Последният заложник

33.

На борда на „Гълфстрийм 5ЛЛ“, Глоуб, Аризона

Когато влязоха в луксозния пътнически салон, Бил Норт стана. Очите му внимателно огледаха Кет. Улф я пусна. Тя се приближи до стола, на който бе седял Норт, и изпита облекчение, когато видя, че чантата й е все още на килима.

— Защо не седнем, командире? — каза Бил Норт и посочи канапето вдясно, между двата въртящи се стола.

— Наричай ме Кен. И седни там — отговори Улф и посочи единия от столовете.

— Както кажеш.

— Достатъчно дълго измъчвах горките хора в боинга. Те вече не могат да ми помогнат. Но ти можеш.

Норт се усмихна и сви рамене.

— Нали така обещах. Какво мога да направя за теб?

Кен погледна Кет.

— Знаеш ли името на тази компания в Чикаго?

Тя кимна и Улф разказа за Хосе Таурус, без да откъсва очи от Бил Норт. Норт го изслуша спокойно и поклати глава.

— Притежавам много компании, които на свой ред притежават други, Кен. Не мога да следя какво правят всичките. Всъщност дори не знам името на тази. „Елизиан“ ли каза?

Улф кимна.

— Собственост на швейцарския ти клон.

— Добре. Сега ще се обадя на изпълнителния директор в Женева и бързо ще получа някои отговори. — Норт се поколеба за момент. — Може ли да стана и да използвам телефона?

— Къде е?

— Ей там, до Кет.

— Да.

Бил стана, отиде в дъното на пътническия салон и взе телефона.

Кет се помъчи да успокои ритъма на сърцето си и се вторачи в Бил Норт, който стоеше, сложил ръка на кръста си и издаваше заповеди на френски, настоявайки за незабавна среднощна връзка с изпълнителния директор. Норт я погледна, усмихна й се и отново съсредоточи вниманието си върху телефонния разговор. Кет плъзна очи по ушития му по поръчка костюм, помисли за частния му реактивен самолет на стойност трийсет и девет милиона долара и се запита какви ли други неща са купили парите на Норт.

Сетне си припомни снимката на Мелинда.

— Ще ми се обади след три минути.

Кет се изправи и спокойно тръгна към стола на Норт.

— Бил, през последния час събитията се развиха много бързо. Част от тях не дойдоха по сателитния телефон, затова се съмнявам дали си чул всичко.

Норт сви рамене и вдигна ръце.

— Не съм се опитвал да следя подробно нещата, Кет. Само се стараех да ти ги предавам.

Тя се усмихна и кимна.

— Оценявам това, Бил, и цялата ти помощ.

— Радвам се.

— А сега искам да ти кажа докъде сме стигнали с разследването. Както каза Кен, нуждаем се от помощта ти, за да получим информация от една от компаниите, но докато чакаме, може би ще ми помогнеш да изясним някои противоречиви факти.

— Разбира се. Какви са те?

Пред канапето имаше тежка орехова маса с ръчна резба и Кет внимателно седна на нея. Скръсти ръце и го погледна в очите. Кен мълчеше и ги гледаше.

— Първо, Брадли Лумин не е убил Мелинда Улф.

Норт трепна, после се намръщи.

— Чух това и бях поразен. Но се питам дали изводът не е прибързан.

— И ние бяхме поразени. Но няма съмнение, че ако е правил онази снимка — а това не е така — Брадли Лумин не може да е убил Мелинда. Всъщност може дори изобщо да не е замесен в случая.

Норт изглеждаше объркан.

— Но в компютъра му е имало снимка на Мелинда, нали?

— Била е поставена. Лумин не е бил на местопрестъплението. Някой умишлено го е натопил.

Бил погледна изпитателно Улф, сетне отново Кет.

— Тогава кой е? Мислиш, че някой, който работи за мен в една от компаниите ми, знае отговора?

Кет поклати глава.

— Не, Бил, мисля, че самият ти го знаеш.

Тя чу как Кен се премести на стола и долови изненадата му.

Норт поклати глава.

