Фитнес залата в спа центъра на Стоун Кениън бе претъпкана от модерно облечени хора, дошли да тренират след работа. Всяка бягаща пътечка, велоергометър и машина за гребане бяха заети от някой в последен модел спортен екип.
Облечен в бежови гащета, избеляла тениска и маратонки, с преметната хавлиена кърпа на врата си, Джейк прекоси залата до мястото, където имаше струпани доста блестящи гири.
Той се стегна и избра петкилограмовата.
Когато ръката му я стисна, тъмна психична енергия заля сетивата му. Въпреки че бе подготвен за това, ефектът беше почти като заливане с киселина. Наложи се да впрегне целия си самоконтрол, за да не изпусне уреда на пода.
Стисна лоста му още по-силно и напълно отвори сетивата си.
Гняв, отчаяние, разкъсваща жажда да се отмъсти, да се убие. Горещо задоволство. Толкова близо. Мълчалив мъчителен писък. Провал. Отчаяние. Ярост.
Той си пое дълбоко дъх, за да нормализира дишането си, и внимателно върна гирата обратно. Смущаващите вълни от енергия престанаха да му влияят веднага щом я пусна.
Леденият гняв, който зае мястото им, щеше да трае доста повече.