Орион

ГЛАВА 41

Капитолия, понеделник следобед

Столицата кипеше. Медиен скандал! И не какъв да е, а скандал, в който е замесено ЦРУ! Централното разузнавателно управление беше лъгало Конгреса и отклонявало средства за убийства на чужденци. При нормални обстоятелства изброеното щеше да е достатъчно да възбуди медиите, но едно развитие на събитията от ранната сутрин превърна историята във вихрен ураган. При изгрев-слънце специални агенти от ФБР нахлуха в дома и в кабинета на конгресмена Ръдин със заповеди за обиск в ръце.

Конгресменът цяла сутрин бълва огън и жупел пред всяка камера и микрофон, които му се изпречеха пред очите. В телевизионното предаване „Днес“ Ръдин се оплака, че изпълнителната власт се опитва да изнудва законодателната с фелдфебелска тактика, която прилича на тази от 30-те години в Германия. Той протестира пред всеки, който се наемеше да го изслуша, че е погазен основополагащият принцип на демокрацията, че разделението на властите е било потъпкано и че конгресменът от Кънектикът не е сам.

Скандалът се превърна в тема номер едно на деня. Нямаше време да се проверят фактите и източниците, нямаше време да се обмисли станалото. Макар че се появиха и няколко мъдри политици, които запазиха неутралитет и зачакаха да видят какво ще се случи, дори те бяха доста самовлюбени и не можеха да подминат възможността да се покажат из средствата за масова информация. При наличието на 100 сенатори и 435 конгресмени медиите не изпитваха недостиг на мнения. Почти всички интервюирани се изказваха в защита на Ръдин. Мисълта, че федерални агенти могат да конфискуват документи и от техните домове и офиси, беше достатъчна да обедини по-голямата част от колегите му в подкрепа на законодателната власт. Въпреки противния си характер Ръдин излезе победител. Наблюдатели и политици бяха единодушни, че президентът Хейс е преценил погрешно действията си. Каквото и да възнамеряваше да постигне с акцията срещу конгресмена, реакцията беше многократно по-силна. Публичните симпатии бяха изцяло на страната на Ръдин.

С това настроение се сблъска и Кенеди, докато нейният кортеж наближаваше Харт Билдинг малко преди един следобед. Охраната й предложи да заобиколят отзад сградата и да влязат през входа на склада, но Кенеди отказа. Въпреки яростните протести тя нареди на бодигардовете си да я оставят пред главния вход, където я дебнеха десетина новинарски микробуса със сателитни чинии на покривите и неколкостотин демонстранти на висок глас прокламираха Първата поправка на конституцията.

Кенеди знаеше какво означава медийна манипулация. Нямаше да позволи да я видят как се промъква през задния вход на сградата на Сената, между две кофи за боклук, заобиколена от кордон въоръжени мъже. Щеше да влезе през тълпите демонстранти и нахални оператори. Искаше да даде да се разбере, че няма да се крие от тях.

Пред главния вход цареше суматоха. Колоната рязко спря и колите се отвориха. Кенеди беше обкръжена от четиримата си бодигардове, преди тълпата да разбере за присъствието й. Полицията от Капитолия беше достатъчно любезна, за да остави пътеката към входа и самия вход свободни от външни лица. Те бяха стигнали на половината път от вратата, преди да ги е забелязал някой, и чак когато влязоха, навън започнаха да крещят неистово. Минаха през пропускателния пункт и металните детектори, след което към тях беше прикрепен допълнителен ескорт от капитолийската полиция и заедно тръгнаха към залата на комисията.

В широкия коридор пред зала 216 се бяха разположили кореспондентите на всички големи телевизионни канали. Един от тях, който работеше за сензационен жълт канал, обяви пред камерата, че кортежът на доктор Кенеди е пристигнал. Създаваше се мрачната асоциация, че шефката на ЦРУ беше дошла да присъства на собственото си погребение.

На вратата Кенеди освободи бодигардовете и влезе сама. Всички сенатори вече се бяха настанили.

Кенеди се зае да изучава герба, закрепен в средата на мраморната стена зад тях. Обзе я спокойствие. Един от основните принципи на разузнаването е да съумееш да заблудиш противника, да го накараш да си мисли едно, докато планираш друго. Ситуацията беше такава и сега. Това беше последният й гамбит.

