Орион

ГЛАВА 20

Милано, четвъртък вечерта

Донатела допи мартинито и затърси с поглед сервитьора. Забеляза го, докато се плъзгаше сред тълпата с пълен поднос в ръка. Тя вдигна празната си чаша и с жест поиска още една. Главата й бучеше. Умът й не го побираше как беше успяла да се забърка в това. Кой се беше свързал с Бен Фридман и го беше наел да убие Питър Камерън? Убийството не беше официален удар на МОСАД. Чиста задача за наемен убиец. Знаеше го, защото хонорарът й за ликвидацията на Камерън вече беше в сметката й в швейцарска банка; МОСАД никога нямаше да й плати толкова добре.

— Дони, искам отговори. — Рап едва сдържаше гнева си.

Донатела беше объркана. Трябваше да го обмисли по-добре, преди да се съгласи да елиминира Камерън. Хонорарът беше твърде висок, дори и за спешна задача. Тя си пое дълбоко дъх.

— Защо се е опитал да те убие?

Рап се облегна назад.

— Ти не отговори на въпроса ми. Кой те нае да го убиеш?

Тя рязко поклати глава.

— Повярвай ми, имам много по-малка представа за тази каша от теб.

— Но знаеш кой те е наел.

— Мичъл, моля те, кажи ми защо е искал да те убие.

— Добре, Дони. Ще ти кажа, но след като свърша, ти ще ми кажеш кой те нае и защо. — Донатела се обърна отново назад в търсене на сервитьора, но Рап се пресегна и хвана изваяната й брадичка. Обърна я към него, погледна я в очите и каза: — Дай ми думата си.

Донатела се опита да отблъсне ръката му.

— Не ми нареждай какво да правя!

Рап продължи да стиска брадичката й.

— Дони, тук съм като твой приятел. Във Вашингтон има хора, които са бесни за случилото се. Половината от тях искат да дадат награда за главата ти, а другата половина искат да говорят с шефовете ти в Израел. Донатела изруга тихо.

— Трябва да знам защо се е опитал да те убие.

Рап пусна брадичката й, когато сервитьорът донесе второто мартини. Щом мъжът се отдалечи, той заговори:

— Добре, но думите ми не трябва да излязат от това сепаре. — Донатела кимна. — Бях изпратен на операция. Там на място имаше двама агенти, които да ми помагат. Аз бях главният изпълнител, те — поддръжката. Ликвидирах целта, но после те стреляха в мен и ме оставиха, мислейки ме за мъртъв.

— Къде те улучиха? — подскочи Донатела.

— Тук. — Рап посочи гръдния си кош. Усмихна се на изражението й. — Да, много непрофесионално. Трябваше да дадат контролен изстрел в главата, но смятаха, че не нося бронежилетка. Във всеки случай Камерън е човекът, който им беше платил. Не знам за кого е работил Камерън, но чуй какво ще ти кажа… Хората, които ме нападнаха, са мъртви.

— Ти ли ги уби?

— Не, Камерън.

Донатела отпи от мартинито.

— Откъде знаеш?

— Някой, на когото имам голямо доверие, е видял с очите си как е станало всичко. Камерън е дръпнал спусъка. После се обърна срещу хората, които му помогнаха да премахне онези двамата, след което се опита да ме убие още веднъж във Вашингтон. — Рап се облегна назад. — И тъкмо щях да го пипна, когато изневиделица се появи ти. — Той отпи от виното. — Видях те, Дони. Беше с руса перука. Слязох от асансьора, когато ти тръгна към стълбището в края на коридора. Нещо ми се стори много познато у теб, но умът ми беше зает с други неща, например какви мъчения да приложа на онова копеле Камерън, за да разбера кой го е наел. Когато отключихме с шперц вратата и влязохме в кабинета и видях как е убит той… Разбрах, че си била ти.