— Аз? Казах ти, че имам много компании…

Кет вдигна ръка да го спре и продължи:

— В Мейн има една хижа, която от известно време се използва за студио за снимане на порнографски филми с деца. Вече имаме доказателства за това от независим източник. Открити са във фургона на Лумин в Колорадо. Мелинда е била държана и изнасилвана в същата хижа. Там Лумин е правил сексфилми. Разбира се, хижата не е използвана след смъртта на Мелинда, но това мръсно порнографско студио е захранвало едно от предприятията ти, Бил.

Той изсумтя и я погледна така, сякаш се чудеше на наивността й.

— Сигурно не мислиш, че президентът на един голям холдинг може да знае за такава дейност, нали?

— Бил, ти не само знаеш за хижата, но и я притежаваш, макар и косвено. Досега не знаехме къде да я търсим. Щатът Мейн е голям. Но сега, след като се намеси ти, сме наясно къде да я намерим.

Норт се усмихна и поклати глава.

— Кет, разбрала си всичко погрешно. Ако някой в една от компаниите ми прави нещо незаконно или дори е купил и злоупотребил със собственост, която се води моя, той не би ме уведомил. Аз съм само собственик на холдинга.

— Работата е много по-неприятна, Бил, и много по-близо до теб. Компанията ти в Чикаго ще ни каже колко близки са били връзките ви. Знам, че са поддържали адрес в електронната поща, с име SHRDLU2, който по-късно е използван, за да се запише онази ужасна снимка на Мелинда в компютъра на Брадли Лумин, за да го натопят, и още една — в компютъра на Рудолф Бостич, за да го предупредят да мълчи, при това, след като Бостич е получил информацията за Лумин. Когато стигнем до края на тази верига, ще намерим самия Бил Норт, а не някакъв си холдинг.

— Писна ми от тези безотговорни глупости — ядоса се най-сетне Норт и скочи. — Разкарайте се от самолета ми!

Кен насочи револвера срещу него.

— Седни, Норт! Веднага! Или ще отговориш подробно на въпросите ни, или ще умреш. Вече чух достатъчно, за да те убия.

Бил го погледна, преглътна с усилие, сетне се вторачи в Кет, която кимна и посочи въртящия се стол. Той отново се отпусна на него. Лицето му изразяваше неподправен гняв. Поклати глава и изсумтя:

— Разбирам защо ФБР не ти вярва, Бронски. Ти си аматьор! Опитваш се да подстрекаваш похитител, като свързваш инвеститор като мен с предполагаеми нарушения от страна на служителите ми от клонове, намиращи се на светлинни години разстояние. Никой прокурор не би слушал дори за минута подобни глупости. Нещо повече, измъчваш горкия командир за нищо!

Тя го погледна изпитателно.

— Бил, още не съм се изяснила напълно. Брадли Лумин е натопен не от твоя служител, а от самия теб.

— Какво?

Норт отвори широко очи.

Кен изведнъж пристъпи напред и попита с напрегнат и настоятелен глас:

— Какво искаш да кажеш, Кет?

— Бил Норт е притежателят и потребителят на адреса от електронната поща, Кен.

— Откъде знаеш… — започна той, но Кет вдигна ръка да го спре.

— Бил, като агент на ФБР, трябва да те предупредя, че от този момент ти си разследван за участие в отвличането и убийството на Мелинда Улф. Имаш правото да мълчиш, да…

— Какво? Какви са тези глупости?

Очите на Норт бяха широко отворени от изумление и гняв.

Тя сложи пръст на устните си и му прочете правата.

Кен я хвана за рамото.

— Какво става тук, Кет?

Тя го нагледна властно.

— Само слушай, Кен. И ми се довери.

Той облиза устни и кимна, после отстъпи, без да изпуска от прицел Норт.

На лицето на Бил се изписа паника, примесена с ярост. Очите му се стрелкаха ту към Кен, ту към Кет.

— Агент Бронски, ако така се отплащаш за усилията на един загрижен гражданин, никога вече няма да помагам на ФБР.

Тя поклати глава.

