Невинни лъжи

30.

Джейк спря на алеята, слезе от БМВ-то и се отправи към входната врата.

Вратата се отвори точно когато той посегна за ключа си. Клеър стоеше на прага. Държеше чаша зелен чай с лед в ръката си. Черният й панталон му изглеждаше познат, но блузата определено не беше виждал.

Джейк спря на няколко крачки от вратата, наслаждаваше се, гледайки Клеър, която стоеше на вратата, за да го посрещне. Осъзна, че е очаквал този момент още от тръгването си от голф клуба.

— Чух колата ти — обясни тя и вдигна чашата. — Помислих си, че ще имаш нужда от нещо освежаващо, след като си прекарал цяла сутрин с Арчър.

— Да не си ясновидка? — Той влезе в антрето и пое чая от ръката й.

Клеър затвори вратата и се обърна към него.

— Как мина? Той започна ли да те напада?

— Разбира се. Но аз го очаквах. — Целуна я по устата и после отпи от студения чай.

— Е? — подкани го тя. — Какво му каза?

— Потвърдих най-лошите му страхове. Казах му, че си тук с мен.

Тя смръщи вежди.

— Само това ли?

— Не, после наистина развалих деня му.

— Би го на голф?

Джейк кимна.

— И това.

Погледът й стана разтревожен.

— А какво друго?

— Казах му, че искаш да разбереш какво се е случило с Брад Макалистър и че смяташ да останеш в Стоун Кениън, докато не научиш някои отговори.

— Не съм сигурна, че това е била добра идея.

— Е, той не беше особено въодушевен, повярвай ми. Но си имаше основание. Знаеш ли, той е смятал, че ти си убила Брад Макалистър?

— Какво?

— Правел е всичко възможно да отклони разследванията на полицията през изминалите шест месеца.

— Господи! — Тя изглеждаше поразена. — Опитвал се е да ме защити?

— Той ти е баща. Може да е закъснял с грижите, но това не променя чувството му за дълг. Освен това също е бил стигнал до извода, че Брад си проси смъртта.

— Но чак сега е осъзнал, че аз не съм имала нищо общо с убийството на Брад. Определено нямаше да ровя в тази история, ако го бях убила.

— Този малък факт наистина промени възгледите му по въпроса — съгласи се Джейк. — В резултат сега той възприема по-философски факта, че живеем заедно.

Клеър въздъхна.

— С други думи решил е, че ако ще отварям пълна с червеи кутия, най-добре е ти да ме държиш под око.

Той отпи продължително от чая си.

— Това, общо взето, обобщава мнението му по въпроса.

— По дяволите! Хората все използват такива фрази.

— Какви фрази?

— Ами… „поне Джейк ще може да те държи под око“. Чух същото и от Елизабет. — Тя мина покрай него и се отправи към кухнята. — Много се дразня. Единствено Майра не възприема нещата по този начин.

Той я последва в кухнята и седна на масата да допие чая си.

— Видяла си Майра днес?

— Преди около час. — Клеър отвори хладилника, извади кана със студен чай и си наля. — Слушай какво ще ти кажа: ако си мислиш, че моите теории са преувеличени и безпочвени, чакай само да чуеш нейните. Тя мисли, че с лукавство съм те спечелила на своя страна, за да те държа в подчинение.

Той се усмихна.

— Това звучи интересно.

Клеър седна срещу него.

— Убедена е, че съм твърдо решена да си отмъстя на семейство Глейзбрук, първо, като съм съсипала брака на Елизабет, а сега — като те съблазня, за да ми помагаш в някакъв сатанински план.

Той обмисли чутото.

— Тя намекна ли по някакъв начин каква според нея е целта на този сатанински план?

— Не. Още работи по тази част от теорията си. — Клеър се облегна назад, отпи от чая си и остави чашата на масата. — Но е убедена, че какъвто и да е планът, той ще причини вреда на семейство Глейзбрук.

— Не се тревожи за Майра. Ще се осъзнае рано или късно.

— Може би — да, а може би — не. Все пак свърших нещо днес. Записах си час за следобед в онзи спа център във Финикс, където според Елизабет Брад се е срещал с любовницата си.

Ледена ръка сграбчи вътрешностите на Джейк. Студът нямаше нищо общо с чая с лед.

— Какво си направила?