Последният заложник

30.

На борда на „Еърбридж“ 90 — 17:39

— Справяш се страхотно, Крис!

Похвалата на директорката в Атланта запали в сърцето на Билингс малка искра на задоволство, на която той си позволи да се радва само секунди.

Вече му бе писнало от думите „съмнителни“, „предполагаеми“ и „недоказани“. Беше време да се увери с очите си дали снимките в компютъра на Рудолф Бостич наистина са детска порнография. Така че повика Анет, която се обади на Кен по вътрешния телефон, и когато вратата се отвори, направи знак на Крис да влезе. Кореспондентът пристъпи боязливо и се ръкува с Кет.

— Здравейте, господин Билингс — рече Улф.

— Благодаря ви, че ме пуснахте да вляза, командире. Агент Бронски ми каза…

— Знам, господин Билингс. Радвам се, че ще имате възможност да видите каква отрепка е Бостич. Надявам се, че успявате да предадете онова, което става тук.

— Ще бъда откровен с вас, командире. Опитах се да бъда безпристрастен, но не съм сигурен дали ще одобрите казаното от мен.

Кен го погледна и се усмихна.

— Не ме интересува какво говорите за мен, господин Билингс. Държа на онова, което ще кажете за Рудолф Бостич, за онзи идиот, съдията от Кънектикът, и за Брадли Лумин, който уби дъщеря ми.

— Поискахте да видите снимките — намеси се Кет, преди Крис да успее да добави нещо.

Репортерът кимна. Тя отвори компютъра и изкара на екрана списъка на файловете.

— Това е пакетът с мръсотии, който Бостич явно е купил и записал. Сега ще отворя няколко. — Кет го погледна през рамо. — Имате ли деца, господин Билингс?

Крис поклати глава.

— Или по-малка сестра, която обичате?

— Имам три по-големи сестри, които обичам, и две малки племеннички.

Тя кимна. Лицето й беше сериозно.

— Тогава снимките ще ви се видят двойно по-отвратителни.

Той се наведе, за да вижда по-добре. Първата снимка изтръгна от него възклицание, втората — по-сдържана реакция, а като видя третата, кореспондентът решително каза:

— Достатъчно.

— Не, има още една, която трябва да видите — каза Кет и пусна снимката на Мелинда — Кен изрично я бе помолил да я покаже на Билингс.

Крис преглътна с усилие и извърна поглед.

— О, боже!

Кет излезе от файла и обърна компютъра.

— Виждате ли тук визитната картичка на Бостич?

Той кимна, после попита:

— Ще предявите ли обвинения?

— Не мога да гарантирам, защото не съм прокурор, но мога да заявя, че разследването няма да бъде прекратено. А вашите репортажи? Това променя ли нещата за вас като репортер?

— Да бъдеш очевидец на нещо винаги променя журналистическите репортажи. Променя се и самият журналист. И аз трябва да го преодолея.

— Знаете, че заподозреният Лумин е арестуван, нали?

— Да. Казаха ми от Атланта. — Той се изсмя. — Полицията в Колорадо го арестувала за нарушение на правилника за движение.

Кен Улф рязко вдигна глава и се вгледа изпитателно в Билингс.

— За нарушение на правилника за движение?

Репортерът явно се притесни.

— Такава е информацията… поне засега.

Кен удари е юмрук по контролното табло и стисна зъби.

— Господи! По дяволите! Излъгаха ме! Позволих си да очаквам поне някаква почтеност, а те ме измамиха!

— Те са го арестували, Кен. Има ли значение за какво?

Сложи ръка на рамото му и изпита облекчение, че той не се възпротиви.

Улф я погледна. Очите му бяха присвити от ярост, а зъбите — стиснати.

— Лумин уби дъщеря ми, но те не могат да го арестуват за това. Не им е достатъчно. Трябва да използват някакво проклето нарушение на правилника за движение, за да оправдаят задържането на този изверг! Това е непоносимо!

— Вероятно не са могли да получат навреме заповед за арест по обвинение в убийство.

— Не! Те просто не искат да изпълнят нито едно от исканията ми и това беше хитър начин за пореден път да ми покажат среден пръст. По дяволите!

