Последният заложник

18.

Телърайд — 15:05

Джули, новата чернокоса сервитьорка от Колорадо, превключи канала на телевизора в „Ява Шак“ и заместник-шерифът Гари Гарсия за миг вдигна глава към екрана. После отново я погледна. Тя наистина го привличаше.

— Това е по-интересно, нали, Гари? — попита Джули и оправи блузата си. Много добре знаеше какво гледа той.

— Аха — ухили се Гари.

Говорителят на Си Ен Ен разказваше за отвличането на някакъв боинг на авиокомпания „Еърбридж“.

— Малко след като самолетът беше похитен, ние имахме възможност да предадем драматичен репортаж от пътническия салон на боинга. Репортерът на Си Ен Ен Крис Билингс говори на живо от борда.

Гарсия се премести малко по-близо до машината за кафе и до Джули и каза:

— Искам да те питам нещо.

— Нещо лично, нали? — усмихна се тя.

— Връзката ни с Крис прекъсна преди повече от час, но преди малко беше възстановена… — продължаваше говорителят.

— Ами, чудех се дали… — започна Гари.

— Задръж за секунда вълнуващата си мисъл — каза Джули, подаде кафето на поредния клиент и взе парите.

Гарсия погледна към телевизора, опитвайки се да изглежда безразличен.

— Сега ще се свържем на живо с пътническия салон на „Еърбридж“ 90. Крис? Чуваш ли ме?

Чу се шум от атмосферни смущения и един мъжки глас, който ту звучеше ясно, ту заглъхваше. Разбираха се само отделни думи.

— … в момента се спускаме… планините…

Джули избърса ръце и застана до Гари.

— Искаш да ме попиташ дали ще изляза с теб и да си поиграем на момче и момиче, така ли?

Той се усмихна стеснително. Гласът от телевизора отново се намеси.

— … в Телърайд, Колорадо, където… мисля, че има вероятност…

Гарсия погледна телевизора и вдигна ръка.

— Чакай малко!

Джули също се обърна към екрана.

— Крис, лошо те чуваме.

Изведнъж гласът на репортера стана ясен.

— … вероятност всички пътници да бъдат освободени в Телърайд, когато самолетът кацне. В момента гледам през прозореца отляво и виждам поразителна верига от покрити със сняг планини и нещо като долина в низината. Нямам представа къде е летището в Телърайд, но колесниците на боинга се спускат и… сега чувам, че бръмченето на двигателите утихва. Тази одисея може би е най-странната в историята на авиацията, защото преди няколко минути командирът на полета призна, че всъщност той е похитителят и разказа защо е отвлякъл собствения си самолет…

Гари Гарсия скочи и грабна радиопредавателя.

— Какво става? — попита Джули.

— Отвличане на самолет. Идва тук, за бога! Трябва да тръгвам.

Очите й още бяха приковани в екрана.

— Джули?

— Да?

— Ще слушаш ли какво говорят? След няколко минути ще ти се обадя по клетъчния телефон да ми кажеш подробностите.

Тя кимна, а той хукна към вратата. Крис Билингс разказваше за убийството на Мелинда Улф и за отчаяния опит на баща й да даде убиеца под съд.

На борда на „Еърбридж“ 90 — 15:07

Кен отново провери скоростта, спусна колесника и насочи боинга към летището. През лявата половина на предното стъкло се виждаше пистата — асфалтова ивица, дълга две хиляди метра и широка триста, врязана в билото на високото скалисто плато.

Кацането щеше да е много бързо и колелата щяха да докоснат повърхността на пистата със скорост двеста и седемдесет километра в час заради разредения въздух. Нямаше място за грешка. Всяко колебание да промени тягата или да натисне максимално спирачките щеше да ги изпрати в срещуположния край на пистата, право в подножието на тристаметровата скала пред тях.

Намираше се на сто и петдесет метра над планините и бе съсредоточил цялото си внимание върху приземяването, но видя един джип с проблясващи светлини на покрива, който тръгна по пътя, явно отправяйки се към летището.

Кен прецени оставащото разстояние до пистата и скоростта на спускане.

„Добре, съсредоточи се. Трийсет метра, малко по-бавно, отнеми още тяга, кацни в самото начало, на шейсет метра максимална височина над подстъпа. Ето, готово, задръж…“

Последната от сигналните светлини изчезна със зашеметяваща скорост и колесникът се стовари с трясък върху пистата.

Рудолф Бостич гледаше с пресъхнала уста и широко отворени очи. Кен натисна спирачките и прокурорът залитна напред. Петдесеттонният реактивен самолет намали скоростта с ужасяваща бързина и после спокойно започна да рулира. До края на пистата оставаше още много.

