Последният заложник

24.

Регионално летище, Телърайд, Колорадо — 16:23

Улф и Бронски седяха, без да разговарят, опитвайки се да не гледат гнусните снимки на екрана на персоналния компютър на Рудолф Бостич.

Накрая Кен се прокашля и бавно поклати глава.

— Мислех, че ще ми провърви и ще намеря писмо, бележка или нещо уличаващо. Но детска порнография? Колкото и да мразя Бостич, не съм очаквал такова нещо. Момиченцето не е по-голямо от Мелинда… — Той изстена от безпомощна ярост и отчаяние, после с неимоверни усилия отново съсредоточи мислите си върху настоящия момент. — Какво ще правим сега?

— Кен, самото притежаване на такива мръсотии е углавно престъпление и тези неща са на Бостич. Това най-малкото ще възбуди криминално разследване.

— Благодарение на твоята предпазливост, Кет, ти нямаш нищо общо с отварянето на тези файлове. Аз го направих.

Тя кимна.

Улф натисна още няколко клавиша, съхрани снимката в един файл, после изкара на екрана друга.

Появи се още едно цветно изображение на голо момиченце, преплело крайници с похотлив на вид възрастен мъж.

— О, боже! Обзалагам се, че всичките са такива. — Той извади на екрана трета подобна фотография. — Кет, тук има най-малко петдесет такива снимки. Ще ми отнеме много време, докато ги изкарам и съхраня в други файлове… пък и ми се гади от това.

Тя поклати глава.

— И на мен.

Кен погледна навън, после се вторачи в Кет, която се бе преместила на мястото на помощник-пилота. Пое дълбоко дъх и взе микрофона на вътрешната радиоуредба.

— Драги пътници… преди малко принудих агент Катерин Бронски от ФБР да се качи на този самолет, пряко волята й. Сега тя седи до мен и прави всичко възможно да сложи край на всичко това, като ми помага да осъществя с нейните шефове ареста на Брадли Лумин. Има и още нещо, което трябва да знаете, но първо искам Рудолф Бостич да застане на пътеката между редовете. Сигурно мнозина от вас мислят, че след като Бостич е държавен прокурор и видна политическа фигура, а аз — само един съкрушен баща, вероятно греша за лъжата му пред съдията, защото човек с общественото положение на Бостич не би си позволил да лъже под клетва.

Кен разкопча предпазния си колан, даде компютъра на Кет и стана. В същия момент тя видя някаква движеща се точка пред прозореца. Улф отвори вратата на пилотската кабина, а Кет се взря в точката, която се бе уголемила. Беше транспортен С-130, явно насочил се към Телърайд.

За част от секундата Кет изпита импулсивно желание да каже на Кен, но мигновено го потисна, напомняйки си къде се намира, коя е и какво става. Фактът, че дори й хрумна такава мисъл, беше отрезвяващ.

„Какво ми става? Опитвам се да сложа край на отвличането, а не да помагам на похитителя.“

Но мисълта за снимките, които бе видяла, запали искра на гняв към прокурора.

Ако транспортният самолет кацнеше преди Кен да го е видял, вероятно щеше да настъпи някаква промяна.

Но пък заплахите на Улф, че ще отлети, ако някой се появи…

Тя го погледна. Той стоеше с гръб към нея и продължаваше да говори по радиоуредбата.

Кет пак се взря през прозореца. С-130 се смаляваше на юг от тях. Тя видя сивата военна окраска и реши, че може би е от военновъздушните сили и превозва специален щурмови отряд по спешно настояване на ФБР.

Протегна ръка към предавателя на свръхвисока честота и безшумно набра универсалната аварийна честота 121.5. Докато се опитваше да реши какво да каже, гласът на Кен прозвуча в ушите й.

— Хайде, Бостич, ставай! Искам да те видя. Анет? Чуваш ли ме?

Старшата стюардеса се появи зад Рудолф.

— Анет, ако обичаш, би ли дала микрофона на господин Бостич, за да говори с нас?

Кен видя, че Анет се колебае, сетне вдигна ръце към тавана и изчезна за секунда. Върна се и даде микрофона на ужасно смутения Рудолф Бостич. Каза му нещо — явно му даваше указания кое копче да натисне.

— Държиш ли микрофона в ръката си, Бостич?

Последва серия от пукания и стържения, докато Рудолф експериментираше с микрофона.

— Какво искаш, Улф? — попита накрая той.

— Искам отговори, Бостич. На няколко елементарни въпроса. Пътници, моля ви, слушайте внимателно. И така, Рудолф Бостич, одобряваш ли откровената порнография?

Прокурорът отговори мигновено.

— Не, разбира се, че не! Що за глупав въпрос?

Кен кимна и отново включи микрофона си.

— Рудолф Бостич не харесва въпросите, драги пътници. Добре, господин бъдещ главен прокурор на Съединените щати, вторият въпрос е: купувал ли си някога или сдобивал ли си се по някакъв друг начин или носил със себе си нещо, което би могло да бъде описано като откровена порнография, включваща малолетни?

Гласът на Бостич отново изрева бърз, подигравателен отговор.

— Хора, той е луд, но само за да ме чуете официално, отговорът ми е не и пак не, по дяволите!

