Последният заложник

Епилог

Главно управление на ФБР, Вашингтон, окръг Колумбия — След два месеца

Директорът на ФБР стана и се обърна към прозореца. Кет Бронски, която седеше на плюшения стол пред бюрото му, гледаше гърба му и го слушаше.

— Агент Бронски, имам големи проблеми. От една страна, има правила, към които Бюрото трябва да се придържа, от друга — имам теб.

Той се обърна и я погледна.

— Първият проблем е, че си пренебрегнала заповедите, заобиколила си процедурите и си станала заложник, след което не си се подчинила на заповедта за отстраняването ти от случая.

Директорът се върна при големия стол зад бюрото си.

— И, разбира се, нека да не забравяме малкия проблем, че си застреляла личен приятел на президента на Съединените щати на борда на собствения му самолет.

— Господине…

— Второ — прекъсна я той, — трябва да призная, че агент на ФБР спаси самолет, пълен с пътници, и извърши задълбочено разследване на убийство за няколко часа, използвайки интуиция, интелект и знания. Блестяща работа, при това под обстрел. Независимо дали това ми харесва, или не, образът на съвременния агент на ФБР, който ти представи на обществеността, направи огромно добро на ФБР… макар че някои от колегите ти са много ядосани.

— Благодаря.

— Не ставай самонадеяна. Похвалата е изразена с нежелание.

— Разбирам.

— Освен това трябва да добавя, че президентът лично ми нареди да ти кажа на четири очи, че е адски благодарен, задето си разобличила Бил Норт. Нямал представа, че Норт е замесен в международна търговия с детска порнография. Между другото, знаеш ли, че сега имаме убедителни доказателства, свързващи Норт с производството на филми, показващи убийства на живо в Мексико?

— Господи, не!

Директорът кимна.

— Достатъчни, за да му предявят обвинение, ако бе останал жив. Така че куршумът е бил добре премерен, Кет. Съзнавам, че застрелването му е напълно оправдано, каквото е и заключението на официалното вътрешно разследване. Освен това президентът иска да ти изкажа огромна благодарност, че си разобличила и Бостич и си спестила на администрацията му грандиозен скандал. Какви са последните новини за него?

Тя прелисти бележника си.

— Кандидатурата му за главен прокурор на Съединените щати е отхвърлена. Официално е подал оставка, но на практика е изритан. Адвокатската колегия в Кънектикът е отнела правото му да упражнява професията си, защото е излъгал съдията. Заповедта срещу Брадли Лумин е издадена повторно. Той ще бъде съден за отвличането на Мелинда Улф.

— Значи обвинението е сигурно?

Кет кимна и се усмихна.

— Лумин е обвинен във федерални престъпления — отвличане, изнасилване и опит, заговор и съучастие в убийството на Мелинда Улф. Освен това публикациите са накарали няколко млади жени, жертви на кинематографската дейност на Лумин, да се свържат с полицията и го очакват още обвинения. Никога вече няма да се разхожда по улиците.

— Добре!

— Бостич се отърва по едно обвинение, между другото. Съдебните заседатели решиха, че не е виновен за притежаване на детска порнография. Изглежда, харесва похотливи снимки на голи жени.

— А пилотът, Кет? Знам, че миналата седмица са го изписали от болницата, но какво е постановил съдът?

— Това е най-заплетената ситуация, която съм виждала. Знаете, че прокурорът реши да не го обвинява във въздушно пиратство, нали?

Той кимна.

— Да, но не разбрах защо.

— Нямаше друг избор — отговори Кет. — Не е за вярване, но авиокомпанията отказа да признае, че Улф не е имал разрешение да прелети над Юта, Колорадо, Телърайд и Аризона!

— Шегуваш се!

— Съвсем не. Според закона не можеш да отвлечеш самолет, който имаш пълномощие да управляваш. Юрисконсултите взели решението въз основа на проявена небрежност, каквато предпочитат да признаят. След публичния изблик на съчувствие към Улф те явно не искат да поемат отговорността да изложат един от пилотите си на риска да бъде осъден на смърт.

Директорът на ФБР поклати глава в недоумение.

— Чух, че никой от пътниците няма да подаде оплакване срещу него.