— Изненада ме, когато ми предостави толкова бързо самолета си, Бил. После разбрах, че си вицепрезидент на „Еърбридж“. По-късно открих, че ключът за някои от доказателствата за убийството на Мелинда е в твоите ръце.

— Какви ги дрънкаш, по дяволите?

Изражението му беше подигравателно.

Кет въздъхна и се вторачи в дебелия килим, после отново го прониза с поглед.

— Бил, хайде да поговорим какво всъщност се случи с Мелинда Улф.

Той сви рамене и вдигна ръце.

— Чудесно! Щом си насочила оръжие към мен, може да говорим за каквото искаш, агент Бронски!

— Добре. Тогава да поговорим за процъфтяващия бизнес да осигуряваш с порнография един свят, който явно не може да й се насити.

— И за това ли съм виновен аз?

— Ти доставяш стоката, но бизнесът ти преминава границата, когато показваш деца, участващи в полов акт.

— Нито една от компаниите ми не…

— Млъкни! — грубо извика тя, после гласът й отново стана тих и сдържан. — Вече знаем, че компаниите ти са купували мръсните порнографски записи, правени от Брадли Лумин. Ти си осигурил хижата, защото специалните порнографски продукции носят страхотна печалба. Всичко е било бизнес. Лично ти предпочиташ да си с момиче, отколкото само да гледаш, но от друга страна си бизнесмен, а такива неща носят пари.

— Не знам някъде в моите компании да се правят такива продукции.

— Напротив. Разбира се, поддържал си дебел пласт изолация между себе си и оперативната страна, но един ден господин Лумин, който е работил по договор, отвлича неподходящо момиче. Вместо някоя непълнолетна уличница, която щеше да понесе унижението, да вземе парите и никога да не се оплаче, Лумин отмъква момиченце на име Мелинда. Тя не иска да се търкаля в мръсотията с отрепка като него. Лумин е идиот, педофил и страхливец. Изведнъж снимката на момиченцето, което е упоил и завързал в хижата ти в Мейн, се появява във всички новини на Източния бряг като жертва на отвличане и той изпада в паника. Изнасилва я и я бие, за да я накара да мълчи, после, когато му се струва, че я е убил, избягва. Посредникът ти нарушава всички правила, обажда ти се в Солт Лейк Сити и ти разказва какво е станало.

— Това са фантазии, Бронски!

— Има телефонни справки, Норт — възрази тя, доволна от въздействието на думите си. — И значи той ти разказва какво е станало в Мейн и заявява, че няма да отиде пак там. Дори се отказва да работи с теб и те предупреждава никога повече да не му се обаждаш. Ти не знаеш какво да направиш. Страхуваш се, че момиченцето може да е мъртво или да умира, затова отиваш в Мейн да се погрижиш за нещата и се озоваваш в хижата с Мелинда Улф.

— Какво! — изрева Кен. Кет бе прекалила с търпението му. Той тръгна към Норт, насочил револвера в главата му. — Искаш да кажеш, че този негодник е убил Мелинда?

— Успокой се, Кен — вдигна ръка тя. — Господин Норт има да ни разказва много неща. Нали така, Бил?

— Нямам представа за какво говориш, Бронски!

Кет се наведе към него.

— Бил си в хижата с Мелинда.

— Глупости! Никога не съм ходил там.

— И тя е била жива, когато си пристигнал, нали, Бил?

— Не съм бил там! По дяволите, какво трябва да направя, за да ми повярваш? Не съм ходил нито в Мейн, нито в Кънектикът. По онова време бях в Солт Лейк Сити. Мога да го докажа.

— Това не е… точно така, шефе — чу се глас зад тях.

Дейн Бейли бе застанал до вратата. Изглеждаше потресен. Бил Норт рязко се обърна към него.

— Що за глупости, Бейли?

Дейн държеше бордовия дневник.

