Орион

ГЛАВА 27

Райли беше на ръба на безумието. Беше изпила третата водка с тоник и беше минала на вода. Състоянието й се промени от загриженост в гняв, пак загриженост и пак гняв. Богатото й въображение прехвърляше всички варианти по темата защо Мич закъснява. Никой от сценариите не беше розов. В този миг на отчаяние тя взе окончателно решение. Прекалено много го обичаше, за да го напусне просто така. Ако щеше да се омъжва за него, трябваше да се променят някои неща.

Вече не смяташе, че е добра идея да приеме работата в Центъра за борба с тероризма на ЦРУ. Трябваше да прекъсне всички връзки с това проклето място. Ако ще се женят и ще имат деца, тогава да си намери нормална работа като нормалните хора. Райли реши. Не обичаше да поставя ултиматуми, но щеше да се наложи. Не можеше да живее до края на дните си в страх и да се тревожи всеки път когато съпругът й закъснее, че му се е случило нещо лошо.

В ключалката се превъртя ключ. Анна се приготви за битка.

Вратата се отвори. Тя зяпна — Мич водеше жена!

Рап затвори вратата и пусна резето.

— Анна, трябва ми помощта ти.

Остави Донатела на леглото и се втурна към балкона. Затвори вратите и ги заключи, сетне дръпна завесите. Обърна се към Райли:

— Мила, извинявай, че закъснях, но изникна нещо непредвидено. — Той се върна при леглото и се наведе над Донатела. Вдигна клепачите й един по един. Зениците й бяха разширени, кожата й бе студена и лепкава. Попита я на италиански как се чувства. Тя отвърна, че е уморена.

— Какво става, по дяволите? И коя, дявол го взел, е тая? — Анна едва се сдържаше да не се разкрещи.

Преди той да отговори, Донатела изстреля на английски:

— Аз съм му любовница.

— Какво? — възкликна Анна.

Рап изкриви лице.

— Не е това, за което си мислиш, Анна.

— Коя е тази жена? Познаваш ли я? — настоя Райли.

— Много добре, но не става дума за това.

— Много добре! Какво означава „много добре“?

— Правихме — с усилие изговори Донатела — див и страстен секс много години.

— Не я слушай!

Анна беше пламнала от гняв.

— Извинявай, но бях останала с впечатлението, че отиваш да вършиш работа, а два часа по-късно ми се появяваш с някаква пияна курва! Мисля, че ми дължиш обяснение! — Вече крещеше.

Рап я хвана за раменете.

— По-тихо, говори по-тихо!

Тя опита да се изскубне от хватката му.

— Остави ме!

Рап я стисна още по-здраво.

— Анна, тя не е пияна. Ранена е от куршум. Инжектирана е с морфин и мисля, че изпада в шок, затова, ако нямаш нищо против, бих предпочел да го обсъдим по-късно. — Той не изчака отговора. Пусна Анна и отиде в хола. Отвори минибара и извади оттам кутия бисквити и бутилка вода. Върна се до леглото и повдигна Донатела. — Ето. — Доближи бутилката до устните й. — Не знам колко време ще мине, докато пристигне лекарят. — Тя изпи половината бутилка, след което Рап й подаде бисквита. Когато изяде бисквитата, изпи и останалата вода. Рап я свали отново и сложи възглавници под краката й, за да ги повдигне. Покри я с одеяло и отново провери зениците й. Надвеси се над лицето й и прошепна: — Всичко ще бъде наред. Искам от теб сега да лежиш и да си почиваш. Никакви приказки повече. Само си почивай.

Като се обърна, съзря Анна, скръстила ръце, вперила поглед в него. По лицето й се четеше, че е загазил. Сграбчи я за ръката и я заведе в хола. Затвори вратата зад гърба си и каза внимателно:

— Разбирам, че си бясна, но ще ти обясня всичко.

— Моля те, ако обичаш, обясни ми! — изкриви устни тя.

— С тази жена работехме заедно. Бяхме…

— Спал ли си с нея?

Мина му през ум да излъже, но си даде сметка, че няма да постъпи правилно, ако запази тази тайна от нея.