Защракаха фотоапарати. Събитието се предаваше по националните телевизионни канали. Сенаторите на трибуните с техните фаланги от помощници зад тях я гледаха така, сякаш беше масов убиец. Днес Кенеди беше раненото животно. Лешоядите вече кръжаха над нея, хиените също бяха близо. Никой от тях не изпускаше от очи дребничката Айрини Кенеди. Пред камера залозите стават още по-високи. Днес някои щяха да направят политически кариери и за тази цел трябваше да унищожат кариерата на държавен служител, който през последните петнайсет години бе работил неуморно за антитерористичната кауза.

Сенатор Кларк, загорял, в тъмен костюм и ярка вратовръзка, удари с дървеното чукче. Залата не му обърна внимание и той отново удари, този път — по-силно. Разговорите секнаха, възцари се тишина. Кларк стрелна с поглед Кенеди. Припомни си срещата с президента предната вечер. Вероятно Хейс блъфираше, но имаше вероятност и да не е така. Кларк си каза, че трябва да се движи предпазливо. Като цар в шахматна игра той реши да остави първо другите фигури да направят ходовете си на бойното поле.

— Доктор Кенеди — поде сенаторът мрачно, — искам да ви напомня, че давате показания под клетва.

— Съзнавам това, господин председател.

— Доста неща се случиха, откакто разговаряхме тук последния път в петък. — Сенаторът хвърли поглед върху някаква хартийка пред него — жест, който щеше да направи добро впечатление по телевизията. — Питах се дали, преди да започнем с въпросите, бихте искали да отговорите на обвиненията, които бяха отправени към вас вчера от конгресмен Ръдин.

Кенеди понечи да каже нещо, но не й дадоха възможност. Петима сенатори запротестираха като един.

— Извинете ме, господин председател! — прогърмя гласът на сенатор Джетланд. Колегите му млъкнаха. Той не изчака председателстващият да му даде думата. — Мисля, че ще отговорим по-уместно на целите, които сме си поставили с днешната среща, като всички ние зададем по няколко конкретни въпроса на номинираната за поста. — Сенаторът от Ню Мексико хвърли бърз поглед към Кенеди и продължи: — Трябваше да започнем в десет сутринта, но обстоятелствата наложиха да се забавим до един. А сега вече е един и десет. Предлагам, ако доктор Кенеди има да направи някакво изявление, то или да бъде записано направо в стенограмата, или да го прочете, ако остане време после.

Въпреки жаждата за кръв се намериха и неколцина сенатори, които искаха да изслушат Кенеди. Те разбираха какво замисля Джетланд и не искаха да изглеждат в очите на публиката като рекетьори. Те започнаха да защитават Айрини, но бяха прекъснати.

Изненадата дойде от мястото на свидетеля:

— Ако сенатор Джетланд предпочита да процедираме така, нямам нищо против — предизвика го Кенеди.

Джетланд беше политически клоун, доскоро — съюзник на ЦРУ. Беше работил и в правната комисия. Славеше се като един от най-яростните критици на президента Хейс.

Отново без да поиска думата от председателя, сенатор Джетланд сграбчи микрофона:

— Много мило от ваша страна, доктор Кенеди. Бих искал да започна, като ви попитам до каква степен имахте пръст в акцията на агентите в дома и кабинета на конгресмена Ръдин тази сутрин?

— Бихте ли се конкретизирали?

Джетланд се усмихна вяло.

— Вие ли посъветвахте президента или директора на ФБР Роуч — повиши глас — да се проведе акцията срещу конгресмена Ръдин?

Всички погледи се впериха в Кенеди. Тя се приведе напред.

— Да, аз.

Залата забръмча като кошер. Сенатор Кларк заблъска с чукчето. Кенеди заговори отново:

— Аз посъветвах и президента, и директора Роуч да издадат заповед за обиск на конгресмена Ръдин.

Сенатор Джетланд опря лакти на масата:

— Намирам за много тревожен факта, че сте подели кампания на лична вендета срещу член на Камарата на представителите, след като той публично отправи към вас конкретни обвинения, застрашаващи кариерата ви.

— Това въпрос ли е, или констатация, сенатор Джетланд? — не трепна Кенеди.

— Както искате, така го приемете. Само кажете истината. — Джетланд едва се сдържаше да не избухне.

— Единственото нещо, което ще кажа, е по повод на избраната от вас дума „вендета“. Тонът й беше равен и авторитетен. — Нямам намерение да организирам никакви вендети срещу конгресмена Ръдин. Според мен фактите ще покажат, че конгресменът е този, който провежда вендета срещу ЦРУ.

— Значи това според вас ви извинява, че сте накарали президента да се отнесе към конгресмена Ръдин като към престъпник!

