Орион

ГЛАВА 46

Белият дом, понеделник вечерта

Президентът беше прекарал последните четири часа в опити да успокои шефката на кабинета си, че постъпва разумно, като прави обръщение към нацията от залата за пресконференции в Белия дом. Джоунс искаше да го снимат зад бюрото му в Овалния кабинет. Искаше да чете внимателно написана реч по аутокюто, за да няма място за грешки.

Хейс бе против. Епохалните речи, тези, които печелят хората, се произнасят без предварителна подготовка, идват отвътре, от сърцето. Всеки специалист по връзки с обществеността щеше да го посъветва да прочете речта си, но Хейс знаеше, че хората искат да видят у управляващия човека, не робота. Довечера щеше да се държи пред камерите като обикновен човек. Нямаше да крие емоциите си.

Президентът беше сам в Овалния кабинет. Използваше времето да събере мислите си, преди да застане пред обективите. Надраска набързо основните изречения. Като в примерен сценарий очерта първо, второ и последно действие. Фактът, че победата беше пълна, му помогна невероятно много. Рап и „Делта“ се бяха върнали живи и здрави в Саудитска Арабия с ядрените заряди. Всички екипажи на самолети и членове на Специалните части също бяха невредими. Критиците у дома и по света го хулеха за бомбардировките. С намеци или с преки нападки те казваха едно и също нещо — че е бомбардирал Саддам за политическо прикритие. След няколко минути щяха да му правят мили физиономии.

Почукване на вратата прекъсна мислите му.

— Влез!

Влязоха Кенеди и Анна Райли, видимо притеснена. Хейс си представи как са се изненадали в Ен Би Си и са се зачудили защо ли президентът е поискал лична среща с тяхната кореспондентка от Белия дом само минути преди обръщението си към нацията.

— Заповядайте. — Хейс посочи канапетата пред камината. — Анна, Айрини ми каза, че си имала много трудна седмица.

Анна само кимна. В интерес на истината не беше трудна, а направо адска. Сякаш Милано не беше достатъчно, трябваше да се оправя с многобройните обаждания на роднини, приятели и колеги, след като конгресменът Ръдин показа по националната телевизия фотография на Мич. Сега целият свят го смяташе за убиец.

— Е — продължи президентът, — след всичко, което преживя, си мислех, че заслужаваш да ти кажа някои неща, преди да направя изявление пред колегите ти. — Хейс замълча за кратко и после започна да описва събитията от последната седмица на шокираната Райли.

Белият дом, залата за пресконференции, понеделник вечерта

Президентът Хейс скочи на трибуната в средата на брифинг-залата с младежка пъргавина. Айрини Кенеди, генерал Флъд, министърът на отбраната Кълбъртсън и съветникът по националната сигурност Хейк застанаха зад него, пред сините завеси. Шефката на кабинета му и прессекретарката останаха отстрани. Хейс изглеждаше внушителен и уверен.

Президентът огледа претъпканата с репортери малка зала.

— Днес дадох заповед на нашите сили в Персийския залив да нападнат Ирак — поде бавно. — Не информирах съюзниците ни преди започването на военната операция. Уведомих само няколко членове на моя кабинет и шепа сенатори и конгресмени. Направих го нарочно и ако имате малко свободно време, ще ви обясня какво целях със запазването на атаката в такава строга тайна.

Президентът направи пауза, за да отпие глътка вода. Искаше напрежението да се нагнети.

— За никой от нас не би трябвало да е изненада, че Саддам Хюсеин отдавна се опитва да се сдобие или да си направи оръжия за масово поразяване. Е, миналата седмица се сблъсках с ужасяващата действителност. Информираха ме, че на Саддам му остава по-малко от месец до сглобяването на готови за използване ядрени оръжия. — Президентът замълча и огледа притихналата зала. — Изглежда, през последните няколко години е изграждал тези ядрени оръжия с помощта на Пак Чоу Ли, севернокорейски ядрен физик.

Хейс кимна на Кенеди. Тя доближи до разпънатата стойка и окачи на нея табло, на което беше залепена фотографията на учения.

— Доктор Ли е бил „взет под наем“ от правителството на Северна Корея. Заедно с още половин дузина учени. В замяна севернокорейците са получили от Саддам около четирийсет милиона долара в суров петрол. Доктор Кенеди ще ви даде документация в доказателство на това, след като свърша.

Президентът отново извърна очи към Кенеди:

— Следващата фотография, моля.

Кенеди свали снимката на Ли и я смени със снимка на град, направена от въздуха. Една от сградите в центъра беше оградена с червено.

