Последният заложник

19.

Регионално летище, Телърайд, Колорадо — 15:15

Кен чу затихващото бръмчене на реактивен самолет, погледна навън и видя лъскавия Гълфстрийм да спира на пистата. Фактът, че се бяха досетили толкова бързо, не го изненада. Кет Бронски беше интересен, неотстъпчив и опасен противник и той знаеше, че веднага ще му се обади.

Така че взе микрофона и строго каза на Бостич:

— Не мърдай!

После включи радиоуредбата.

— Драги пътници, отново е командирът на полета. Преди малко ви обясних защо правя всичко това. Съжалявам, но наистина имам пластичен експлозив и държа спусъка, който ще взриви бомбата, ако го пусна. И през ум да не ви минава да докосвате вратите, без да съм разрешил. Контролните светлини тук веднага ще ми покажат, ако се опитате да отворите някой от изходите. Неприятно ми е да го кажа, но нямам друг избор. Ако видя, че някоя от лампите проблясва, ще пусна спусъка и краят ще бъде незабавен и трагичен за всички нас. Останете по местата си и дори не разкопчавайте предпазните колани. Трябва да свърша някои неща, преди да реша кога и как да ви пусна от самолета.

Улф остави микрофона и в слушалките се чу познат глас.

— Кен Улф, тук е Кет Бронски. Чуваш ли ме?

Той изсумтя, после натисна бутона на предавателя.

— Какво те задържа, Кет?

Отговорът последва веднага.

— Просто малък проблем с нашия спътник. Не ни каза, че смята да ни напусне. Имаш ли стълба на боинга, или ние да ти докараме?

— Защо ми е стълба, Кет? — престорено невинно попита Кен.

— В Гранд Джънкшън щеше да пуснеш хората. Може да го направиш и тук и е по-добре да слязат по стълба, отколкото да скачат от самолета.

— Всичко с времето си, агент Бронски. Първо трябва да изясним някои неща. Всеки, който се приближи под какъвто и да е ъгъл към самолета, ще бъде виновен за смъртта на пътниците. Видя ли, че някоя от вратите се отваря, пускам спусъка и — бум! Опитате ли се да стреляте, да спукате гумите, да обездвижите боинга или да преустановите зареждането с гориво — край.

— Разбираме, Кен.

— Не знам кои сте „вие“, но по-добре всички да са разбрали.

Улф затвори за миг очи, опитвайки се да прецени дали да изрече на глас мисълта, която пробягна в съзнанието му.

Взе решение и натисна бутона на предавателя.

— Кет… Взривяването на бомбата ще предизвика достатъчно голям скандал, за да наложи задълбочено разследване на всеки аспект на твърденията ми. Ще разобличи Бостич и ще осъди Лумин. Да пусна спусъка е още един начин да постигна целите си, затова не мисли, че няма да го направя. Не допускай тази грешка. И аз ще умра, но ти до края на живота си ще трябва да живееш с мисълта, че преценката ти е била погрешна.

Последва дълго мълчание. Накрая предавателят изщрака.

— Разбирам, Кен. Повярвай.

— Добре, Кет. Кажи на заместник-шерифа да не се намесва. Спрях тук, защото в отражението на прозорците на сградата виждам целия боинг. Няма начин да не забележа, ако някой се приближи.

— Никой няма да се приближи, Кен.

— И още нещо. Сигурен съм, че имаш снайперист, който при първа възможност ще ме убие с един изстрел. Но дори Бостич няма да ми попречи да пусна спусъка и детонацията ще последва мигновено.

— Няма снайперисти, Кен. Ние не сме безумци. Заместник-шерифът е сам в колата. Никой няма да се приближи към теб под никакъв ъгъл. Обещавам. Заместник-шерифът ще се качи на моя самолет. Ще го държа под контрол.

— Кет, предпочитам по-бързо да ми съобщиш, че Брадли Лумин е заловен и съдебните заседатели са свикани.

Рудолф Бостич се премести неспокойно на седалката на помощник-пилота и Улф веднага се обърна да види какво става.

Паузата от гълфстрийма беше твърде дълга и Кен отново натисна бутона на предавателя.

— Нали няма да ми кажеш, че не е арестуван. Минаха вече два часа.

— Лумин е изчезнал, Кен. Не можем да го намерим.

Той рязко пое дъх. Не беше очаквал това. Маневрата явно беше хитра. Може би самите те бяха казали на Лумин да избяга. Улф гневно удари по предавателя.

— Господи, да не ме мислите за идиот? Този номер няма да мине, Кет. Кажи на онези глупаци от Вашингтон, че уравнението е просто — няма ли арест и съд, няма и пътници. Това е основното. И кажи на онези тъпаци от Бюрото, че са страхливци! Да не смеят да рискуват с един обикновен арест!