— Господи! — прошепна Бостич.

Улф изсумтя. Ръцете му върху щурвала трепереха.

— Ако мислиш, че това е невероятно, почакай да видиш какво ще стане, когато се опитаме да излетим.

Рудолф го погледна, притеснен до смърт, но не каза нищо.

Ласт Долар Роуд, Телърайд, Колорадо — 15:10

Заместник-шерифът Гари Гарсия използва светлините и сирената, за да стигне до летището, като през това време се свърза с деветима други полицаи.

В същия момент от ФБР се обадиха на диспечерката на шерифа в Сан Мигел.

Гари беше твърде зает, за да потърси Джули, но тя сама се бе свързала с диспечерката, която на свой ред уведомяваше всички.

След няколко минути по шосе 145 към летището полетяха три бели полицейски джипа.

Гарсия пристигна пръв. Боингът профуча над главата му. Спидометърът на джипа му показваше сто и трийсет километра в час. Едва не излетя от завоя. Овладя волана и се върна на платното. До летището оставаше по-малко от километър.

— Какво иска да направим ФБР? — попита той по радиопредавателя.

Гласът на диспечерката беше напрегнат и неуверен.

— Ами не знам. Казаха, че една агентка пристига с друг самолет, но още няма специални инструкции.

Гари кимна, припомняйки си процедурите, които знаеше. Ситуация — непозната. Операцията се ръководи от ФБР. Престъплението е углавно. Похитителят, изглежда, е самият командир на полета. На борда има бомба и той държи електронния спусък.

Гарсия отново взе микрофона. Шерифът отсъстваше от града и Гари изпълняваше длъжността, но сега това приличаше на нож с две остриета. Той трябваше да взима решенията, а ФБР и целият свят щяха да го наблюдават и да поставят под съмнение всеки негов ход.

— Тук е Гари Гарсия. До всички. Няма да се намесваме, докато не получим повече информация. Отцепете района около летището и не пускайте никого. Никой да не вади оръжие, нито да се приближава до самолета без мое разрешение. Диспечер, още ли си във връзка с ФБР?

— Да.

— Прието.

Когато Гари прехвърли хълма в източния край на летището, боингът завиваше по пистата за рулиране. Заместник-шерифът инстинктивно натисна спирачките и спря в средата на пътя. Угаси сигналните светлини на покрива на джипа и се увери, че всеки, който пристигне отзад, ще има достатъчно място да спре, без да се блъсне в него.

Над главата му се разнесе далечно бръмчене на двигатели. Той погледна нагоре и видя още един реактивен самолет. Дали и той се готвеше да кацне? Федералните агенти бяха казали, че някой пристига с друг самолет.

Регионалното летище в Телърайд нямаше контролна кула и беше невъзможно да се затвори бързо, както вероятно искаха от ФБР.

Гарсия отново настъпи газта и се отправи към административната сграда на летището. Включи сигналните светлини и пресметна къде да влезе в оградената площ и доколко да се приближи до самолета, когато спреше. При похищение винаги имаше вероятност от престрелка и той плъзна ръка към кобура си, за да се увери, че револверът му е на мястото си.

На борда на „Еърбридж“ 90 — 15:12

— Знам какво си мислиш, Бостич. Опитваш се да намериш начин да избягаш, щом кацнем. Нека да изясним нещата. Животът на всички е в твои ръце. Ако забележа, че правиш опит за бягство, веднага ще пусна спусъка и бомбата ще експлодира. Дори да си вече навън и да бягаш, някой шрапнел ще те убие, а и всички на борда ще загинат. Не мисли, че блъфирам. Говоря съвсем сериозно.

— Не мисля, че блъфираш.

— Добре.

— Явно не знаеш, че ФБР има метод да неутрализира с радиовълни този спусък. Те не са аматьори.

— Да, имаха достатъчно време да подготвят посрещане и да разположат екзотичната си екипировка…

— Не подценявай ФБР. Непрекъснато работя с тях. Много са умни. Освен това са честни и ако сключиш сделка с тях, изпълняват обещанията си. Вечно губя делата си заради някакво споразумение, което са уредили.

Улф го погледна и изсумтя.

— С други думи, трябва да се притесня, че ще ме хванат, и да се предам в замяна на тяхното обещание да се замислят и някой ден да арестуват Лумин.

