се носеше от скритите колони. Мирисът на билков чай витаеше във въздуха.

Бяха им дали плюшени халати и джапанки, които да носят, докато преминават през различните спа процедури. Досега се бяха насладили на парна баня и масаж на цялото тяло. В програмата на Клеър следваше посещение на камерата „Тропическо преживяване“, което тя очакваше с нетърпение. Когато си в пустинята, всичко, свързано с вода, ти звучи съблазнително.

— И какво се случи след вечерята? — попита Елизабет.

— Джейк ме закара до мотела.

— И той ли го определи като дупка?

— Не помня да е използвал думата „дупка“, но не го одобри — каза Клеър. — За съжаление се получи и леко недоразумение с едни други гости на мотела.

Елизабет пак дръпна маската си.

— Какво недоразумение?

— Когато Джейк ме изпрати до стаята ми, наемателите от съседната стая решиха, че съм проститутка, която си води клиент.

Елизабет я погледна, ококорена. После започна да се кикоти.

— Не ти вярвам. Ти? Проститутка? Ти не си ходила на среща от шест месеца.

— На мен го разправяй.

— До снощи де — довърши коментара си Елизабет. — И? Какво всъщност стана? Джейк пусна ли ти се?

— В интерес на истината…

— О, боже! Наистина ти се е пуснал. Леле! Това е още по-удивително от факта, че съседите са те помислили за момиче на повикване.

— Защо?

— Казах ти, той изглежда толкова обикновен — дори скучен, приятен човек несъмнено, но живее почти като монах.

— Не мисля, че от него би излязъл монах — каза Клеър замислено.

Елизабет се изкиска.

— Очевидно благодарение на теб господин Солтър е загубил почва под краката си.

— Нещо ми подсказва, че Джейк не губи почва под краката си, освен ако той не иска.

— Добре, повече не издържам — каза Елизабет. — Трябва да разбера. Заедно ли прекарахте нощта двамата с Джейк?

— Не. Спах сама.

— Това твоя идея ли беше или негова?

— Всъщност беше идея на служителя от рецепцията. Както ти казах, съседите ми се бяха оплакали. Наложи се Джейк да напусне стаята ми.

Елизабет сложи длан върху устата си, за да потисне смеха си.

— Не мога да повярвам. Ти? И Джейк? О, боже!

— Повярвай.

— Удивително.

Усмивката на Елизабет избледня.

— Имам една не толкова забавна тема. Снощи говорих с мама. След като се е видял с теб, татко й е казал за плановете си да основе фондация и да постави начело точно теб.

— Тя как прие новината?

— Лошо.

— Сигурно се страхува, че ако той прави големи дарения, това ще намали размера на наследството, което ще получите вие с Мат. Права е.

Елизабет пак повдигна едното ъгълче на маската си.

— Не мисля, че това е единственото, което я притеснява.

Клеър въздъхна.

— Тя се притеснява, че аз ще приема работата, която Арчър ми предлага, и че резултатът от това ще бъдат по-честите ми появи в семейния кръг. Сигурно вече има ужасни видения как гостувам за Деня на благодарността или Коледа.

— За съжаление мама не може да отдели твоето съществуване от случилото се в миналото.

— Коя жена би могла? — попита простичко Клеър.

— Все пак не е правилно. Ако тя иска да се сърди на татко заради нещо, което се е случило преди повече от трийсет години, нейна си работа. Но не би трябвало да вини теб. Ти не си виновна, че татко и майка ти са имали връзка.

— Дори не може да се определи като връзка — уточни Клеър. — Доколкото разбрах, преспали са само веднъж, след което и двамата са осъзнали, че са направили ужасна грешка.

— Мъчно ми е за теб, Клеър, знаеш го. Не мога дори да си представя какво ти е било през всичките тези години — да не познаваш баща си, сестра си и брат си. Но напълно искрено се радвам, че ти съществуваш. Понякога се будя посред нощ след някой кошмар, свързан с Брад, и започвам да си мисля какво щеше да стане, ако теб те нямаше и не се беше свързала с мен.

Клеър протегна ръка и стисна рамото на Елизабет.

— Обаче мен ме имаше и ние се запознахме.

— Слава богу! — прошепна Елизабет. — Ако просто успея да накарам мама да ме изслуша… Но тя все повтаря, че е най-добре всички да забравим случилото се и да продължим живота си. Никога не съм я виждала толкова непреклонна. Тя сякаш напълно отрича това да се е случвало.

— Не го мисли, Лиз. Ако е писано да стане, ще стане.

— Май това, че спаси живота ми, се връзва с правилото, че никое добро не остава ненаказано.

Клеър се усмихна.

— Не съм спасила живота ти. Ти взе решението да ми се довериш. По този начин сама спаси живота си и най-вероятно спаси и живота на Арчър и Майра, ако нашата версия за мотивите на Брад е вярна.

— Версията ни е вярна, сигурна съм — каза Елизабет. — Макар че сега никога няма да успеем да я докажем.

— Както казах, време е да гледаме напред.

Елизабет мълча известно време. После пак свали маската си.

— Какво ще правиш довечера?

Клеър се замисли за разговора на закуска.

— Поканих Джейк на вечеря. Той прие.

— Ти си го поканила? Нещата стават много интересни.

— Всъщност той ме покани отново, но аз отказах.

— Защо, за бога?

— Нещо ми подсказва, че с мъж като него е най-добре да поддържаш резултата равен. Не желая той да смята, че ръководи нещата в тази връзка. Ако изобщо една среща може да се нарече връзка.