— И така, за втори път отговаряш с „не“. Рудолф, преди малко конфискувах куфарчето ти от багажното отделение над мястото ти. По една случайност проникването в компютърни тайни е отдавнашно мое хоби, затова прегледах файловете ти, за да проверя дали ще намеря доказателство, че излъга съдията в Кънектикът. Между другото, пътници, онези от вас, които седят в дъното, моля ви, обърнете се, за да видите лицето на този… Рудолф, позната ли ти е компютърната парола 97883PSY?

Застанал на пътеката между редовете и стиснал в едната си ръка микрофона, а другата сложил на кръста си, отначало Бостич изглеждаше озадачен. Неколцината пътници, които се обърнаха да го погледнат, видяха как кръвта се отдръпва от лицето му, очите му се разширяват, а челюстта му увисва. След секунда обаче той се съвзе и вдигна микрофона към устата си.

— Не!

Кен кимна.

— Рудолф? И още нещо. Отговорите ти толкова ли са искрени, колкото онези, които даде на съдията в Кънектикът, когато те попита дали си се обаждал на детектива Матсън?

— Да, да те вземат дяволите!

Улф си представи капките пот по челото му. Погледна през рамо и видя, че Кет се е навела и го наблюдава с широко отворени очи.

— И така, пътници. Рудолф Бостич казва — все едно тук е под клетва, че трите му отговора са искрени като онези, които е дал на съдията в Кънектикът. Добре тогава, Рудолф, можеш ли да обясниш защо в компютъра ти намерих петдесет файла със снимки, получени по Интернет и явно купени от теб, всеки защитен със същата парола, която ти току-що каза, че не си чувал. 97883PSY? Можеш ли да ми кажеш също така защо намерих тази парола да пази и няколко рутинни юридически файла, носещи твоето име? Единственият логичен извод е, че това е личната ти парола, която ти всъщност знаеш много добре. Пътници, за онези от вас, които не работят с компютри, ще поясня, че паролата е поредица от цифри и букви, която потребителят запаметява. Опитате ли след известно време да надникнете във файла, трябва да знаете паролата, за да го отворите. Хората използват пароли, когато не искат друг да намери или да прочете файловете им.

Бостич залитна назад и се подпря на стената.

— И така, аз открих паролата му и отворих три от файловете със снимки, защитени с личната парола на Рудолф Бостич. Не бях подготвен за онова, което видях. Всички снимки са цветни и показват голи възрастни мъже… извършващи неописуеми полови актове с девет-десетгодишни момиченца.

Хората в самолета ахнаха и се надигнаха да видят Бостич, който стъписан клатеше глава.

— Самото притежаване на откровена детска порнография е федерално углавно престъпление.

Кен млъкна и остави думите му да проникнат в съзнанието на пътниците. Прехапа устни и се опита да прикрие вълнението в гласа си.

— И така, чухте как Бостич каза, че отговаря откровено на моите въпроси, както е направил и в Кънектикът. Сега знаете, че той излъга и на трите ми въпроса. Рудолф Бостич не само притежава порнографски снимки на деца, но и разнася компютър, пълен с такива неща. Излъга и за паролата, която е лично негова. И очевидно не само одобрява мръсотиите, но и ги подкрепя. Задайте си въпроса — Бостич или детективът е излъгал за телефонното обаждане? Лъжа, която освободи убиеца на дъщеря ми.

Кен пусна бутона на микрофона, без да очаква, че прокурорът гневно ще започне да говори.

— Шибан престъпник! Как се осмеляваш да измисляш такава скандална история? В това няма нищо вярно. Ако в компютъра ми има нещо, което не трябва да е там… ти си го е сложил… или някой друг. Аз никога не бих…

Кен отново натисна бутона и го прекъсна.

— Вижте какво, драги пътници, хайде да направим крачка напред. Анет? Вземи микрофона на този педофил и го накарай да седне на мястото си. Аз ще се върна в пилотската кабина и ще дам микрофона на агент Бронски от ФБР, която беше свидетел на моята екскурзия в компютъра на Бостич, макар че тя няма нищо общо с търсенето, тъй като няма заповед за обиск. Агент Бронски? Моля те, кажи на хората дали им давам вярна информация.

Кет го погледна напълно озадачена, но натисна бутона и вдигна микрофона към устата си. Кен кимна, насърчавайки я да говори.

— Аз съм Катерин Бронски… както командирът Улф вече ви каза. Агент съм на ФБР. Вижте какво, ролята ми не е бъда адвокат, но може би това ще помогне. Да, онова, което командирът Улф ви каза, че е намерил в компютъра на Рудолф Бостич, е абсолютно точно. Името на господин Бостич е написано на външната част на компютъра, затова мисля, че е негов. И паролата, която видях, отвори не само файловете със снимките, но и обикновените. Това означава, че порнографските файлове не се намират случайно там. Видях и нещо друго, което командирът Улф може би не забеляза… датата и часа на отварянето на защитените с паролата файлове. И това е било тази сутрин, явно преди всички вие да се качите на самолета в Колорадо Спрингс. Доказателствата са убедителни и въз основа на онова, което видях, ФБР ще започне незабавно криминално разследване на Бостич и защо притежава такива материали. И… още нещо. Няма да повярвате колко са гнусни тези… снимки. Това са малки момиченца, деца. И на твърдия диск има още много такива фотографии, които още не съм видяла.