— Това не е номер, Кен! Честна дума! Полицаите са отишли при фургона на Лумин, както ти поиска, но не намерили никого.

— Глупости! Готвех се да освободя пътниците. Исках да го направя, но сега не мога — поне докато не арестувате онзи изверг и не престанете да ме манипулирате с лъжите си.

— Трябва да съм ненормална да те излъжа на този етап, Кен. — Тонът й беше умолителен. — Казвам ти чистата истина. Ходили са там, но не намерили никого и претърсили околността. Не дръж заложници за нещо, което не можем да контролираме. Моля те!

Гълфстриймът спря от лявата страна на боинга, точно зад джипа на заместник-шерифа. Кен въздъхна, поклати глава и измърмори:

— Не мога да повярвам.

Потърка слепоочието си, без да откъсва поглед от Бостич, сетне пак натисна бутона на предавателя.

— Вие сте ненормални! Колко умни глави от Вашингтон са измислили това? Седя тук, готов да взривя толкова много хора, а проклетото ФБР и Министерството на правосъдието отказват да арестуват един убиец. Ти проигра шанса си, Кет.

Дейн изключи двигателите на гълфстрийма. Кет държеше слушалките и микрофона и се опитваше да намери най-подходящите думи.

— Разбрал си погрешно, Кен. Нека да ти кажа подробностите. — Тя описа фургона и околността и добави: — Не бихме могли да знаем всичко това, ако никой не е ходил там.

— Да, така е. Изпратили са някой с тефтер да води записки. Претърсили ли са гнусния му фургон?

— Не са имали вероятна причина…

Очите й се разшириха от ужас.

„О, не! По дяволите! Не трябваше да казвам това!“

— Искам да кажа, че още не са получили заповед за обиск, но докато чакали, погледнали през прозорците и вътре всичко било на мястото си.

Отговорът от пилотската кабина на боинга беше твърде бърз, а гласът — още по-подозрителен и ироничен.

— Да, разбира се, сигурно са забравили заповедта в другия си костюм. Господи! Да отидат без заповед за обиск! Значи очевидно никой не е имал намерение да арестува Лумин. И какво искаш да кажеш с това, че „всичко било на мястото си“? Какво са правили там? Да не би да са проверявали проклетото му имотно състояние?

Кет въздъхна и се опита да говори спокойно, без да издава буреносните чувства, които бушуваха в нея.

— Чакай малко, Кен. Хайде да се успокоим. Позволи ми да ти обясня точно какво е станало. Първо, докато чакали заповедта за обиск, те изискали заповед да го поставят под наблюдение, за да са сигурни, че няма да се измъкне. Тогава установили, че е изчезнал. Колата му не била там. Във фургона нямало и следа от него и никакви улики къде може да е отишъл.

Сърцето й пърхаше като птица. Как бе успяла толкова бързо да се окаже притисната до стената?

Предавателят мълча в продължение на няколко дълги, мъчителни секунди, после пак се чу гласът на Кен.

— Преди повече от час ти казах, че съм най-лошият ти кошмар, Кет, защото знам всичките ти трикове. Урок номер едно в преговорите с похитител е да се научиш да протакаш играта и да го изтощиш. Постарай се да запомниш, че с мен това няма да мине. Погледни часовника си. Отбележи къде е голямата стрелка. Прибави трийсет минути. Това е крайният ти срок. Ако дотогава Лумин не е задържан, ние няма да сме тук — в един или друг смисъл.

— Кен, щом знаеш толкова добре процедурата, би трябвало да си наясно, че не ни е позволено да лъжем извършителя. Те са направили точно каквото ти казах и сега претърсваме Колорадо, за да намерим Лумин, но един господ знае кога е заминал.

Незабавният му отговор я изненада.

— Преди не повече от десет часа.

Кет се поколеба.

— Какво?

— Най-много преди десет часа. Не може да е излязъл по-рано.

— Но… откъде знаеш?

Ако Лумин е бил отвлечен, възможно ли беше Улф да стои в дъното на тази история?

— Ей така, знам.

— Но откъде? По телефона ли му се обади сутринта?

— Имай ми доверие, Кет. Лумин беше там в полунощ. Не може да е отишъл далеч. Едната от гумите на колата му я нямаше.

Изведнъж Кет разбра всичко. Франк бе казал, че около фургона имало следи, сякаш някой е дебнал Лумин. И че намерили и патрон.

А днес се навършваха две години от убийството на Мелинда Улф.

— Кен — бавно започна Кет, — нощес… там, на студа, с пушката… Какво те накара да промениш решението си?

Улф затвори очи и си припомни терзанията си.

Тя се беше досетила.

Гласът на Рудолф Бостич го накара да подскочи.

— Какво обсъждаш, по дяволите? И с кого?

Кен не отговори.

— Улф?