— Тук пише всичко. Преди две години на вчерашния ден ти събуди Джеф и мен в два часа през нощта и ни накара да приготвим самолета за полет до Бостън. Спомням си го много добре, защото синът ми навършваше годинка. Трябваше да пропусна рождения му ден и адски ти се ядосах. Остави ни да чакаме в Бостън два дни и така и не обясни защо беше толкова спешно.

— Имах работа! — отсече Норт.

— Бил си там — намеси се Кет — и ще намерим колата, която си използвал, за да изхвърлиш тялото на Мелинда.

— Какво?

Кет отново седна на масата.

— Бил, ти ли отвлече и уби Мелинда Улф?

— Не, по дяволите!

— Бил, знам, че си бил в стаята с нея…

Той отвори уста да възрази, но тя го спря с жест. Лицето му беше тъмночервено.

— Знаем и можем да докажем, че си бил в хижата с Мелинда Улф, чието тяло по-късно беше намерено в една гора в Кънектикът. Тя е била жива, когато си отишъл там.

Норт понечи да каже нещо, после се отказа и Кет забеляза това.

„Добре. Движи се към ръба. Изгаря от желание да ми каже, че тя е била мъртва, когато е отишъл там.“

Кет доближи лице до него.

— Как си могъл просто да й направиш снимка, за да натопиш някой друг, и да я оставиш да умре?

Чу как Кен изстена като изтерзано животно, но вече не можеше да спре. Беше твърде близо до изтръгването на самопризнания от Норт.

Той клатеше глава, но на челото му бяха избили капки пот.

— Това е лудост! Що за тъпи въпроси? Не съм бил там, по дяволите!

— Застанал си там, в стаята, и просто си направил снимки! Тя се е нуждаела от помощ. Била е жива и е била измъчвана, течало й е кръв…

— Не!

— Какво „не“, Бил? Не беше ли жива?

— Казах, че не съм бил там.

Тя го гледа в очите няколко секунди, без да говори, сетне попита:

— Изнасили ли я, Бил?

Въздействието от думите й беше почти осезаемо. Той се отпусна на стола, сякаш го бяха ритнали.

— Изнасили ли я? — повтори Кет.

Кен отново изстена.

Норт не му обърна внимание и изкрещя:

— Не чукам малки момиченца!

— Тогава… защо си ходил там, Бил? Някой я е изнасилвал многократно. Или всяка година изнасилваш хиляди момиченца в качеството си на търговец на гнусотии?

— Не съм бил там! Лумин или някой друг го е направил.

— Стига, Бил! — изведнъж извика тя и скочи. — Разбери, че си разобличен. Защо не й помогна? Защо не спаси живота на това момиченце?

— Сигурна ли си, Кет? — сломен попита Кен.

Тя кимна, съзнавайки риска.

За миг настъпи пълна тишина. Норт понечи да каже нещо, отвори уста — и изведнъж Кен с гърлен рев се хвърли към него и напъха дулото на револвера в устата му.

— Ще ти пръсна скапания череп, ако не ми кажеш точно какво си направил с нея, кога, защо и как, копеле! Какво си направил с дъщеря ми!

Норт се задърпа, но Кен го държеше здраво. Кет хвана Улф за ръката и му направи знак да се отдръпне. Бавно и без желание той извади дулото на револвера от устата на Бил и отстъпи, сетне насочи оръжието към главата му.

— Това е смешно! — заяви Норт.

Кет отиде в ъгъла на салона, после се обърна към него.

Неочаквано зад тях се чу мъжки глас:

— Бил, сам ще трябва да поемеш този удар.

На прага бе застанал Рудолф Бостич. Окованите му в белезници ръце още бяха зад гърба.

— По дяволите, какво правиш тук, Бостич? — изръмжа Улф.

Бил Норт ги гледаше ужасено.

— Слушах до вратата — отговори прокурорът. — Не можех да повярвам, докато седях там, след като всички си отидоха и след като разбрах на кого е този самолет. От всички гнусни отрепки на планетата, познай кой да се появи на екзекуцията ми! Мръсникът, който ме натопи!

Норт поклати глава.

— Какви ги дрънкаш, Руди?