Крис погледна Кет, после отново Кен.

— Командире, съжалявам, че ви разстроих…

Улф рязко се обърна към него, извади револвера, и насочи дулото към тавана.

— Изобщо не са имали намерение да ме послушат!

Кет разтърси рамото му.

— Остави револвера, Кен. Близо сме до пробива с онова, върху което работи Роджър Матсън, и с откритото от нас. Лумин е в затвора. Това е най-важното. Не изпадай в паника, защото са използвали една безсмислена заповед. Обвиненията ще бъдат предявени повторно, колкото е възможно по-скоро.

— Да, когато Бостич направи самопризнания.

— Или по-скоро. Мисля, че трябва да се свържем със съдията от Кънектикът…

— Господин Билингс, моля ви, върнете се на мястото си — каза Кен, отмести ръката на Кет и отвори вратата.

— Разбира се, командире. Благодаря ви, че разговаряхте с мен.

Крис бързо излезе и затвори вратата. Улф се надигна от седалката и Кет разтревожено възкликна:

— Кен! Какво правиш?

Той не отговори.

— Аз не съм пилот, Кен, а самолетът лети. Не можеш да ме оставиш тук сама.

— Самолетът е на автопилот, Кет. Ще предоставя на Бостич избора, който обсъдихме. Или ще подпише самопризнания, или ще умре.

Тя го хвана за ръкава.

— Кен, ти се паникьосваш и реагираш прибързано.

— Прибързано?

Улф се намръщи, но не тръгна към вратата.

— Ти си съвършен професионален пилот! Никога не би напуснал мястото си, освен ако на борда няма друг пилот. Погледни какво се опитваш да направиш! Ами ако нещо се случи?

— Вече се случи. Излъгаха ме!

— Послушай ме, Кен! Те не са те излъгали. Нито аз. Никой не е казал, че Лумин ще бъде арестуван за убийство. Казаха само, че ще бъде арестуван. Това е най-важното. Ти не си ченге. Не знаеш през какъв ад минаваме, за да получим заповед за задържане.

— Не разбираш ли метода, Кет? Те няма да изпълнят нито едно мое искане. Спомни си С-130.

— Кен, поне ме изслушай!

— Какво, Кет? Още баналности?

— Съсредоточи се, Кен! Какво искаш? Защо правиш всичко това? За да арестуват Брадли Лумин. Това вече е направено. На кого му пука за какво? Той вече не обикаля улиците. Искаше Бостич да бъде разобличен и да направи самопризнания. Той също вече е разобличен и е съвсем близо до самопризнания. Искаше съд и съдебните заседатели в момента заседават. Ти получи всичко, Кен! Не го разваляй точно сега!

По радиостанцията се чу гласът на Бил Норт:

— Кет, чуваш ли ме?

Тя погледна натам, сетне отново Улф.

— Не забравяй целта си, Кен. Тя не беше да заповядаш как да заловят и осъдят Лумин, а само да го спипат и да го приберат зад решетките. И той е там!

— Чуваш ли ме, Кет? — попита пак Бил Норт.

Улф я погледна в очите и тя опита да се усмихне въпреки страха си и самообвинението, че е забравила колко лабилен всъщност е той.

Накрая Кен наведе глава и кимна. Норт я повика за трети път.

— Обади му се — каза Улф.

Тя натисна бутона.

— Да, Бил?

— Разтревожи ме, Кет. Детектив Матсън е на линията. Да те свържа ли?

Очите й останаха приковани в Кен, който държеше револвера в лявата си ръка.

— Кет? — отново попита Норт.

Цялото й внимание беше насочено към Улф.

— Кен? Добре ли си?

Той кимна.

— Забравих, че не си пилот. По всички други въпроси си много компетентна, Кет. А аз… — Гласът му постепенно заглъхна и една сълза се търкулна по лицето му. Той пое дълбоко дъх и вдигна глава. — Гледах Мелинда… след като изгубих майка й, и си представях…

— Кет, моля те, отговори — настоя Бил Норт.