Улф потърка чело. Отново го обзе отчаяние.

— Добре ли си? — попита пак прокурорът.

Изведнъж Кен изсумтя, отвори очи и бавно обърна глава надясно.

— Имаш ли представа, Бостич, колко невероятно глупаво звучи това? Държа живота ти в ръцете си, а ти, лъжецо, продължаваш да криеш онова, заради което извършвам всички тези престъпления, че и питаш дали съм добре?

Рудолф смутено вдигна рамене.

— Само се питах…

— Когато ми кажеш истината, ще бъда добре, както и всички онези хора отзад.

— Чуваш ли ме, Кен? — обади се Кет.

Той пое дълбоко дъх и натисна бутона.

— Да.

— И така, защо, Кен?

„Какво пък, по дяволите? Кажи й“ — реши Улф и с болка и гняв обясни как е установил, че е безсилен дори да сложи край на живота на убиеца.

Лумин бе спечелил. Беше унищожил и двамата — и Мелинда, и него.

Кет помълча, после каза:

— И после, тази сутрин, изведнъж си разбрал, че Рудолф Бостич е на твоя самолет. Човекът, който според теб е провалил процеса срещу Брадли Лумин, и ти е дошло твърде много, особено след неуспеха през нощта.

— Много си проницателна, Кет. Но, моля те, не се опитвай да ми доказваш, че не съм убиец или, в случая, екзекутор. Ако можех да се върна там сега, щях да натисна спусъка.

— Разбирам.

Той въздъхна, после решително стисна микрофона.

— Също както ще изпълня и заплахите си, ако не удовлетворите исканията ми. Това е последният ми шанс, Кет. Няма да отстъпя. Не мога. Или веднага ще изпълните желанията ми, или ще взривя самолета и ще ви оставя на гнева на обществото.

— Искам да говоря лично с теб, Кен. Може ли? Ще си тръгна, когато кажеш.

Улф се зачуди на молбата й. Това не влизаше в процедурата. Или бе пропуснал нещо?

— Не!

— Помисли по въпроса, а? Не съм въоръжена, пък и това няма значение, нали? Нали ти държиш смъртоносния спусък. Аз не представлявам заплаха, но ми е трудно да говоря с теб от разстояние.

Той се изсмя и погледна уреда за измерване количеството на горивото. Вече бяха налели пет хиляди литра.

— Кет, пак забравяш, че знам евтините ти трикове. Ако те пусна тук, ще имаш възможност да ми въздействаш пряко и да се преструваш, че си ми приятелка и държиш на мен. Пък и аз съм нормален мъж и току-виж сме се харесали. Не. Не може да дойдеш тук. Няма за какво да говорим, докато ти и Бостич не ми дадете онова, което искам.

— Тогава позволи ми да говоря с Бостич. Може би ще убедя него.

Рудолф не чу искането, но видя странното изражение на Кен, който изведнъж се обърна към него, сетне протегна ръка и включи високоговорителя над главите им.

— Добре, Кет. Но ще слушам всяка дума.

— Ясно.

Отговорът прогърмя оглушително в пилотската кабина.

Улф намали звука и посочи микрофона.

— Вземи го, Бостич. Агент Кет Бронски иска да говори с теб.

По лицето на прокурора премина тревога.

— За какво?

Кен изсумтя.

— Откъде да знам, по дяволите? Може би най-после ФБР са се усъмнили в теб.

— Какво да направя?

— Вземи микрофона, натисни копчето, когато говориш, и го пусни, за да слушаш.

Бостич го направи толкова предпазливо, сякаш щеше да го хване ток.

— Тук прокурорът Рудолф Бостич.

— Пусни бутона — изсъска Улф.

— Какво?

— Пусни бутона, за да чуеш какво ще ти кажат.

Бостич рязко дръпна пръста си.

Чу се гласът на Кет, която се представи и го увери, че ФБР е наясно с всички аспекти на възникналата ситуация.

— Защо искате да говорите с мен? — попита Рудолф. — Единственото ми желание е да се махна оттук.

— Господине, трябва да ви кажа, че ако прикривате информация по случая Лумин, вие излагате на риск себе си и всички на борда.

— Опитвате се да ме сплашите ли, агент? — изсумтя Бостич.

— Не, господине. Но разбрах, че един полицейски детектив е повдигнал сериозно обвинение срещу вас, а сега поради същата причина сте замесен и в похищение на самолет. Исканията стигнаха чак до Белия дом. Не ми позволяват да дойда при вас и да разговаряме лично, затова трябва да използвам този метод. Господин Бостич, разказаха ми накратко за изслушването в Кънектикът, довело до обявяването за недействителна заповедта за обиск. Бих желала да поговорим за това.

Лицето на Рудолф се изкриви от удивление.

— Знаете ли кой съм аз, госпожице?