— Саддам положи големи усилия да скрие придобивката си. До такава степен, че построи производственото съоръжение за тези оръжия под болницата „Ал Хюсеин“ в Багдад. — Президентът отново замълча. — Не е необходимо да ви обяснявам мотивите му за това. Нека само да кажем, че замисълът беше низък и долен. Но Саддам вече не може да ни шокира с нищо. — Президентът поклати глава. — Изправен пред тази неприемлива ситуация, на мен не ми остана алтернатива, освен да ликвидирам тези оръжия. На човек като Саддам Хюсеин, човек, който използва отровни газове срещу собствения си народ, не бива изобщо да се позволява да разполага с разрушителната сила на атомна бомба. В девет часа вечерта багдатско време ние започнахме офанзивата, за да унищожим оръжията и инсталацията.

Американски специални части извършиха дързък рейд срещу обекта и в същото време започна въздушната бомбардировка. Имам удоволствието да ви съобщя, че операцията премина успешно. Обектът беше разрушен и нямаше никакви цивилни жертви. Повтарям, никакви цивилни жертви. В допълнение, екипът на Специалните части, който проведе нападението, успя да плени трите ядрени устройства. Оръжията бяха изведени от Ирак и в момента се готви инспекция на ООН, както и на всички американски сенатори и конгресмени, които все още изпитват съмнения в честността на президента.

Коментарът беше добре премерен, но с това Хейс не свърши. Тепърва започваше.

— Също така имам удоволствието да ви съобщя, че всички американски военнослужещи, които участваха в операцията, се върнаха невредими в базите си. Искам да се извиня на съюзниците и на политиците на Капитолия, че не им съобщих за операцията по-рано, но не можех да рискувам оръжията да бъдат преместени. Националната сигурност беше от най-голямо значение и тук стигаме до втората причина за моето изявление.

Вчера цялата операция беше застрашена от провал от конгресмена Албърт Ръдин. Той излезе по телевизията и разкри строго секретна информация. — Президентът поклати глава с отвращение. — Конгресменът Ръдин, заслепен от омразата си към ЦРУ, в стремежа си да унищожи доктор Кенеди реши да даде на целия свят името и фотографията на един от най-добрите в страната експерти по борбата с тероризма. Мнозина от вас в медиите сигурно са прекарали деня в опити да открият кой е този човек. Е, поради съображения за националната сигурност не мога да ви кажа много за него. Само ще ви съобщя, че той е човекът, който води екипа по време на рейда в Багдад. Без неговата храброст и безкористност мисията нямаше да успее. Името му е Мич Рап и той току-що завърши последната си мисия — „благодарение“ на конгресмена Ръдин и неспособността му да постави националната сигурност над личните си вражди.

Мнозина от вас бяха шокирани от акцията и нахлуването в дома и кабинета на конгресмена тази сутрин. Нека да ви обясня как се стигна до тях. Доктор Кенеди и аз седнахме с директора на ФБР Роуч снощи и му показахме засекретените документи за кариерата на господин Рап в ЦРУ. Мога да ви уверя, че законът е бил спазван и от мен, и от моя предшественик. Досието съдържа президентски укази, оторизиращи употребата на смъртоносна сила. За всеки от тях ръководството и на Конгреса, и на Сената са били уведомени съгласно закона. Погледнато формално, конгресменът Ръдин, в качеството си на председател на Комисията по разузнаването на Конгреса, е трябвало редовно да бъде уведомяван навреме за всяка секретна акция. Самият аз и моят предшественик многократно сме спорили с парламентарното ръководство на двете камари и сме посочвали, че на конгресмена Ръдин не може да се има доверие, като му се дава подобна информация. Те бяха съгласни и затова Ръдин беше държан в неведение. Ситуацията беше трудна. Трябваше да балансираме между правото на информация на Конгреса и националната сигурност. Смятахме, както и ръководството на Сената и Конгреса, че изпълняваме задълженията си по закон.

Предвид високия залог за успех на последната операция подадохме сигнал на директора Роуч и на един федерален съдия, че законът е бил нарушен. Действахме бързо, като конфискувахме секретните досиета, за да не бъде операцията още повече застрашена от безпардонното поведение на конгресмена Ръдин. За съжаление трябва да кажа, че кариерата на господин Рап в областта на борбата с тероризма беше прекъсната необратимо. И като последица от това националната сигурност на страната бе застрашена. ФБР ще разследва конгресмена Ръдин, за да открие точно какви щети е нанесъл и ще отправи срещу него официално обвинение.

Хейс хвърли поглед настрани и продължи:

— Това беше и причината доктор Кенеди да не пожелае да отговаря на въпросите в Сената днес. Операцията в Ирак вече беше започнала и тя не искаше да лъже пред комисията, нито да издаде нещо, което да застраши мисията.

А сега, преди да дам думата на доктор Кенеди и генерал Флъд, бих искал да благодаря на нашите съюзници за тяхното разбиране, търпение и лоялност. Искам да благодаря и на нашите войници, моряци, пилоти и морски пехотинци за тяхната смелост и професионализъм. И на Мич Рап — задето отново рискува живота си. Тази вечер светът е едно по-безопасно място благодарение на всички вас. Лека нощ на всички и Бог да ви благослови.

Хейс се обърна и излезе от залата.