Тя натисна бутона, без да отмества очи от Кен и каза:

— Чакай малко, Бил. — А после каза на Кен: — Разбирам.

— Представях си каква ще бъде, когато порасне. Силна, самоуверена, красива, женствена и адски способна.

— Убедена съм, че щеше да стане такава, Кен.

Той поклати глава.

— Не, не това е най-важното, а самата представа. Току-що осъзнах защо ми се струваш толкова позната, Кет. — Очите му бяха пълни със сълзи. — Ти ми напомняш за онази Мелинда, която никога няма да видя.

Улф се обърна към контролното табло и внимателно остави револвера. Кет изчака секунда и натисна бутона.

— Свържи ме, Бил.

— Ей сега.

Тя се обърна към Улф.

— Много съм поласкана, че мислиш така за мен, Кен.

Той поклати глава и махна с ръка.

— Кет? Тук е Роджър Матсън.

— Казвай, Роджър. Имаш ли напредък?

— Още не съм получил резултатите от отпечатъците.

— Добре, Роджър. Поисках заповеди за обиск на дома и кабинета на Бостич и вероятно в момента ги издават. Не съм разговаряла с него, откакто се чухме с теб за последен път.

Отново я измъчваше нещо — някакво малко несъответствие, нещо, което Матсън бе споменал и тя не бе имала време да обмисли поради други задължения. Нещо, което не се вместваше в цялостната картина. Но какво?

— Как сте там горе, Кет?

— Чакай малко — каза тя и затвори очи, за да улови призрачната мисъл.

Очите й изведнъж се отвориха и тя натисна бутона.

— Нещо ме безпокои, Роджър. За снимката на Мелинда Улф, която намерихме в компютъра на Бостич и на Лумин. Ти спомена за дървета, които се виждат през прозореца.

— Точно така. Говорех за детайлите. Борове. Виждат се ясно. През прозореца в горния десен ъгъл. Ето защо предполагаме, че е била заведена в някаква хижа в Мейн. Заради анализа на дърветата. Но това не води до убедителни изводи.

Кет наклони глава на една страна.

— Не си спомням… — Тя пусна бутона за миг и погледна компютъра на Бостич. — Чакай малко, Роджър.

Извика на екрана снимката на Мелинда и кошмарният образ на обезобразеното момиченце отново прониза душата й. Виждаше се плетен стол и голи стени, но дървета нямаше.

— Роджър, гледам снимката. Има прозорец, но стъклата отразяват светкавицата на фотоапарата. Никъде не се виждат дървета.

— Кет, на снимката пред мен се виждат кристално ясно. Виж какво, за снимката на Мелинда ли говорим?

— Да.

— В плетения стол?

— Да, но няма дървета. Като се вгледам… Чакай малко!

— Какво има?

Кет погледна Кен, който се бе вторачил напред. Пое дълбоко дъх и отново се вгледа в екрана.

— Роджър, не го бях забелязала досега и изображението на компютърния екран е много зърнесто, но в отражението на светкавицата в прозореца виждам ръка, която държи фотоапарат. И ти ли виждаш същото?

— Снимката е пред мен, Кет. Няма никакво отражение, нито ръка. Тук има прозорец и дървета, а при теб няма. Господи! Това беше единствената снимка, която имаше Брадли Лумин. Ти току-що описа втора. Сигурна ли си, че е Мелинда Улф?

Една ръка се протегна и обърна компютъра. Кен се вгледа отблизо в ужасния образ на осакатената си дъщеря, после отмести ръката на Кет и натисна бутона на предавателя.

— Роджър, тук е Кен Улф. Погледнах. Това е Мелинда. Няма съмнение. Та какво искаше да кажеш?

Последва дълго мълчание, после Матсън дълбоко въздъхна и отговори:

— Какво ли? Ами, потресен съм, но тук има няколко основни факти. Първо, снимката пред мен е единствената, която притежава Брадли Лумин. Второ, снимката при вас е друга. Трето, фотографията, която гледате не може да е правена от Лумин. Изводът е, че освен ако не пропускаме нещо, Брадли Лумин не може да е убиецът.