Отговорът на Кет беше незабавен.

— Да, господине, казаха ми кой сте. А сега, във връзка с твърдението на детектив Матсън, дадено под клетва. Вие сте му се обадили по телефона, че Брадли Лумин е убиецът на Мелинда Улф. Има ли нещо вярно в това? Моля ви, помислете внимателно, преди да отговорите, защото това е официално разследване.

Бостич поклати глава и се усмихна иронично.

— От кой провинциален участък идвате, агент Бронски? Та вие разговаряте с кандидата за главен прокурор на Съединените щати. Не аз съм проклетият похитител, а командирът Улф! Как се осмелявате да ме разпитвате, при това по отворена радиолиния?

Изведнъж Кен се разсмя и Бостич го погледна изумено и попита:

— Какво има?

— Какво има ли? Само се чуй как говориш, лъжецо! Надуто, надменно лайно! Всеки момент може да се простиш с живота си, знаеш, че лъжеш, и пак имаш наглостта да я заплашваш, само защото тя е жена, някакъв си агент на ФБР, а ти си големият, мъжествен, страшен прокурор. Господи, Бостич, ти си адски егоцентрично копеле! Арогантността ти не познава граници.

— Не знам какви ги бръщолевиш, Улф.

— Знаеш, и още как. И мисля, че току-що отблъсна единствения приятел, който имаше, глупако. Продължавай в този дух. Зъби се на онази жена. В края на краищата тя няма никакво значение. Само една малка женичка. Също като дъщеря ми. А жените са много досадни, нали, Руди?

— Въпросите й са глупави — смотолеви Бостич.

— Ами обясни й го подробно. Защото, когато свършиш с демонстрацията на пълното си презрение, тя вероятно ще дойде тук и сама ще те застреля. Ще ми спести труда.

Прокурорът изсумтя.

— Ти нямаш пистолет. Само този електронен спусък.

Кен се замисли, после насочи показалец към него.

— Знаеш ли, за това имаш право.

Обърна се към гълфстрийма и изключи високоговорителя.

— Кет, с голямо прискърбие ти съобщавам, че великият кандидат за главен прокурор не те харесва. Всъщност мисля, че господин Бостич е женомразец.

— Само се опитвам да разбера истината, Кен. Какво ще правим сега?

Той започна да барабани с пръсти по таблото, сетне рече:

— Виждам, че заместник-шерифът се приближава към теб. Отпрати го. Искам да стои с ръце на главата до предната ми врата и да мога да го наблюдавам непрекъснато.

— Защо, Кен?

— Няма да ти кажа. Само мога да те уверя, че нямам намерение да го нараня. Но искам да му обясниш, че ако се опита да направи нещо, всички ще хвръкнат във въздуха.

Улф извади от калъфа с картите нещо като малка ръчна радиостанция, после откопча предпазния си колан, погледна Бостич и вдигна електронния спусък.

— Мръднеш ли, пускам го.

Рудолф възмутено поклати глава.

— Никъде няма да отида.

Кен закачи малката ръчна радиостанция на колана си и застана между конзолата и вратата на пилотската кабина. Протегна ръка и издърпа ремъка от пилотското място. Бостич трепна от вибрацията и понечи да се обърне.

— Не мърдай! — заповяда Улф. — Гледай само напред!

Рудолф се подчини и се вторачи в таблото с уредите.

Кен бръкна под седалката му и нагласи нещо, после преметна ремъка на лявото рамо на Бостич.

— Дръж и дърпай с всичка сила.

— Защо?

— Не питай. Дърпай.

Рудолф хвана ремъка с дясната си ръка и го опъна докрай.

— А сега какво?

— Нагласих спусъка в макарата на предпазния колан в основата на твоята седалка, Бостич. Дърпането ти държи спусъка натиснат.

— Не! — извика Рудолф. — Не можеш да ме оставиш така!

Кен изсумтя презрително.

— Как? В агония, както ти ме остави, когато излъга съдията? Ще те оставя както искам, отрепко.

— Какво мислиш да правиш?

Гласът на Бостич представляваше измъчено скимтене.

— Какво мисля да правя ли? Ще отида до тоалетната и не искам да си тръгнеш. Всеки опит да помръднеш ще доведе до смъртта на всички.

Рудолф дишаше учестено.

— Нали ще се върнеш?

— Може би да, може би не. Възможно е да евакуирам останалите, а теб да те оставя така, докато не получа самопризнания, или да подпаля самолета и да те оставя да решиш дали да се взривиш, или да се изпечеш. Имаш само една възможност.

— Каква?

— Подписваш самопризнанията и те пускам. Помисли по този въпрос. И не забравяй — и най-малкото отслабване на натиска може да задейства спусъка. И не се опитвай да говориш по радиопредавателите. Изключени са.