— Не искам да обиждам феминистките ти възгледи, Клеър, но според мене, ако го оставиш два пъти да те нахрани за вечеря, няма да му дадеш повод да мисли, че той дърпа конците.

— Май играем някаква игра — каза Клеър. — Трудно е за обяснение.

— Звучи интересно. Къде ще го водиш?

— Не съм решила, но след като изхарчих толкова пари за онази рокля и обувките вчера, няма да бъде някой тежкарски ресторант. Някакви предложения?

— Тук, в Стоун Кениън, има един малък мексикански ресторант, който татко страшно харесва. Сами си правят царевичните питки и според татко — а той разбира от тези неща — правели най-добрите мексикански специалитети в долината. Двамата с Оуен често ходят там, след като са играли голф.

— Звучи ми точно като мястото, което търся.

— Ще ти дам адреса. Не правят резервации, така че може да се наложи да почакате.

По покрития с плочки под зад шезлонгите прозвучаха тихи стъпки. Две служителки, облечени в бледозелените униформи на центъра, се появиха до Клеър и Елизабет.

— Госпожо Глейзбрук, време е за масажа на лицето — каза едната.

Елизабет стана от шезлонга.

— Ще се видим след час, Клеър. Наслаждавай се на тропическото преживяване.

Втората служителка се усмихна на Клеър.

— Ще ме последвате ли, госпожице Ланкастър?

Клеър последва жената по един приятно затъмнен коридор.

— Какво всъщност е това тропическо преживяване? — попита тя. — В брошурата пишеше нещо за водопади.

— Това е една от най-популярните терапии — увери я младата жена. — Мисля, че ще ви хареса.

Тя отвори вратата и въведе Клеър в малък къс от пищен тропически рай. Палми, папрати и екзотични тропически растения ограждаха огромна вана, маскирана като езерце в скалиста пещера. Малък водопад се изливаше във ваната. Чуваха се звуци на бързо течаща и разплискваща се вода. Таванът бе декориран с изкуствен балдахин от зелени листа. Слабата светлина създаваше илюзията, че човек се намира в джунглата призори.

— Вече ми харесва — каза Клеър и развърза колана си. — Ще бъде много забавно.

— Не бързайте, отпуснете се — каза служителката. — Това е четирийсетминутна процедура. Ще дойда да ви взема, когато времето изтече.

Тя излезе в коридора и затвори вратата.

Клеър метна халата си на една удобно поставена кука, качи се по стъпалата към ваната и предпазливо пристъпи в изкуственото езерце. Водата беше топла и благоуханна.

Отпусна се върху подводната седалка, протегна ръце настрани и се приготви да се наслаждава на хубавия живот.

Хрумна й, че изкуственото езеро е достатъчно голямо, за да побере двама души. Позволи си да се отдаде на приятната фантазия как споделя фантастичната тропическа стая с някой интересен човек — Джейк Солтър например.

Реши, че навярно не е добра идея да си фантазира за Джейк. Но всички знаеха, че фантазиите се контролират трудно. Затова се наричат фантазии, напомни си тя. Няма проблем. Докато Джейк беше в полето на въображението й, тя се намираше в безопасност. Нали?

Нещо й подсказваше, че нищо, свързано с Джейк Солтър, не е безопасно. Миналата нощ си беше играла с огъня. Тази вечер планираше отново да го направи. След като беше проявявала предпазливост по отношение на мъжете цял живот, това нехарактерно за нея безразсъдство я накара да се усмихне.

Водата се плискаше и бълбукаше около нея. Тя отпусна глава на покритата с хавлиена кърпа възглавница върху ръба на ваната и се загледа във водопада. Падащата вода й действаше успокояващо, почти я хипнотизираше.

Нямаше представа колко време е минало, когато чу вратата да се отваря зад гърба й.

— Свърши ли вече времето? — попита тя. Не последва отговор. Клеър чу как твърдата подметка на обувка изтраква върху пода. Обувка?

Нещо не беше наред. Всички в центъра носеха чехли или гуменки.

Обзе я същата паника, каквато беше изпитала предния ден на паркинга. Сякаш някой беше прокарал по гръбнака й купче лед от арктически ледник. Студът я прониза чак до костите.

Усетила инстинктивно, че трябва да се бие или да бяга, тя се дръпна рязко от ръба на ваната към центъра й. Завъртя се във водата и се обърна с лице към вратата.

За частица от секундата в далечния край на ваната зърна странна фигура, облечена в халат на спа центъра и с хавлиен тюрбан на главата. Лицето беше скрито от зеленикава кална маска.

Фигурата стискаше с две ръце някакъв тежък предмет и го запрати надолу с яростна енергичност.

Гира, осъзна Клеър точно преди нещото да се стовари върху възглавницата, точно където допреди секунди се намираше главата й.

Шокирана, тя инстинктивно се хвърли още по-назад и по-надалече от нападателя.

При това движение се озова под водопада. Тежката струя се стовари отгоре й, замъглявайки зрението й.

Тя се отблъсна изпод течащата вода, търсейки сляпо стъпалата и нещо, каквото и да е, което да използва като оръжие. Ръката й стисна хавлия. Безполезно!

Отвори уста да изпищи.

Нападателят се обърна и избяга от стаята, спирайки само за да затръшне вратата.

Клеър се изкачи със залитане по стъпалата, грабна халата си от куката и се втурна към вратата.

Коридорът беше празен.