Донатела почувства нужда да отпие голяма глътка. Това не беше добре. Очертаваше се зловещ сценарий. Всеки, който биваше нает да изпълни дадена поръчка, беше следващият в списъка за ликвидация. Мечтите за излизане от бизнеса започнаха да се изпаряват. Тя затвори очи.

— Аз бях — пророни.

— Благодаря ти за искреността. А сега, ако нямаш нищо против, би ли ми казала кой те нае?

Донатела се престраши да срещне пронизващите очи на Рап. Необходимо й беше време да помисли, та макар и само няколко минути. Очевидно се беше забъркала в страшна каша. Който и да я беше наел, избиваше всичките си изпълнители. Което означаваше, че тя спокойно може да е следващата в списъка.

— Дони, за твое добро е, кажи ми кой те нае.

Донатела запази самообладание. Обичаше Мич, но лоялността й към Бен Фридман надделя. Не можеше да предаде Бен, поне засега. Трябваше й време. Хвърли няколко банкноти на масата и изрече:

— Хайде, трябва да се поразходим.

Оперативна зала, четвъртък сутринта

Напрежението бе осезаемо. Полковник Грей беше изредил всичките проблеми при поразяването на ядрените заряди с въздушни бомбардировки. Президентът беше помолил Кенеди да изкаже мнението си. Сега всички погледи бяха приковани в нея.

Тя заговори:

— Мисля, че планът на полковник Грей е много добре замислен. Смятам, че има по-големи шансове за успех, отколкото самият той предполага.

Президентът беше донякъде изненадан от ентусиазираната подкрепа на Кенеди.

— Какво те навежда на тази мисъл?

— Психологията на обикновените иракчани. Те се боят от Саддам толкова много, че едва ли ще рискуват да си навличат гнева му.

— Но нали ще виждат само колона бели автомобили — опонира й Майкъл Хейк. По тона му беше очевидно, че не е очарован от плана на Грей.

Кенеди сложи ръце на хълбоците си.

— За тях тези коли са Саддам и никой няма да се усъмни. Той не се поколеба да убие членове на собственото си семейство, изби десетки от най-висшите си генерали. Никой няма да оспори властта му от страх да не загуби живота си. — Кенеди се обърна към Грей: — Моите поздравления. — Чувствам се глупаво съм, че идеята не е на ЦРУ.

— Няма ли риск подобна операция да се превърне в компрометираща авантюра? — попита президентът.

— Да, има, но мисля, че няма да е по-лошо, отколкото бомбардирането на болницата.

— Но нали Саддам е сложил проклетите ядрени оръжия под болницата! Той единствен носи отговорност!

— Съгласна съм с вас, сър — каза Кенеди. — Но се съмнявам, че и световните медии ще се съгласят.

Хейс разтри слепоочията си. Без да поглежда събеседниците си, попита:

— Генерал Флъд, какво мислите за всичко това?

— Сър, според мен важното в момента е да си оставим отворена вратичка за варианти. Мисля, че трябва да накараме полковник Грей за прехвърли хората си в театъра на бойните действия. По този начин, ако решите да играете с неговата карта, ще можете да го сторите в най-кратък срок.

— И ако продължим по-нататък по плана, какви съображения имате за въздушното прикритие?

Председателят на Обединеното командване се поколеба за миг, сетне отвърна:

— Не съм привърженик на половинчатите мерки, сър. Както вече съм заявявал, мисля, че не трябваше да прекратяваме Войната в Залива. Бяхме ослепени от блясъка на модерните си технологии и забравихме, че за да спечелиш една война, трябва да разположиш войници на терена. Трябваше да продължим и да стигнем до Багдад, да се погрижим Саддам да бъде свален. — Флъд млъкна, издиша шумно и продължи: — Ние избрахме точно обратното и затова този човек сега ни е трън в петата. Ако наистина се е докопал до ядрени оръжия, моето мнение е, че трябва да го ударим силно, ама много силно. Бих препоръчал, с участието на полковник Грей или не, да проведем масирана въздушна кампания срещу иракската противовъздушна отбрана и структурите за командване и контрол. Мисля, че този път наистина трябва да го ударим там, където най-много ще го заболи. Трябва да извадим от строя неговите петролни инсталации и рафинерии.

