Празникът на Вси светии

Двайсет и четвърта глава

Госпожа Оливър се бе настанила на една маса до прозореца в „Блак Бой“. Беше още доста рано, затова ресторантът не бе много пълен.

Джудит Батлър се завърна от онова място, където, както се казва благовъзпитано, си беше „напудрила носа“, седна срещу нея и започна да разглежда менюто.

— Какво обича Миранда? — попита Ариадни. — Можем да поръчаме и за нея. Предполагам, че ще се върне след минута.

— Тя обича печено пиле.

— Добре, тогава няма проблеми. А вие?

— Същото.

— Три порции печено пиле — поръча госпожа Оливър. Тя се облегна назад, изучавайки приятелката си.

— Защо ме гледате така?

— Мислех си нещо.

— Какво мислехте?

— Мислех си колко малко наистина зная за вас.

— Да, така е с всеки, нали?

— Имате предвид, че човек никога не знае всичко, за когото и да е.

— Не бих казала това.

— Може би сте права — рече Ариадни.

И двете жени се умълчаха за известно време.

— Много се бавят със сервирането тук.

— Струва ми се, че идват — каза госпожа Оливър.

Пристигна сервитьорка с табла, пълна с чинии.

— Миранда закъснява. Може ли да се оправи до този салон?

— Да, разбира се. Надникнахме по пътя. — Джудит стана нетърпелив. — Ще отида да я доведа.

— Чудя се дали не й е прилошало от пътуването.

— Прилошаваше й, когато беше по-малка.

Върна се след пет минути.

— Няма я в тоалетната — каза майката. — Оттам има врата към градината. Може би е излязла, за да погледне някаква птичка или нещо друго. Тя си е такава.

— Днес нямаме време за птички — заяви Ариадни. — Вървете да я повикате. Трябва да тръгваме.

Елспет Маккей набоде няколко наденички с вилица, нареди ги в тавичка за печене и започна да бели картофи. Телефонът иззвъня.

— Госпожо Маккей? Обажда се сержант Гудуин. Брат ви там ли е?

— Не. Днес е в Лондон.

— Звъних там — излязъл е. Като се върне, кажете му, че резултатът е положителен.

— Искате да кажете, че сте намерили тяло в кладенеца?

— Няма нужда да се разгласява. И без това май вече се е разчуло.

— Кой е? Момичето-опера ли?

— Изглежда.

— Бедното момиче — каза Елспет. — Само ли се е хвърлило?

— Не е било самоубийство. Била е промушена с нож. Чисто убийство си е.

След като майка й излезе от тоалетната, Миранда изчака минута-две. Отвори вратата, надникна предпазливо, отвори страничната врата към градината, която беше наблизо, и изтича по пътеката, водеща до задния двор — някога хан за каруци, а сега гараж. Мина през портичка, която позволяваше на пешеходци да излязат на външната алея. Малко по-надолу по алеята имаше паркирана кола. В нея седеше мъж със сива брада, който четеше вестник. Миранда отвори вратата и седна на мястото до шофьора. Засмя се.

— Много си смешен.

— Смей се, колкото искаш. Няма от какво да се притесняваш.

Колата тръгна, мина по алеята, зави надясно, после наляво, отново зави надясно и излезе на един второстепенен път.

— Добре сме с времето — отбеляза мъжът със сивата брада. — Ще успеем навреме, за да видиш двуглавата секира както трябва. И Килтърбъри Даун. Чудесна гледка.

Една кола профуча край тях толкова близо, че почти ги притисна в плета.

— Млади идиоти — каза мъжът.

Единият от младежките беше с дълга коса до раменете и с огромни очила. Другият приличаше по-скоро на испанец със своите бакенбарди.

— Не мислиш ли, че мама ще се тревожи за мен? — попита Миранда.

— Няма да има време да се тревожи за теб. Докато се сети, ти вече ще бъдеш там, където трябва.

В Лондон Еркюл Поаро вдигна телефона. Чу гласа на госпожа Оливър:

— Изгубихме Миранда.

— Как така я изгубихте?

— Обядвахме в „Блак Бой“. Тя отиде до тоалетната. Не се върна. Казаха, че я видели в кола с възрастен мъж. Но може да не е била тя. Може да е била някоя друга. Може…

— Някой е трябвало да стои с нея. Не биваше да я изпускате от очи. Нали ви казах, че е опасно. Госпожа Батлър много ли е разтревожена?

— Разбира се, че е разтревожена. Направо ще откачи. Настоява да телефонираме в полицията.

— Да, това е най-разумно. И аз ще им позвъня.

— Но защо смятате, че Миранда е в опасност?

— Не знаете ли? Досега трябваше да разберете. — После той добави: — Тялото е намерено. Току-що го научих.

— Какво тяло?

— Едно тяло в кладенеца.