Орион

ГЛАВА 29

Военновъздушна база „Андрюс“, петък сутринта

Застанала пред огромния хангар, Айрини Кенеди погледна часовника си. Бронираната лимузина беше паркирана на около десетина метра от нея. Тя отпи глътка кафе и погледна към пистата.

Слънцето не беше изгряло. Макар че зимата наближаваше, времето беше още меко. Военновъздушната база „Андрюс“ обикновено беше оживено място, но не и в района, в който се намираше в момента Кенеди. Хангарът, който ЦРУ беше взело под наем от ВВС, беше разположен в един от отдалечените краища на базата.

В седем сутринта имаше среща в Пентагона. Бе й необходимо малко време насаме с Рап, за да го подготви, преди с него да се заемат момчетата от специалните сили. Трябваше да обсъдят иракския проблем, но проблемът „Донатела Ран — Бен Фридман“ също не търпеше отлагане. Рап й беше дал по телефона много оскъдни данни. Не се беше доверил на защитените срещу подслушване комуникации на ВВС. И тя не го винеше. Информация от този род не биваше да стига до чужди уши. Когато Кенеди се опита да изкопчи нещо повече, Рап изрече само една дума: Полард.

Тя разбра.

Джонатан Полард, американец, уличен в шпионаж в полза на Израел през осемдесетте, бе издавал на еврейската държава всяко комюнике, получено или изпратено във Военноморските сили, в продължение почти на десетилетие. Израел беше ненадминат във вербуването на агенти в Съединените щати и Кенеди беше твърдо убедена, че наоколо се разхождат и други Полардовци.

Когато ФБР разкри Олдрич Еймс, Томас Стансфийлд, тогава заместник-директор по операциите, заяви пред зала, пълна с шефове от ЦРУ, че такава е цената на успеха в този занаят. Не можеш да излезеш на ринга и да искаш да не те удрят изобщо. Не можеш да се занимаваш с шпиониране и да искаш теб да не те шпионират. Кенеди завинаги запомни тези думи.

Седем години след случая „Еймс“ ЦРУ „върна услугата“ на ФБР. Агент в Москва разкри на оперативния си офицер от Управлението за специален агент Робърт Хансън от ФБР. Сега беше ред на Бюрото да преглътне унижението да имаш предател в редиците си.

Кенеди бе научила добре този урок — предпазливостта на първо място!

Предната нощ не спа спокойно. Не беше споменала за Фридман на никого, дори на президента. Трябваше да се заеме по-сериозно със случая. Първо, ще накара най-доверените си хора да анализират какви вреди е могъл да нанесе Питър Камерън като двоен агент на Израел. Групата ще трябва да установи със сигурност дали има и други в Ленгли, които са били свързани с Камерън. След това нещата ставаха по-интересни. Кенеди вече беше започнала да нахвърля план. Истинското изкуство в шпионажа е не само да разкриеш някого.

Кенеди чу шума на колата и се обърна. Белият микробус се носеше по пистата към хангара. Очакваше го. Когато автомобилът наближи, тя посочи на шофьора вътрешността на хангара. Микробусът возеше трима души, които тя знаеше, че Рап ще одобри. Бяха бивши тюлени. Водач на групата беше Скот Коулман, бивш командир на „Тюлен — Група 6“.

Беше довел със себе си двама от най-доверените си бойци, Кевин Хакет и Дан Стробъл. Рап беше работил с тях и преди. Ако президентът и момчетата от Специалните части успееха да го убедят, Рап щеше да тръгне на път много скоро, което означаваше, че някой друг ще трябва да бди над Донатела. Този някой трябваше да е човек, на когото Рап да има пълно доверие, а това означаваше, че е изключено да се задействат хората от Службата за сигурност на ЦРУ.

Коулман протегна ръка.

— Благодаря ти, че дойде толкова бързо — отвърна на ръкостискането му Кенеди.

— Не се обиждай, Айрини, но не ми изглеждаш добре. Спала ли си скоро?

— Не достатъчно. Боя се, че си прав, но ще го преживея някак.

— Та за какво е тоя зор?

— Мич води един човек от Италия.

— Кого?

— Жената, която уби Питър Камерън.

— Жена?

— Да.

— По собствена воля ли идва, или той я мъкне насила?

Кенеди не отговори веднага. Трябваше да реши до каква степен може да разкрие информацията на Коулман. Не че му нямаше доверие…

— Да, по собствено желание — каза накрая. — Събитията, които се случиха напоследък, я накараха да постъпи така.

— Какво означава това?

— Засега не искам да се впускам в подробности. Когато пристигнат, ще знаем повече.

Самолетът се плъзна в хангара на Управлението, двигателите млъкнаха, вратите се затвориха. Кенеди беше наредила на охраната си да остане отвън. Не искаше никой да вижда Донатела. Не искаше никакви доказателства, че тази жена е била в Съединените щати. Донатела беше много силен коз и Кенеди знаеше, че ще може да се използва най-ефективно, ако никой не знае за съществуването му.