— Виждате ли? — усмихна се Бостич. — Той ме познава. Но моят добър стар партньор на голф вероятно не ви е казал, че аз съм почитател на обикновени порнографски снимки на пълнолетни жени, а не на деца. Не ви е казал, че самият той е записал онези детски порнографии в компютъра ми, наред със снимката на дъщерята на командира. Мислел е, че ще кажа на съдията в Кънектикът, че Бил Норт е източникът на информацията за Лумин. Но моят приятел може би не знае, че вече няма власт над мен, защото и без това съсипа живота ми.

Норт го гледаше паникьосан.

— Не подозирах, че е замесен в убийството на момичето на Улф — продължи Бостич, — но докато стоях тук и слушах разпита, нещата започнаха да идват по местата си. Ще свидетелствам срещу този боклук с всички подробности, които знам. Той е записал онези мръсотии в компютъра ми без мое знание. Наистина го купих нов, въпреки че ти не ми повярва, Кет. Заплаши ме, че ще ме съсипе, и аз излъгах съдията, за да защитя себе си и него. Но нямах представа, че е пряко замесен в убийството на момичето.

— Не съм замесен, шибан идиот! — изръмжа Норт.

Кет се обърна към Бостич.

— Излезте. Веднага. Седнете долу на стъпалата.

Той сви рамене и излезе.

Бил шумно изсумтя.

— Добре, Бронски. Мисля, че за днес свършихме с разпитите. Ще се обадя на адвоката си и ще дам под съд ФБР за тормоз.

— Ако желаеш адвокат, трябва да поискаш разрешение от похитителя, бащата на Мелинда, а аз мисля, че той предпочита да чуе обясненията ти сега.

Кен кимна. Устните му бяха побелели.

Кет наведе глава и преплете пръсти.

— Както вече казах, хайде да поговорим какво всъщност се случи, Бил. Не си я отвлякъл, дори не си я изнасилил. Отишъл си да разчистиш сцената и да заличиш доказателствата и връзката си със случая. Но всички са знаели, че момичето е отвлечено, затова някой е трябвало да бъде осъден, инак следата е можела да доведе до теб. Докато си пътувал от Бостън към Мейн, обезумял от страх, си мислел как да запишеш доказателствата в компютъра на Лумин. Това е изисквало снимка на момичето. От друга страна, Лумин я е отвлякъл, изнасилил я е, оставил я е да умре и трябва да поеме удара. Намираш фотоапарат „Полароид“ и пристигаш в хижата. Очакваш да видиш труп. Виждаш осакатено момиченце, завързано за стол. Изглежда мъртво. Нямаш представа какво би направил, ако още е жива, затова предпочиташ да мислиш, че е мъртва. Правиш снимките, които са ти необходими, мяташ я в багажника на колата, отиваш в гората и я хвърляш там.

— Не съм…

— Млъкни! — извика Кет. — Просто стой и слушай, защото дори и ти не знаеш края на историята.

Той се опитваше да я гледа гневно, но ръцете му трепереха.

— Повредил си електрическата ограда. Затова знаем кога и къде е станало това. Влязъл си в гората, занесъл си я навътре в шубраците и си изкопал гроб.

Кет чу сподавеното ридание на Кен, който не знаеше това.

Тя продължи с тих и напрегнат глас:

— Заровил си тялото и си заминал. Изчистил си колата, зарязал си я и си се върнал на самолета си. Това се случи в действителност, нали?

— Върви по дяволите, Бронски! Кой ще повярва на фантазиите ти?

— Добре, Бил. Тогава да извадим още карти на масата. Беше ли мъртва, докато я караше към Кънектикът?

Той изсумтя и поклати глава, но тя видя, че решителността постепенно го напуска.

— Изгаряш от желание да ми кажеш, че е била мъртва, но така и не си проверил. Само си предположил.

— Защо измъчваш нещастния й баща? — попита Норт.

— Не аз, а ти го правиш.

Кет се обърна към Кен, опитвайки се да прецени колко сили са му останали. Той пое дълбоко дъх и й кимна да продължи.

Тя отново погледна Норт.

