Невинни лъжи

41.

— Надявам се Арчър да не прекали с насилието спрямо Ингъл — каза Клеър. Тя хвърли загрижен поглед към затворената врата на „Ингъл Инвестмънтс“, преди да излезе от паркинга. — Знам, че не иска нищо повече от това да го размаже от бой. Не го виня. Но сега най-малко имаме нужда да привличаме вниманието на полицията и пресата.

— Не се тревожи — успокои я Джейк. — Арчър е стратег, забрави ли?

— И?

— Няма да прибегне до физическо отмъщение. Поне не в такава степен, че да се наложи Ингъл да вика бърза помощ. Няма да има полза и да го предаде на ченгетата.

Клеър се намръщи.

— Измамниците винаги успяват да се изплъзнат. Нали ръцете им не са изцапани с кръв! В най-лошия за тях случай ги пускат под гаранция и те изчезват от страната. А дори и да се явят в съда, повечето им жертви не свидетелстват срещу тях, защото се чувстват унижени. Това се отнася особено за старите хора.

— Защото се страхуват, че порасналите им деца ще разберат, че са били измамени.

— Да. Ужасяват се децата им да не заключат, че са изкуфели. — Тя го погледна. — Тогава какво смяташ, че ще направи Арчър?

Джейк се наслади на прилива на задоволство.

— Ще унищожи Ингъл по начина, по който ще го заболи най-много.

— Професионално?

— Да — кимна Джейк. — Първо ще го принуди да му даде номерата на офшорните си сметки и списъка на хората, които е измамил тук, в Тъксън, както и на предишни места, за да бъдат възстановени възможно най-голяма част от откраднатите пари.

— Вероятно това е много повече, отколкото полицията би могла да направи — каза Клеър.

— Когато свърши с това, Арчър здравата ще наплаши Ингъл.

— Как?

— Ще му каже, че „Джоунс и Джоунс“ ще добавят името му в списъка си за наблюдение. Ако Ингъл се заеме отново с измами, анализаторите на „Джоунс и Джоунс“ бързо ще го забележат и ще се погрижат да информират съответното полицейско управление. Това ще накара Ингъл да не се застоява никъде за дълго, ако не друго. Вид тормоз е, но е доста ефективен. Така „Джоунс и Джоунс“ възпрепятстват хора като него да използват способностите си, за да обират хората и да извършват други по-дребни престъпления.

— Не знаех, че, „Джоунс и Джоунс“ имат списък за наблюдение.

— Сигурно защото никога не си работила за тях.

— За което е виновен надутият глупак Фалън Джоунс. — Клеър спря на един светофар и го погледна изпитателно. — Добре ли си?

— Да. — Той забарабани с пръсти по седалката си, осъзна какво прави и спря. — Просто ми е кипнала кръвта, нищо друго.

Тя се засмя, което го изненада.

— Зовът на дивото, а?

Той не беше сигурен как да разбира това.

— Мислиш, че е смешно?

— Не, разбира се. Извинявай. — Светофарът светна зелено. Клеър бързо премина през кръстовището. — Но не мисля и че е нещо толкова важно.

Джейк не се сдържа и огледа улицата. Сетивата му бяха нащрек, което означаваше, че той автоматично регистрира детайлите от непосредствено заобикалящата го среда и търси заплахи или жертви. Фразата „зовът на дивото“ беше прекалено близо до истината.

Психар.

После си спомни как Клеър беше скочила в негова защита, когато Ингъл го нарече така. Част от напрежението в него се разсея.

— Ти как го усещаш? — попита той тихо.

Тя не попита кое.

— Когато за първи път осъзнах способностите си и се събудих в свят, пълен с лъжи, ме връхлетяваха вълни от неконтролируеми пристъпи на паника.

— Това е било, преди да се научиш да филтрираш лъжите?

— Да. Експертите от „Аркейн“ имат твърде малко опит със способности като моите, защото са много рядко срещани. В крайна сметка един парапсихолог осъзна, че конкретните ми сетива са здраво свързани с добрата стара реакция: бий се или бягай.

— Разбира се — каза той, замислен. — Лъжите най-общо, дори и безобидните, винаги представляват потенциална заплаха. Реагирала си адекватно.

— Моят терапевт ми помогна да си създам психичен филтър. Не беше лесно. Но единствената алтернатива бе да се превърна в пълен отшелник, за да избегна всички лъжи.

— Много се радвам, че не си избрала този вариант.

Тя се усмихна.

— Аз също се радвам.

— Добре се справи с Ингъл. Обработи го великолепно.

— Не ми е за пръв път да си имам работа с измамници.

— Това беше очевидно. Фалън определено се е издънил, като не те е наел.

— Това със сигурност е и моето мнение.

Джейк се облегна по-удобно, изключвайки сетивата си със съзнателно усилие на волята. Трябваше да помисли, а невинаги мислеше по най-добрия начин, когато бе превъзбуден. Един от недостатъците да си ловец.

— Знаеш ли — каза той, — това, че Макалистър направо е превъртял, когато схемата с Глейзбрук се е провалила, но не се е отказал да действа, е много интересно.