Рап подаде глава от самолета. Помаха на Кенеди и Коулман, сетне се върна вътре. Няколко мига по-късно се появи отново, прегърнал Донатела Ран през кръста.

— Май не е дошла по собствена воля! — измърмори Коулман под нос.

Рап стъпи на гладкия бетонен под. Огледа се. Нищо не можеше да убегне от изострените му сетива. Спря на около метър от Кенеди и Коулман и каза:

— Това е Дони.

— Как е раната й? — попита Кенеди.

— Доста добре засега, но ще трябва отново да я прегледат.

— Ще го уредя.

Рап посочи към шефа си и каза на Донатела:

— Това е Айрини Кенеди.

— Знам. — Донатела не поглеждаше към Кенеди.

— А това е Скот.

Донатела вдигна очи за секунда. Не каза нищо.

— Радвам се да се запознаем — обади се Коулман.

Рап се усмихна.

— Дони обикновено е много мила, но вчерашният ден й дойде малко множко.

— Повиках Скот и момчетата, за да пазят Донатела, докато измислим какво да правим. Междувременно с теб имаме да свършим една друга работа.

— Не искам да се разделям с теб! — прошепна Донатела на италиански.

— Не се тревожи. — Рап сложи ръка върху здравото рамо на спътницата си и хвана дланта й. — Доверявал съм се на Скот през целия си живот. Той и неговите хора са добри.

— Но той има хора вътре в Управлението! — Имаше предвид Фридман.

— Скот и хората му не работят за Управлението.

На Кенеди това шепнене не й се понрави.

— За какво си говорите?

Рап й обясни какви са притесненията на Донатела. Кенеди потръпна при споменаването на факта, че шефът на МОСАД има свои хора в ЦРУ, но запази самообладание и отвърна:

— Предположих, че има шпиони, и затова охраната ми е отвън в момента. Обадих се на Скот, защото аз и Мич му имаме доверие.

Донатела обаче не се успокои.

— Дони, трябва да ми вярваш. За да мога да ти помогна, трябва първо да свърша някои неща. Да се срещна с някои хора. Теб не трябва да те виждат.

Тя с неохота се съгласи. Отидоха при микробуса. Коулман запозна двамата си колеги с Донатела. Когато я настаниха в автомобила и закопчаха колана й, Рап помоли да остане малко насаме с нея.

Протегна ръка, отметна една черна къдрица и каза:

— Дони, не прави нищо глупаво. Сериозно ти говоря. Тези момчета могат да те защитят. Добри са.

Тя погледна през прозореца.

— Военни са.

— Да, бивши тюлени.

Тя отново ги обходи с очи.

— Знам какво си мислиш и искам да си го избиеш от главата още сега. Те са мои приятели. И през ум да не ти минава да избягаш! Ако ги убиеш, аз ще убия теб. — Донатела избягваше да среща очите му. Той хвана брадичката й и я обърна към себе си. — Искам да ми дадеш дума, че няма да убиеш никого от тях. Обещай ми, че няма да се опиташ да избягаш. Ще ти помогна само ако ми се довериш. — Рап я погледна в очите, пълни с умора. — Ще ми се довериш ли?

Мълчанието се проточи. Когато отговори, Донатела беше искрена:

— Да, ще ти се доверя.

— Добре. А сега ми обещай, че няма да сториш нищо на никого от тях.

— Обещавам.

— Погледни ме в очите.

— Обещавам.

— Добре. — Рап извади пистолета й от якето си. — Ти ми даде дума.

— И не съм те излъгала. — Тя пое оръжието. Нямаше сили да издърпа затвора. — Има ли патрон в цевта? — попита.

— Разбира се.

— Благодаря ти.

— За нищо. Ти би направила за мен същото.

— Да, така е, знаеш го! — Сякаш се защитаваше.

Рап докосна лицето й.

— Не се притеснявай, Дони. Ще ти върна живота. — Той я целуна по челото. — Ще се видим по-късно. Дръж се прилично със Скот и момчетата.

Слезе от микробуса и отиде при групата.

— Трябва да ви кажа някои неща за Дони. Първо, тя е въоръжена. И, второ, доста е добра.

Бившите тюлени мълчаха. Проговори Кенеди:

— Не мисля, че е добра идея.

— Ако аз бях на нейно място, щях да искам да мога да се защитя. Освен това, ако нещо се обърка, повярвайте ми, ще се радвате, че тя има пистолет в ръката си.

— Това не ми харесва — отсече Кенеди.

— Е, ще трябва да се примириш, защото не мисля да й го взимам обратно! — сопна се Мич.