— Генерале — започна президентът, — знаете, че не можем да го направим. Екозащитниците ще пощуреят… ще ме атакуват в редиците на собствената ми партия.

— Възможно е, сър, но я им задайте, сър, на тези екозащитници следния въпрос: кое ще причини по-голяма вреда на околната среда — няколко хиляди барела разлят петрол или ядрен взрив над Тел Авив? Или, не дай Боже, над Вашингтон? — Флъд се наведе напред и опря лакти на масата. — Сър, единственият начин той да си позволи да купи ядреното оръжие е чрез приходите от продажбата на петрол. Трябва да го ударим по джоба, а ако се притеснявате за Турция или Йордания, можем да хвърлим още неколкостотин милиона долара помощ за тях, след като свършим с Ирак.

Президентът изви очи към Кенеди.

— Генерал Флъд говори много убедително и аз принципно съм съгласна с всичко, което той каза. За съжаление обаче трябва да се съобразяваме и с политическата страна на проблема. В момента администрацията има много нисък рейтинг. Ако изгубите и малкото останало доверие във вас, като се отчуждите от мнозинството от вашата партия, политиката ви ще стане неефективна както у дома, така и в чужбина.

— Съгласен съм с Айрини — намеси се Майкъл Хейк. — И аз съм на мнение, че не можем да ударим рафинериите. Отзвукът ще бъде чудовищен.

— Тогава да бомбардираме болница, пълна с хора — с отвращение иронизира президентът, — но само да не сторим нищо на Майката Земя. Това е най-глупавото нещо, което съм чувал!

— Сър, не казвам, че напълно приемам тази гледна точка — защити се Хейк, — но просто ви припомням каква е политическата реалност.

— Много скапана реалност и мен ме сърбят ръцете да я променя.

— Сър, ако мога да кажа още нещо — обади се Кенеди. — Колко трудно ще е за хората ви да докарат в Щатите един от ядрените заряди, полковник Грей?

— Зависи колко са големи.

— Ще накарам моите хора да ви дадат точен отговор на този въпрос до довечера, но за целите на нашия разговор да допуснем, че можете да демонтирате тази част от оръжието, която ни интересува най-много.

— Имате предвид бойната глава ли?

— Точно така.

Грей помисли за момент.

— Ако оръжието още не е сглобено, предполагам, че един човек ще е достатъчен да носи бойната глава, но ако е сглобено… тогава нещата се усложняват. Трябва да изразходваме допълнително време, за да разглобим заряда и да извадим бойната глава, а при задача като тази бихме предпочели просто да проникнем, за поставим експлозивите и да сме си плюли на петите след минута.

— Разбирам, но е осъществимо, нали?

Офицерът от Сухопътните сили отново обмисли варианта и отвърна:

— Да, мисля, че ще можем да го направим.

Кенеди се обърна отново към президента:

— Сър, ако успеем да заловим едно от тези оръжия, съм убедена, че учените ще могат да открият първоизточника на плутония и да разберат в кой реактор е бил изработен радиоактивният материал. Има и голяма вероятност да проследим откъде са дошли повечето части на бомбата.

Хейк видя и още една полза от подобен ход:

— И ще можем да организираме такава пресконференция, че свят ще им се завие. Саддам няма да има накъде да мърда. Ще го хванем в крачка и ООН няма да има друг избор, освен рязко и категорично да го подложи на яростна критика. — Хейк погледна към Флъд с широка усмивка на лицето. — Можете да бомбардирате колкото си искате рафинериите, ако получите доказателство, че сте го спрели. — Съветникът по националната сигурност се обърна отново към президента: — В такъв случай няма да има политик в града, сър, който да не застане зад вас.