— Бил, когато е починала, Мелинда е била на неколкостотин метра от мястото, където си я заровил. И знаеш ли защо?

Той я погледна в недоумение.

— Защото е пълзяла дотам. Разбираш ли, погребал си живо малко момиченце.

Кет изчака, докато думите стигнат до съзнанието му. Лицето на Норт помръкна.

— Била е в безсъзнание от наркотика, който й е дал Лумин, но е била жива, когато си я заровил в земята, Бил.

Той изпъшка. Лицето му се сгърчи.

Кет продължи:

— По-късно, дълго след като ти си си тръгнал, Мелинда Улф дошла в съзнание. Била на шейсет сантиметра под земята и устата й била пълна с пръст. Задъхвайки се, тя започнала да рови и да копае с пръсти, докато стигнала до повърхността. За щастие, не си бил хвърлил много пръст. Била е жива, Бил. Погребал си я жива, а тя се измъкнала и пълзяла неколкостотин метра, после умряла от загуба на кръв, изтощение и вследствие на насилието.

Очите на Норт станаха огромни. Устата му се отвори и затвори, без да издаде звук. Очите му се стрелкаха ту към нея, ту към Кен. Накрая той пресекнато каза:

— Потресен съм… да чуя какво е преживяло горкото момиченце. Но вие грешите. Аз… нямам нищо общо с това.

— Отричането ти е достойно за съжаление, Бил. Истината е изписана на лицето ти и имаме доказателства.

Той остана неподвижен.

Кет хвана дясната му ръка, разпери пръстите и проследи очертанията на малкия му пръст. Норт я наблюдаваше с нарастващо безпокойство.

— Чупил ли си пръста си като дете, Бил?

Той се поколеба, после кимна. Беше напълно объркан.

— Да. Зарасна накриво.

— Около кокалчето са останали отличителни очертания. За пръв път ги забелязах в Солт Лейк Сити. Спомняш ли си как обсъждахме по сателитния телефон снимката, която си записал в компютъра на Бостич? Е, Бил, искаш ли да разбереш откъде знам тези неща? И как да убедя без никакво съмнение съдебните заседатели? Увеличих снимката, за да видя ръката, отразена в стъклото на прозореца. В тази ръка имаше нещо характерно и накрая разбрах какво е то. Малкият пръст има своеобразна извивка. Бях я видяла с очите си преди няколко часа, защото това е твоята ръка, Бил.

Изстрелът отляво беше оглушителен и Кет инстинктивно се хвърли вдясно.

Погледна Норт и с изумление установи, че е невредим. В стената на салона имаше дупка — само на няколко сантиметра от главата му.

Тя рязко се обърна към Улф.

— Не, Кен! Това не е начинът! Ще е твърде лесно за него.

Улф дишаше тежко. Насочи дулото към челото на Бил Норт и заповяда:

— Дръпни се, Кет.

— Кен…

— Дръпни се!

Тя се опита да прецени положението. Желанието й да изтръгне самопризнания от Норт отстъпи пред необходимостта да запази живота му. Изведнъж се сети за чантата си, направи две крачки и седна на стола. Очите й бяха приковани в Кен, който не й обръщаше внимание.

Придърпа чантата към себе си и дръпна ципа. Пръстите й се вмъкнаха вътре и с облекчение докоснаха студения метал на пистолета.

— Стани, Норт! — заповяда Кен.

— Защо?

— Стани, шибан убиецо! — изкрещя Улф. — Този кошмар става все по-ужасен. Сега разбирам, че един корпоративен баровец е оставил Мелинда да умре и на всичко отгоре е погребал момиченцето ми живо! Можел си да я спасиш, лайно такова!

— Виж какво, Улф, аз…

Кен вдигна револвера, после бавно го спусна, прицелвайки се в слабините му.

— Ако ми кажеш истината, ще те оставя да живееш и да бъдеш осъден.

— По дяволите, разбери… — започна Норт.

Прозвуча още една гръмотевична експлозия. Норт изкрещя, погледна между краката си и се обърка, като видя, че слабините му са непокътнати.

