Орион

ГЛАВА 39

Южната морава, неделя следобед

Беше тих и спокоен ден, когато хеликоптерът „Морска пехота 1“ се спусна зловещо от сивото небе. Шасито докосна перфектно трите диска, които бяха сложени, за да не потъне тежкият вертолет в буйната трева. Пожарната кола беше на място в случай, че нещо се обърка. Тайната служба беше излязла навън в цялата си мощ, за да разубеди всеки, който би дръзнал да стори нещо налудничаво. Церемонията по посрещането беше отменена. Когато президентът се качваше и слизаше от „Морска пехота 1“, персоналът му винаги уреждаше да го посрещат и изпращат негови приятели, членове на семейството и финансови спонсори, разбира се. В зависимост от това — колко зает беше президентът, той понякога спираше и се здрависваше с присъстващите. Церемонията беше насрочена за седем часа вечерта. Поради едно интервю на конгресмен в „Срещи с пресата“ Хейс се връщаше по-рано от Кемп Дейвид и нямаше настроение да си стиска ръцете с никого.

Вратата се отвори и президентът Хейс се появи. Беше облечен в маслиненозелени панталони, бяла памучна блуза и синьо сако. Отдаде чест на морския пехотинец, застанал на пост до машината, и се запъти с бърза крачка към кабинета си. Служителите му се втурнаха след него. Неколцина се опитаха да го заговорят, но той не беше в настроение за разговори.

Влетя в Овалния кабинет, затрънша вратата и гневно изгледа шефката на кабинета си Валъри Джоунс.

— Къде са?

— Доктор Кенеди е на долния етаж, в Оперативната зала. Другите трябва да пристигнат всеки момент.

— Видя ли с какво разполага той? — не мирясваше Хейс.

— Не, но чух, че са доста сериозни материали — отвърна внимателно Джоунс.

Това му бе известно! Сам беше дал съгласието си за някои от тези операции!

— Валъри — процеди той, — искам да съм пределно ясен. Желая Албърт Ръдин да бъде унищожен. До утре сутринта да се е изнесъл от жалката си килия в Капитолия. Искам да задействаме всичките си политически връзки и да накараме Ръдин да се чувства като прокажен.

Джоунс долепи длани като при молитва.

— Не мисля, че…

— Не искам да чувам никакви извинения — прекъсна я Хейс. — Аз го предупредих. Помниш ли?

Тя кимна. Съзнаваше, че президентът трябва да изпусне парата. А като началник на кабинета му тя беше главният буфер.

— Да, помня.

— Е, този негодник въпреки предупрежденията ми продължи да се бърка в работите на изпълнителната власт.

— Той е председател на Конгресната комисия по разузнаването, сър.

— Но също така е и демократ, да го вземат мътните! — викна Хейс. — Уж трябва да е на наша страна. Трябва ли да си създавам ядове с конгресмен от собствената ми партия!

— Сър, виждам, че сте ядосан, но трябва да ви предупредя…

Президентът вдигна ръка като пътен полицай.

— А аз знам, че си шеф на кабинета ми и ме предпазваш да не извърша нещо глупаво, но този път, Валъри, няма връщане назад. Албърт Ръдин извърши политически грях. Заби ми нож в гърба! Единият от двама ни излиза от играта!

Джоунс кимна. Щеше да опита отново по-късно, когато той се поуспокои.

— Какво искате да правя?

— Искам цялото проклето партийно ръководство тук! — Президентът посочи към пода и тръгна да излиза. — Слизам долу. Щом пристигнат, ми се обади.

— Искате ли да дойда с вас? — Джоунс се боеше президентът да не каже нещо необмислено.

— Не! — отсече Хейс. Излезе от Овалния кабинет и се запъти към Оперативната зала.

Изненада се, че освен Кенеди, генерал Флъд и генерал Кембъл присъстваха и половин дузина техни служители. Тримата се бяха навели над масата и гледаха някакви карти. Когато забелязаха президента, те се изправиха.

— Господа, не знаех, че сте тук. Ако ни извините за малко, трябва да говоря насаме с доктор Кенеди.

Военните много добре знаеха какво се е случило в предаването „Срещи с пресата“. Даваха си сметка, че още преди да е изтекла седмицата, ще бъдат привикани в Капитолия да отговарят на някои много неприятни въпроси. А моментът не можеше да бъде по-неподходящ.

Докато офицерите излизаха от залата, президентът покани с жест Кенеди да седне. Сам той остана прав. Опря длани на масата и срещна очите й:

— Айрини, много съжалявам. Съжалявам, че се забърка в това.

Кенеди се усмихна:

— Господин президент, аз съжалявам, че ви забърках в това. Албърт Ръдин ме мразеше много преди да станете президент.

— Не, нямах предвид това. Говоря за онова, което те помолих да сториш през осемдесет и осма година. Създаването на Екип „Орион“. — Той поклати глава. — Никога не сме предполагали, че един от нас ще ни разкрие.

— Сър, аз си давах сметка за рисковете, когато поех поста. Ако можех да избирам, не бих се поколебала нито секунда отново да постъпя по този начин.

Хейс сведе глава.

— Знам, знам. Което е още една причина да не заслужаваш подобна участ.