— Наистина. Много интересно. Ингъл беше прав. В такава ситуация повечето измамници биха изчезнали. Трябва да е имало много основателна причина един професионален измамник да продължи да действа по задача, за която е ясно, че най-вероятно ще се провали.

— Все се връщам на думите, че не е имал право на провал. В исторически план заговорите в „Аркейн“ са били много дарвинистки в организацията си. Ако искаш да се издигаш в йерархията, трябва постоянно да се доказваш, изпълнявайки определени задачи, възлагани ти от по-висшестоящите.

— Ако Брад Макалистър е работел за новия заговор, значи организацията го е изпратила да придобие контрол над Глейзбрук — каза Клеър. — Може да е бил екзекутиран, когато е станало ясно, че се е провалил. В такъв случай убиецът вероятно отдавна е изчезнал от Аризона.

— Може би — съгласи се Джейк. — Но повече няма да затварям врати. Направих тази грешка в началото на разследването си. Веднъж е достатъчно.

— Все се чудя къде е мястото на Кимбърли Тод във всичко това — разсъждаваше Клеър.

— Аз — също. Фактът, че анализаторите на „Джоунс и Джоунс“ все още не са успели да я открият, може да означава, че е мъртва и погребана някъде из пустинята. Част от операцията по разчистването след провала на проекта.

Клеър потрепери.

— Мислиш, че са се отървали от нея, защото е знаела твърде много?

— Възможно е.

— Може би затова е била убита и Валъри Шипли. Чу какво каза Ингъл — тя е била единственият човек, на когото Брад е имал доверие. Хората от заговора навярно са се разтревожили, че той е споделил плана с нея. — Клеър се напрегна. — Мили боже, сега ми хрумна нещо.

— Какво?

— Чудя се дали Оуен Шипли не е в опасност. В края на краищата е бил женен за Валъри. Ако хората от заговора решат, че той също знае прекалено много…

Джейк обмисли това за момент.

— Елизабет е била омъжена за Брад, но засега не е имало никакви опити за покушения срещу нея. Предполагам, че заговорът ще се старае все пак да избягва избиването на всички видни граждани на Стоун Кениън, свързани с Макалистър. Това би привлякло твърде много внимание.

— Вчера някой опита да убие теб — напомни му тя.

— Знам. Но аз не съм стълб на обществото. Аз съм случайно появил се консултант. Днес съм тук, утре ме няма.

Тя му хвърли неодобрителен поглед.

— Предпочитам да не говореше толкова весело за опита да бъдеш хладнокръвно убит.

— Извинявай. Както ти казах вчера, това ми подсказва, че съм се доближил до нещо важно.

— Чудя се защо хората от заговора са искали толкова много „Глейзбрук Инкорпорейтид“.

— Ако не си забелязала, това е изключително печеливша компания — каза Джейк. — А всяка организация има нужда от пари.

— Да, но защо „Глейзбрук“? Трябва да има стотици, ако не и хиляди, по-успешни компании, които също генерират огромни суми в брой.

— Но не всички са управлявани по този начин. Не са много компаниите, които са собственост на едно семейство и могат тихомълком да бъдат придобити, без да се привлича вниманието на управителен съвет и на правителствените кучета пазачи.

— Разбирам какво имаш предвид — каза тя. — Но не е пълно съвпадение това, че заговорът е избрал една много успешна компания, собственост на член на организацията.

— Няма кой знае каква загадка — каза Джейк. — Лидерът или лидерите на заговора естествено предпочитат компании, които могат да проучат задълбочено. Генеалогичните архиви на „Аркейн“ са достъпни за всички членове.

— Членовете на „Аркейн“ наистина са склонни да се женят за други членове на организацията — отбеляза Клеър. — Често формират партньорства и близки приятелства с хора, свързани с нея. Прав си, заговорът е бил в състояние да предостави огромна предварителна информация на Макалистър, преди той да опита да завладее „Глейзбрук“.

— Добре — каза Джейк. — Достатъчно ровихме в смъртта на Макалистър и майка му като свързани със заговора. Сега да опитаме друг подход.

— Какъв например?

— Чудя се дали не прекаляваме в старанието си да свържем и двамата със заговора.

Клеър се намръщи.

— Не сме ли единодушни, че са били свързани?

— Това е възможност, но не е факт. Докато не знаем със сигурност, трябва да опитаме да се дистанцираме и да погледнем проблема от друг ъгъл и друга посока.

— Така ли ви учат в „Джоунс и Джоунс“?

— Не — каза Джейк. — Научих се на това по трудния начин, през годините.

— Добре, да опитаме твоя подход. Кой друг има мотив да убие Валъри?

Той я погледна.

— Ако не беше такава убедена почитателка на теориите за конспирациите, а аз не бях изпратен под прикритие от „Джоунс и Джоунс“ да разследвам сигналите за заговор, щяхме да обясним смъртта на Валъри Шипли със съвсем различен сценарий.

— Мислиш, че наистина се е самоубила?

— Тази възможност не е напълно изключена — каза той. — Но ако това не е отговорът, значи сме пренебрегвали най-очевидния заподозрян — единствения човек, който винаги е на първо място в списъка на заподозрените, когато е убита нечия съпруга.

— О, боже, разбира се! — Клеър стисна кормилото. — Съпругът!