Последният заложник

Пролог

Близо до Фейт Колинс, Колорадо — 23:43

Разрошената глава на Брадли Лумин изплува ясно в оптическия мерник на далекобойната пушка. Кръстчето на прицела кацна точно зад лявото му око.

Много внимателно тъмната фигура, стиснала „Уинчестър 30.06“, освободи предпазителя, пое дълбоко дъх и сложи показалец на спусъка. От няколко часа се криеше в ниските дървета на трийсетина метра от разнебитения фургон и търпеливо чакаше обитателя му да седне пред стария си компютър. Всяка вечер Лумин правеше едно и също, но този път закъсняваше.

Образът в оптическия мерник потрепна за миг, когато набитият мъж бръкна под фланелката си и се почеса. После отново се вторачи в мишената.

„Брадли Лумин, осъждам те на смърт.“

По тялото на снайпериста премина внезапна тръпка. Той отпусна пръста си и отмести очи от мерника, за да възвърне самообладанието си. Оскъдната светлина на полумесеца разкри две гневни очи, черна маска за ски и черно сако и панталон.

В далечината се чуваше шумът на несекващия поток коли по шосето между Шайен и Денвър, минаващо на осем километра от порутената ферма, която Лумин бе наел след внезапното си изселване от Кънектикът. От близкия град, Фейт Колинс, се разнесе вой на електронна сирена — явно ченгетата откликваха на спешен случай.

Мъжът пак пое дълбоко дъх и вдигна пушката. Подпря ръка на един клон и отново се прицели в главата на Лумин. Показалецът леко погали спусъка, търсейки най-доброто положение, сетне прилепна до студената стомана и започна да се свива.