Кенеди беше очаквала подобно нещо. Беше въпрос на политика, а в политиката никога не е по-напрегнато и жестоко, отколкото по време на боричканията при утвърждаване на кандидатура. Беше прекарала по-голямата част от деня в размисли за бъдещето си и то не изглеждаше много розово. Особено що се отнасяше до възможността да стане първата жена — директор на ЦРУ. Натискът върху Хейс да оттегли кандидатурата й беше огромен. Кенеди не можеше да го накара да издържи докрай. Ще се оттегли сама. Тя обаче се съмняваше, че ще се стигне дотам. По лицето на Хейс отгатна, че според него всичко е свършено. Но тя бе подготвена за това, което се случваше. Томас Стансфийлд знаеше, че рано или късно ще дойде денят, в който Екип „Орион“ ще бъде разкрит. Сенаторите и конгресмените, които го бяха накарали да обяви война на терористите на тяхна територия, бяха настояли Стансфийлд да играе ролята на огнена стена. Ако отнякъде се чуеше, че ЦРУ избива хора в Близкия изток, сделката беше Стансфийлд да поеме цялата вина и да не споменава никого от сенаторите и конгресмените. Такова беше първоначалното споразумение.

Без да казва на политиците, Стансфийлд реши да добави един анекс към споразумението. Той създаде серия от досиета, които пазеше на сигурно място в директорския си кабинет. Досиетата съдържаха уведомителни писма до ръководството на Конгреса и Сената, като под всички стоеше дата, един ден след започването на тайните операции на Екип „Орион“. Така изискваше законът и в края на краищата затова Ръдин беше бесен. В допълнение към досиетата Стансфийлд беше натрупал и доста обилна информация за голям брой влиятелни законодатели от Капитолия — онзи вид информация, която не биха искали да се разчува. Кенеди видя светлина в тунела, макар че само преди часове ситуацията й се беше струвала безнадеждна.

Хейс наруши мълчанието:

— Как, за Бога, ще свидетелстваш утре?

— Не съм убедена, че ще свидетелствам, сър.

Последва кратка пауза, докато президентът се питаше дали тя ще оттегли кандидатурата си.

— Иска ми се да имаше начин да се преборим, Айрини.

— О, със сигурност има такъв, сър — отвърна самоуверено Кенеди.

— Как?

— Съществува определен риск, сър, но мисля, че ще свърши работа.

— Слушам те. — Президентът не вярваше, че тя ще се изскубне от хватката на Ръдин.

— Каквото и да има конгресменът Ръдин в онази папка, която размаха днес, това е секретна информация.

— Е, и?

— Секретна информация, която е получил от служител на ЦРУ. Някой, сър, е извършил престъпление, като е предал тези сведения.

— Как?

— Ако е служител на ЦРУ, значи е подписал формуляр за неразгласяване на тайни, свързани с националната сигурност, сър.

— Разкритието е по-голямо от неговото престъпление, Айрини. Пресата е въвлечена.

— Моля, изслушайте ме, сър. Голяма част от това, което Екип „Орион“ е вършил, първоначално е ставало извън рамките на ЦРУ. През последната година директорът Стансфийлд направи много, за да узакони акциите на екипа. Издаването на Мич на официално служебно досие беше само част от замисляното от него. Той създаде цял архив от официално класифицирани засекретени материали, които документират действията на екипа. Имаше списък на сенаторите и конгресмените, които бяха замесени във взимането на решения всеки път, когато екипът биваше изпратен на акция.

Президентът се намръщи.

— Доколко законно е това?

— Не е въпрос на законност, сър.

— Напротив! Ако те отрекат, че са подписвали подобен документ?

— Няма — отвърна Кенеди твърдо.

Хейс разбра. Слуховете, че Стансфийлд държи досиета на най-важните хора, бяха верни.

— Искаш да кажеш, че ги е страх какво може да се случи, ако не се съгласят?

— Може би.

На Хейс подобен подход никак не му се понрави. Той изсумтя.

— Сър, всичко това е достатъчно законно, за да се накара директорът на ФБР Роуч да изземе онази папка и всички възможни копия, които Ръдин е направил.

Президентът присви очи.

— Искат от мен да накарам ФБР да нахлуе в дома на конгресмен?

— Да.

— Не говориш сериозно. Пресата ще…

— Сър, Ръдин не игра много честно. Той или някой друг близо до него е нарушил закона. При нормални обстоятелства ние с удоволствие щяхме да си затворим очите, но той ни предизвика, като показа свръхсекретна информация по националната телевизия.

Президентът упорито скръсти ръце.

— Докъде ще ни докара всичко това, Айрини?

— Ако утре отида в Капитолия и отговоря на въпросите им, ще ме разпънат на кръст. Ако оттегля името си от процедурата, Ръдин ще свика слушания до една седмица и пак ще ме разпънат на кръст. И при двата сценария, сър, ще бъде обвинена президентската власт.

— Прецакани сме. — Хейс си пое въздух. — И да се случи точно сега, когато иракският проблем ни е подпалил главите!

— Има и трети изход, сър.

— Цял съм в слух!

Кенеди започна да излага плана си. ФБР провежда внезапен обиск в дома на Ръдин и в кабинета му. Следва краткотрайна медийна шумотевица. Албърт Ръдин вероятно щеше да се прости с кариерата си.