— Аз съм безпогрешен стрелец, Норт. Това беше последното предупреждение. Със следващия изстрел ще те кастрирам. Ти си убил дъщеря ми! Признай!

Норт вдигна ръце да го спре. Гледаше като обезумял.

— Моля те, Кен, трябва да ми повярваш! Не съм я убил. Нито съм я наранил.

— Лъжеш!

— Не!

— Ти си я изнасилил и убил!

— Не! Не! Не! По дяволите, изслушай ме! Нямах представа, че е жива!

За миг — докато признанието на Норт стигне до съзнанието му — Кен застина втрещен.

— О, боже!

Лицето му се изкриви от болка.

Бил Норт мигновено се възползва от възможността. Хвърли се на килима и протегна ръка към масичката. Кет измъкна пистолета от чантата си и се прицели в главата на Улф.

— Кен! Хвърли оръжието! Веднага! Не стреляй!

Улф я погледна, после погледна Норт, който се гърчеше на пода.

— Още не съм прострелял този негодник, Кет.

— Няма и да го направиш! Хвърли оръжието, Кен! Веднага!

Той поклати глава.

— От няколко часа се опитвам да ти обясня, че моят живот вече свърши, Кет. Наистина не ми пука дали ще ме застреляш, или не. Само се погрижи този убиец да отиде зад решетките, ако не успея да го убия.

— Ти няма да извършиш убийство, Кен!

— Вече извърших криминално престъпление.

— Тогава не влошавай нещата. Пусни оръжието!

— Не, по дяволите!

Кен махна с револвера на Норт, който още беше на пода.

— Ставай, шибан убиецо! Първо ще прострелям топките ти.

— Кен! — изкрещя Кет. — Недей! Ако видя, че натискаш спусъка, ще трябва да те застрелям.

— Не ми пука — тихо каза той.

— Но на Мелинда би й пукало, Кен! Тя би искала да те види жив, за да довършиш разследването. Знаеш какво изпитват дъщерите към любимите си бащи. Мелинда никога не би използвала този револвер. Тя би искала този мръсник да гние в затвора до края на живота си, лишен от всичките си привилегии. Ако го убиеш, ще улесниш нещата за него.

Кен се колебаеше. Явно объркан, той примига и бавно започна да отпуска револвера. Обърна се към Кет. На лицето му бе изписано примирение. И не забеляза внезапното движение на Норт.

Кет мигновено разбра какво става. Времето сякаш спря и сцената пред очите й мина като на забавен каданс. Докато Кен пускаше револвера на пода, Бил Норт бръкна под масичката и се надигна като разгневена кобра. На лицето му бе изписана смъртоносна подигравка. Очите му горяха. Ръката му стискаше пистолет.

— Бил! — стъписана извика Кет.

Норт прикова очи в главата на Кен. Пръстът му беше на спусъка.

Кет инстинктивно насочи пистолета вдясно, към Норт, и викна:

— Недей, Бил!

Той не й обърна внимание. Неумолимо вдигна пистолета и се прицели в Кен, който най-сетне разбра какви са намеренията му и се втрещи. Очите му се стрелкаха тук към падналия револвер, ту към Норт.

— Не, Бил!

Дулото беше насочено към слепоочието на Кен.

— Не мърдай, Бил, ще стрелям! — извика пак Кет.

Но беше очевидно, че Норт няма да промени решението си и движението на пръста му върху спусъка не оставяше съмнение в това. Кет нямаше време за размисъл. Трябваше да разчита единствено на инстинкта си.

Изстрелът разтърси пътническия салон на гълфстрийма. Куршумът от пистолета на Норт прониза дясната страна на гърдите на Кен Улф.

След частица от секундата куршумът на Кет пръсна черепа на Бил Норт.

Тялото му се строполи на пода. Кен залитна към срещуположната стена. Очите му бяха широко отворени. На бялата му риза разцъфна петно тъмночервена кръв.

Улф погледна тялото на Норт, после Кет. Опита да се усмихне и се свлече по стената. Кет и двамата пилоти се втурнаха към него.