— Искам да кажа, че…

— Знам какво искаш да кажеш, Бостич. Търсиш начин да спасиш жалката си кожа и се надяваш, че ФБР ще ти даде този шанс. — Кен поклати глава. — Та те дори не подозират каква е честотата, на която работи това копче. Биха поели огромен риск, ако се опитат да разберат и сгрешат, защото всяка радиоенергия, фокусираща се върху нас, ще възпламени спусъчния механизъм в бомбата.

По лицето на Бостич пробягна страх.

— Мисля, че вероятно знаят това.

— Нима? И откъде ще знаят, след като никой, включително ти, не е бил достатъчно близо до предавателя, за да го опише точно?

Цистерната с горивото чакаше пред сградата, която се намираше в северния край на пистата. Шофьорът беше в кабината, както бе поискал Кен. Боингът зави на запад и се приближи до цистерната с дясното си крило, където беше резервоарът.

Бостич не каза нищо. Джипът на заместник-шерифа, който Улф бе забелязал, се движеше вляво от него, покрай сградата. Приближи се предпазливо и спря на трийсетина метра от лявото крило на боинга. Заместник-шерифът остана вътре.

„Явно са му казали да стои на разстояние — помисли Кен. — Ако успея поне да ги накарам да заредят гориво, ще имам шанс.“

На борда на „Гълфстрийм 5ЛЛ“ — 15:12

Кет се обади на агент Кларк Робъртс във Вашингтон, но й казаха да почака. Тя нямаше време за губене, затова затвори и се свърза с „Информация“ в Телърайд и после с диспечерката на шерифа.

— Вече говорихме с централата на ФБР във Вашингтон — казаха й оттам. — Те ни казаха същото.

— А уведомиха ли ви, че полицаите трябва да са скрити?

— Не, но заместник-шерифът спомена за това.

— Добре. Моля ви, кажете им го пак.

— Откъде да знам, че сте… законни?

— А как разбрахте, че Вашингтон са законни? — сряза я Кет и мигновено съжали за тона си. — Вижте, нямам време нито да се моля, нито да доказвам самоличността си, но аз съм агент на ФБР и искам незабавно да предупредите всички, които са се отправили към летището, да изключат светлините и сирените, да стоят настрана и да чакат инструкции.

Диспечерката явно се колебаеше. Накрая каза:

— Добре.

— Там вече има някой, така ли? — попита Кет, после чу разговора на жената с още някого:

— Гарсия слуша. Как така да се скрия? Та аз съм вече на летището.

Сърцето на Кет се сви.

— Диспечер, говори агент Бронски. Може ли да ме свържете със заместник-шерифа?

Изведнъж Кет усети на рамото си една ръка и вдигна глава. Бил Норт й сочеше пилотската кабина.

— Готвят се за кацане, Кет. Искаш ли да се обадиш оттам?

Тя кимна, скочи и му даде телефона.

— Благодаря, Бил.

Джеф я чакаше с клетъчен телефон в ръка. Кет го взе и го притисна до ухото си.

— Чувате ли ме, заместник-шериф?

— Да. От ФБР ли сте?

Тя каза името и длъжността си и го попита дали вижда гълфстрийма.

— Да, агент Бронски.

Кет му обясни какво се бе случило в Гранд Джънкшън.

— Той не трябва да ви вижда, освен ако не ви кажа да отидете при него.

— Ами… аз съм на летището, на около трийсет метра от боинга, но ще седя в джипа. Какво очаквате от него?

— Стойте в джипа! Той ще освободи пътниците и ще зареди гориво, а когато види, че кацам, ще разговаря с мен. Останете на тази честота и чакайте инструкции. И моля ви, не пускайте никого на летището. Каквото и да правите, не излизайте от джипа и не позволявайте никому да вади оръжие, да атакува самолета или да се опитва да препречи пътя му.

— Добре. Прието. Планът не е да го обезвредим. Но ако се покаже, смятате ли да го премахнете със снайперист?

— Не! Категорично не!

Кет му обясни за бомбата и за спусъка.

— Ясно. Разбрах. Никой да не се приближава до самолета, да не се опитва да препречва пътя му, да не се намесва и да не предприема заплашителни действия.

— Какво става сега?

— Още нищо. Виждам човек на пилотското място и главите на пътниците, но вратите са затворени. Един от наземните служители на летището се е качил на стълба до дясното крило и изглежда, отваря резервоара.

Кет също вече виждаше боинга — гълфстриймът се спускаше.

— Агент Бронски? — попита Гарсия.

— Да?

— Искате ли да спрете до мен, когато кацнете, за да можем да разговаряме?

— Добре. Но сега ще прекъсна връзката, защото кацаме. Щом спуснем стълбата, моля ви, веднага се качете на борда. Имам радиовръзка с полет 90.