— Въпросът не е в това. Няма нищо общо с… — започна.

— Отговори ми. — Анна пристъпи напред. — Спал ли си с нея?

— Да, но това беше… — Рап сведе очи.

Тя го зашлеви.

— Негодник!

Рап я сграбчи за китката и приближи лице на милиметри от нейното. Бавно и ясно изрече:

— Никога не ме удряй отново! Аз не те удрям, ти също не ме удряй!

Райли изскубна ръка.

— Идваме в Италия, за да се сгодим, ти отиваш на някаква среща. Да се погрижиш за някаква работа. И каква беше тая работа? Последно чукане със старото гадже?

Рап затвори очи.

— Не беше така. Работехме заедно преди…

— И ти я чукаше.

— Да, но това беше, преди да срещна теб.

— Да бе! Аз сигурно си лягам с всеки, с когото работя!

— Спри!

— Няма. Ти очакваш ли от мен да повярвам на подобна глупост? Пазиш всички тия тайни от мен, защото засягали националната сигурност. — Райли повиши глас. — А после отиваш да пийнеш по едно с тая девойка, с която си работил. Виж сега, не съм шпионин, но определено не бих сметнала факта, че сте се чукали, за тайна, от значение за националната сигурност. — Тя скръсти ръце на гърдите си и погледна Рап с омраза.

— Анна, моля те, не постъпвай така с мен. Аз те обичам. Никога не съм те мамил, никога няма да те излъжа…

— Тогава защо не ми каза за нея?

— Тя беше преди теб. Аз не те питам за предишните ти гаджета, нали?

— Извинявай, но аз не прелитам със самолет океана, за да се срещам тайно със стари гаджета! Не се появявам в хотелската стая с бившия си приятел, по когото току-що са стреляли!

Рап отстъпи.

— Анна, скъпа, трябва да ми се довериш. Не съм те мамил. Никога няма да те мамя. Това беше служебна работа.

Райли не вярваше на нито една дума.

— За какво трябваше да говориш с нея?

След като се поколеба, Рап отвърна:

— Не мога да ти кажа.

— Как я раниха?

— Едни мъже я чакаха в апартамента й.

— О, значи отидохте в апартамента й. Правихте ли секс?

— Не.

— О, да. Правилно. Не сте могли, защото онези мъже са я причаквали. Но щяхте, нали?

— Не, нямаше — отвърна тихо той.

— Глупости. Кои бяха тези мъже? Защо я чакаха?

— Не мога да говоря за това, Анна.

— Писнало ми е от тайните ти! Толкова ми е писнало от двойния ти живот! До гуша ми дойде да се тревожа за теб, че могат да те убият всеки път когато излезеш навън!

Рап се доближи до нея.

— Трябва само да довърша тази работа. — Понечи да я прегърне. — И после всичко ще се оправи.

Райли отблъсна ръцете му.

— Не. — Тя заклати глава. — Не, никога няма да свърши. Не мога да живея така. — Обърна му гръб. Очите й бяха пълни със сълзи. — Не мога!

Рап протегна ръка към нея.

— Анна, обичам те. Обещавам ти да оправя всичко.

Тя спря на вратата и избърса сълзите си.

— И аз те обичам — изрече глухо през рамо, — но сега разбирам, че не мога вечно да живея така. — Той тръгна към нея, но тя го спря с жест. — Недей! — Рап се закова на място. — Преди тази вечер имах известни съмнения. Тази… тази бъркотия само потвърди страховете ми. Не мога да се омъжа за теб. — Райли отвори вратата и излезе в коридора. Вратата се хлопна след нея.

Рап остана безмълвен в средата на стаята, не можеше да помръдне.

Никога преди не беше чувствал такава болка. Жената, която обичаше повече от всичко на света, току-що му беше заявила, че няма да се омъжи за него, че не иска да го вижда повече. Всичко звучеше нелогично, нереално. Това трябваше да е една от най-щастливите седмици в живота им… Не можеше да остави нещата така! Той тръгна към вратата, но в този момент иззвъня телефонът.

Беше Кенеди.