Понякога Кенеди си мислеше, че прекалено много са се сближили. През годините се беше научила да не взима нещата лично. Мич беше вълк-единак и когато играта загрубееше, чертите от характера, които му помагаха да оцелява на терена, излизаха на преден план. Той беше нетърпелив и безцеремонен, нямаше и помен от уважение и зачитане на висшестоящия.

Рап стисна ръката на Коулман:

— Благодаря за помощта. Внимавай много с нея, Скот. В момента е уплашена, а ти знаеш как се държи едно уплашено животно.

— Какво, да я очистя ли трябва?

— Не, докато се чувства в безопасност, ще си седи мирно.

— Тогава ще трябва да се погрижим да бъде в безопасност.

— Къде ще я заведете?

— На източния бряг на залива. Айрини знае всичко.

Напълно в стила на един стар тюлен беше да избере място в района на залива Чезапийк. Рап вдигна мобилния си телефон.

— Нали ми имаш номера?

— Ъхъ.

— Добре, обади ми се, ако имаш нужда от нещо.

— Не се притеснявай, Мич. Няма да позволя и косъм да падне от главата й.

Рап го потупа по ръката.

— Знам. Сигурен съм в теб.

Трябваше да тръгват.

Коулман натисна зеления бутон при вратата. Тя се отвори плавно. Той се качи в микробуса, а Кенеди и Рап — в лимузината.

Сам на задната седалка на автомобила, Рап не можа да се сдържи повече и зададе въпроса, който не му даваше мира през цялото време:

— Как е тя?

— Добре. Снощи остана в „Четири сезона“.

Преди да отлети от Италия, Рап беше помолил Кенеди да нареди някой да държи под око Анна.

— Днес какво прави?

— Отиде в катедралата. — Кенеди се извърна, за да вижда по-добре Рап. — Моят човек ми каза, че е много емоционална. Видял я да плаче три пъти.

Рап зарови лицето си в шепи. Значи не й беше напълно безразличен!

— Искаш ли да ми разкажеш за случилото се между вас? — поде Кенеди.

Той поклати глава.

— Но май ще се наложи да го сториш.

— Защо?

— Трябва да съм наясно какво знае тя.

— Айрини, Анна няма да каже нищо.

— Не съм съгласна. Но в момента главната ми грижа е как ще реагира Бен Фридман, когато разбере, че хората му са изчезнали.

Рап се върна мислено към трите трупа в апартамента на Донатела.

— Погрижи ли се за тях?

— Докладваха ми, че проблемът е решен. — Кенеди го стрелна с поглед и продължи: — Щеше да е по-добре, ако сега Анна си беше тук, в Щатите.

Рап бе на същото мнение, но не искаше да упражнява натиск върху нея. Тя беше произнесла някои много обидни неща по-негов адрес и макар че бяха казани в момент на гняв, в тях се съдържаше известна доза истина.

— Не мога да я моля да се върне — изрече глухо.

— Защо?

— Не искам да я замесвам.

— Има ли нещо, което трябва да знам?

Рап поклати глава.

— Какво стана между теб и Анна?

— Не искам да говоря за това.

Разбираше го. Но една мисъл не й даваше покой.

— Какво имаше предвид, когато реши да я вземеш със себе си в Италия?

„Да й поискам ръката, за да се оженим. Да се махна от тази мръсна и неблагодарна работа, преди да съм се побъркал напълно. Това имах предвид и много други неща!“ Не можеше да го изрече на глас. Беше време да играе твърдо. Анна беше дала воля на истинските си чувства и мисли. А той, глупакът, си мислеше, че ще поиска да се омъжи за него. Красивата, умна Анна Райли! Америка гъмжеше от мъже, които биха подскочили от радост при възможността да се оженят за нея — мъже с нормални и престижни професии, мъже, които биха могли да й предложат стабилност. Мъже, които с готовност биха се преместили в Ню Йорк! Наивно беше дори да мечтае, че тя ще се омъжи за него. Идиотско беше да очаква, че ще й даде това, което другите щяха да й дадат. Любовта беше замъглила иначе трезвата му преценка и той не беше взел под внимание един прост факт. Той беше убиец, а жените като Анна Райли не се омъжваха за убийци.

— Не искам да говоря сега за Анна. — Знаеше, че да се смесват личният и професионалният живот, е голяма грешка.

— Е, бих искала да знам…

Рап я прекъсна:

— Казах, че няма да говоря за това, Айрини. Всичко свърши. Давай нататък.

— Нали нямаш предвид теб и Анна? — озадачи се Кенеди.

— Точно това имам предвид.

Кенеди прецени, че най-разумно ще е да не го разпитва повече. Ясно беше, че не всичко от случилото се в Милано й е напълно известно. Щом Рап не искаше да се обажда на Райли, добре. С мисълта за Бен Фридман, човъркаща ума й, тя не смяташе, че е уместно да оставят Анна да броди из Италия: Ще уреди да я докарат у дома и тогава ще поговори с нея.