Невинни лъжи

24.

Клеър го усети да става от леглото призори. Чу само леко шумолене и тихото плъзване на цип след секунда. Вратата се отвори.

Джейк излезе във вътрешния двор. Клеър се зачуди дали той е оставил нещо там предната нощ: часовника и обувките си може би. Когато той се забави, любопитството й надделя. Тя седна в леглото, за да го види какво прави.

Завесите бяха дръпнати. От леглото се виждаше басейнът и оградата от ковано желязо. Джейк беше отворил портата. Стоеше на края на двора и гледаше пустинния пейзаж. Спокойната, но бдителна поза й подсказа, че той наблюдава нещо много съсредоточено.

Клеър стана и облече халата си. Завърза колана, прекоси стаята и излезе в двора.

Опияняващата свежест на ранния утринен въздух я връхлетя с пълна сила. Сладките ухания, приятната температура, намекваща за предстоящата жега, екзотичната светлина — комбинацията от всичко това разбуди сетивата й.

Когато прекоси двора до средата, видя първия койот. Беше на няколко метра от Джейк и я наблюдаваше втренчено. След секунда видя втори, трети… Животните я гледаха известно време, после очевидно заключиха, че тя не е проблем, и се заеха отново да търсят плячката си в храсталаците.

Клеър застана до Джейк. Той я прегърна през рамото и я придърпа към себе си.

— Какво става тук? — прошепна тя.

— Онези тримата са излезли на лов за закуската си.

Клеър примигна.

— Надявам се да не я намерят, докато стоя тук и ги гледам. Нещо ми подсказва, че не ядат соеви кюфтета.

— В този час вероятно търсят зайци.

— Ами ти? Оглеждаш своята територия? Маркираш границите си?

— В известен смисъл.

— Дано това да не включва препикаване на оградата. Нямам нищо против малко завръщане към природата, но не чак толкова.

— Продължавай, забрани всичко забавно.

Тя се засмя и се обърна към него. Джейк я целуна на светлината от зората и всичките й сетива бяха залети от неговата енергия.

Когато той най-после вдигна глава, Клеър видя възбудата в очите му.

— Снощи не те черпих вечеря — каза тя. — Така че днес ще ти направя някаква закуска.

— Става.

Той се появи в кухнята след известно време, изкъпан и избръснат, изпълнен с нетърпение, което нямаше нищо общо с храната. Клеър стоеше край кухненския плот и чупеше яйца в една купа. Джейк забеляза, че тя също току-що е излязла от душа. Беше вързала косата си на опашка. Носеше черен панталон и тениска с ръждив цвят. Дрехите й стояха добре. Освен това му изглеждаха познати.

Джейк спря на прага, за да се полюбува на това, че я вижда в кухнята си. Тя вдигна глава и се усмихна срамежливо.

— Гладен ли си?

— Определено.

— Имах предвид за закуска.

— Също и за закуска, да.

Той обиколи плота, взе чайника и си наля силен зелен чай в тежка порцеланова чаша. Облегна се на плота и продължи да гледа как Клеър приготвя закуската. Забеляза, че тя се чувства съвсем като у дома си. Това му хареса.

Клеър съжали, че трябва да съсипе топлата романтична атмосфера.

— Ще приема предложението ти да използвам пералнята и сушилнята след закуска, ако нямаш нищо против — каза тя.

— Няма проблем.

Тиганът с незалепващо покритие вече се загряваше на котлона. Клеър добави лъжичка дижонска горчица към яйчената смес, после пресен копър и голяма лъжица сирене рикота.

— Трябва да те попитам нещо — каза той.

Тя взе телената бъркалка и се зае да разбърква сместа.

— Да?

— Кой според теб е убил Брад Макалистър?

Клеър рязко спря да разбива яйцата.

— Казах ти. Нямам никаква представа.

— Обаче не вярваш на версията, че той е заварил крадец в къщата?

— Не. Не й повярвах преди шест месеца, не й вярвам и сега. Особено след това, което се случи с Валъри Шипли.

— Имаш ли своя версия?

Клеър се съсредоточи върху това, което правеше — пусна бучка масло в тигана. После прибави яйцата. Джейк усети, че тя внимателно подбира думите си и преценява какво и колко да му каже.

— Истината, Клеър.

Тя издиша бавно.

— Не знам кой е убил Брад, но ще ти кажа едно нещо.

— Какво?

— До вчера бях благодарна на този човек.

— Защото убиецът е осигурил трайно решение на проблемите на Елизабет?

— И заради това — призна тя. — Но има и друга причина.

— Каква?

Клеър вдигна поглед от бърканите яйца.

— Мисля, че този човек вероятно е спасил живота ми.

Побиха го тръпки.

— Какво говориш?

— Сигурна съм, че Брад е възнамерявал да ме убие онази вечер. Но някой е убил него.