— Нито един. Това е поразително. Много от пътниците, които вероятно щяха да съдят „Еърбридж“ за психически тормоз и безразсъдно застрашаване на живота им, са написали вълнуващи писма, в които молят за снизходителност. Улф трябваше да бъде обвинен във всички смъртни грехове, но нещата се сведоха до решението на съдията в Денвър.

— И какво е то?

— Ще бъде обвинен във въоръжено нападение — до двайсет години затвор. Присъдата ще бъде произнесена идната седмица. Разбира се, Улф получи най-тежкото наказание за един пилот. Никога вече няма да лети. Федералното авиационно управление отне разрешителното му и няма шанс да му го върне.

— Голяма трагедия, Кет, няма що! — Той тресна на бюрото папката, която държеше — на корицата беше написано името й. — Но какво ще правим с теб?

— Господин директор, аз…

— Млъкни и ме чуй. Някои от момчетата са доста настроени срещу теб, но главно защото им открадна славата. — Той се усмихна и посочи папката. — Всъщност колегите ти сериозно препоръчаха да бъдеш уволнена за неподчинение или най-малкото временно отстранена от длъжност, да бъдеш понижена и да минеш повторно обучение.

Тя се навъси.

— Очаквах го.

— Но… президентът не би подкрепил това и откровено казано, аз също.

— Значи…

— Значи ще ми се закълнеш, че поне ще се опиташ да спазваш правилата за в бъдеще. Знаеш ли, трябват ми повече хора като теб — хора, които отказват да ограничат мисленето си по време на криза и могат да взимат правилни решения в опасни ситуации.

Федерален областен съд, Денвър, Колорадо — След една седмица

— Подсъдимият Улф, станете.

Гласът на съдията прогърмя в препълнената съдебна зала. Кен неволно потрепери, премести стола си няколко сантиметра назад и се изправи.

Съдията нагласи очилата си и погледна листа в ръката си.

— Подсъдимият Улф, вие сте се признали за виновен по всички обвинения и дори сте отказали същите да ви бъдат прочетени. Така ли е?

— Да, Ваша Чест.

Кен усети, че стомахът му се свива, и се изненада. Мислеше си, че от известно време не изпитва нищо. Нямаше причина да се страхува от присъдата. Щеше да прекара остатъка от живота си в затвор — или на федералното правителство, или в този на собственото си съзнание. Имаше ли значение?

Но въпреки това сега го беше страх.

— Подсъдимият Улф, този съд е призван да налага справедливи наказания за нарушаване на закона. Вие с готовност се признахте за виновен по всички обвинения, предявени от прокурора. Престъпленията са сериозни, но аз напълно съзнавам подробностите на изчерпателния, и бих добавил, много прочувствен предварителен доклад, представен на съда от правителството. Знам, че сте загубили професията си на пилот, при това завинаги. — Съдията замълча и погледна Кен в очите. — И така, съдът постановява да бъдете настанен в психиатрична клиника за шестмесечно лечение и при благоприятен резултат от терапията налагам присъда от десет години… условно.

Съдията свали очилата си, въздъхна и продължи:

— Командире, за вашето поведение не може да бъде намерено оправдание, но съм убеден, че не сте заплаха за обществото. Вече сте загубили много повече, отколкото този съд може да ви отнеме. Ако спазвате ограниченията, които ви се налагат, няма да бъдете лишен от свобода.

Кен кимна. Лицето му беше мокро от сълзите, които се срамуваше да пролее. Накрая, стиснал очи, той успя да промълви:

— Благодаря ви, Ваша Чест.

Съдията разпусна заседанието, стана и вместо да тръгне към вратата, отиде при Кен и сложи ръка на рамото му.

— Командире?

Улф отвори очи и го погледна.

— Да, Ваша Чест?

— Прочетох какво ви е казала агентката на ФБР в самолета. Момиченцето ви наистина не би искало да се предавате. Агент Бронски е права, командире. С молбите си за снизходителност съгражданите ви ви дават още една възможност да допринесете нещо повече в името на дъщеря си. Не удавяйте този шанс в самосъжаление. Светът е извратен и се нуждае от помощ.

Съдията стисна рамото му за последен път, обърна се и се отдалечи.