— Сенаторе, никой не може да накара президента да направи нещо против волята му. Президентът Хейс…

Джетланд я прекъсна:

— Вашата врата разбивали ли са я федерални агенти? Нахлували ли са в дома ви с насочени срещу вас пушки?

— Не знаех, че са разбили вратата на конгресмена. — Кенеди прекрасно знаеше, че не са, и нямаше да остави Джетланд да се измъкне с клеветата.

— Не отговорихте на въпроса ми, доктор Кенеди. Нека да го перифразирам. Федерални агенти конфискували ли са ваши документи по заповед на конгресмена Ръдин?

— Не, не са, сър.

Джетланд прие признанието като победа и огледа триумфиращо колегите си.

— Сигурно е случайно съвпадение, че след като конгресменът Ръдин ви обвинява по телевизията в много сериозни нарушения, вие на свой ред съветвате президента и директора на ФБР да нападнат дома и служебното му място.

Кенеди го погледна невинно:

— Мое задължение е да съветвам президента.

— Благодаря ви, доктор Кенеди. Оценявам урока ви по конституционно право. А сега нека да се заемем сериозно с въпроса. На какво основание посъветвахте президента Хейс да третира конгресмена Ръдин като престъпник?

Кенеди направи пауза. Напрежението растеше. Накрая каза:

— Съжалявам, но не мога да отговоря на въпроса, сенатор Джетланд.

Джетланд сбърчи вежди за пред камерите.

— Не можете или няма да отговорите?

— Няма да отговоря.

— Да не би да искате да се възползвате от привилегиите на високия си пост, доктор Кенеди?

— Не, сенаторе. Поради причини, засягащи националната сигурност, не мога и няма да отговоря на вашия въпрос.

Джетланд се изпъна. След кратък размисъл поде отново:

— Конгресменът Ръдин участва вчера в „Срещи с пресата“ и отправи към вас някои много тежки обвинения. Ще коментирате ли тези обвинения?

— Не.

— Защо?

— Поради причини, засягащи националната сигурност.

— Колко удобно оправдание!

— Не виждам никакво оправдание в националната сигурност.

— Да, сигурен съм, че сте готова на всичко, за да защитите онова, което смятате за националната сигурност на тази страна. Дори и да престъпите няколко закона по пътя си може би?

— Отново ви питам — това констатация ли е, или въпрос, сенаторе?

— Ето ви въпрос! — изсъска сенаторът. — Мислите ли, че тази комисия ще утвърди кандидатурата ви, ако откажете да отговаряте на въпросите?

— Не.

— Означава ли това, че вече не искате поста на директор на Централното разузнавателно управление?

— Не означава.

— Значи още искате поста?

— Да.

Джетланд разпери ръце в театрален жест.

— Амиии… доктор Кенеди, неприятно ми е да ви го съобщя, но не може и вълкът да е сит, и агнето — цяло. Ако искате да сте следващият директор на ЦРУ, трябва да отговорите на въпросите. Нека да караме по същество. — Джетланд отвори някаква папка. — Конгресменът Ръдин твърди, че разполага с информация, дадена му от един от вашите служители. Познавам конгресмена добре и съм склонен да му повярвам. — Смятам, че когато водим подобни дискусии, е много лесно да се объркаме. Затова възнамерявам да изразя позицията си ясно и просто. — Сенаторът показа на Кенеди фотография. — Ето ви едно лице. Винаги е хубаво, когато един проблем може да се персонифицира. Що се отнася до този проблем, той си има име — Мич Рап. Според конгресмена Ръдин и неговия източник този човек е работил за ЦРУ поне десет години, и то далеч не като чиновник. Предполага се, че е отговорен за смъртта на над двайсет души. Двайсет души! — Джетланд направи пауза, за да могат присъстващите да асимилират цифрата. — Можете ли да потвърдите или отречете, че този човек е бил на работа в ЦРУ?

Кенеди си каза, че е за добро, дето в пустинята няма телевизори.

— Сенаторе, поради съображения за националната сигурност не мога да ви отговоря — изрече загрижено.

Джетланд объркано поклати глава.

— Това е абсолютно неприемливо!

Кенеди кимна, сякаш да демонстрира, че е съгласна. Погледна часовника си и стана.

— Господин председател, имам спешна работа. Извинявам се, че не можах да отговоря на въпросите на вашата комисия днес. Имам обаче уважителни причини. Неотстъпчивостта ми в никакъв случай не трябва да се разглежда като обида за Сената или комисията. Президентът ще ви се обади до един ден във връзка с моята кандидатура. Благодаря за отделеното от вас време и внимание. — С тези думи Кенеди се обърна и излезе. В залата избухна глъч.