Празникът на Вси светии

Двайсет и седма глава

— Най-после ви докарах тук — каза госпожа Оливър. — Искам да узная абсолютно всичко. — Тя изгледа Поаро и попита строго: — Защо не дойдохте по-рано?

— Моите извинения, мадам. Бях много зает да помагам на полицията при разследването.

— Това не е извинение. Какво, за бога, ви накара да помислите, че Роуина Дрейк е замесена в убийство? Никой друг не би го и сънувал.

— Беше много просто, веднага щом открих най-уличаващия факт.

— И какво наричате „най-уличаващ факт“?

— Вода. Трябваше ми някой, който е бил на забавата и е бил мокър, а не е трябвало да бъде мокър. Убиецът на Джойс Рейнолдс непременно трябва да е бил мокър. Ако натискаш главата на едно енергично дете в кофа, пълна с вода, неминуемо ще има боричкане, разплискване и непременно ще се намокриш. Затова трябва да се случи нещо, което да ти осигури невинно обяснение за това как си се намокрил. Когато всички са се събрали в столовата за играта „Огнения змей“, госпожа Дрейк завежда Джойс в библиотеката. Ако домакинята те покани да я придружиш, естествено е да отидеш. И, разбира се, Джойс не е подозирала нищо. От Миранда е знаела само, че някога е видяла убийство. И така Джойс бива убита и дрехите на убийцата били мокри. Трябвало е да се намери причина за това и тя се заела с нейното измисляне. Имала е нужда от свидетели, които да са я видели как се е намокрила. Чакала на площадката с огромна ваза с цветя, пълна с вода. След време госпожица Уитъкър излиза от стаята на играта „Огнения змей“ — там било горещо. Госпожа Дрейк, преструвайки се на уплашена, изпуска вазата, като преди това я накланя към себе си, за да се разлее върху нея, преди да падне долу и да се строши. Тя изтичва долу и двете с госпожица Уитъкър събират стъклата и цветята, като госпожа Дрейк изразява съжалението си за загубата на красивата ваза. Успяла да остави у другата жена впечатлението, че е видяла нещо или някой да излиза от стаята, където е било извършено убийството. Уитъкър приела това буквално, но когато го споменала пред госпожица Емлин, тя се досетила за действително интересния момент в случката и накарала Уитъкър да ми разкаже цялата история. И така — каза Поаро, засуквайки мустака си — аз също знаех кой е убиецът на Джойс.

— Значи Джойс изобщо не е видяла никакво убийство!?

— Но госпожа Дрейк не го е знаела. Тя винаги е подозирала, че някой е бил в Куори Уд, когато двамата с Майкъл Гарфийлд са убили Олга Симеонов, и може да е видял какво е станало.

— Кога разбрахте, че е била Миранда, а не Джойс?

— Веднага щом здравият разум ме принуди да приема всеобщото мнение, че Джойс е била лъжкиня. Тогава остана Миранда. Тя често е ходела в Куори Уд, за да наблюдава птички и катерички. Джойс била, както Миранда ми каза, най-добрата й приятелка. Тя каза: „Ние си споделяхме всичко.“ Миранда не е била на празненството, така че склонната към лъжи Джойс могла да използва разказаната от приятелката й история, че някога е видяла извършване на убийство — най-вероятно за да направи впечатление на вас, мадам — известната писателка на криминални романи.

— Точно така, за всичко съм виновна аз.

— Не, не.

— Роуина Дрейк — размишляваше на глас госпожа Оливър. — Просто още не мога да го повярвам.

— Тя имаше всички качества за това. Винаги съм се чудел — добави той — що за жена е била лейди Макбет. Как би изглеждала, ако я срещнеш в действителния живот? Е, струва ми се, че я срещнах.

— Ами Майкъл Гарфийлд? Те изглеждат толкова неподходяща двойка.

— Интересно — лейди Макбет и Нарцис, необикновено съчетание.

— Лейди Макбет — замислено промърмори госпожа Оливър.

— Тя беше красива жена, работоспособна и кадърна — роден ръководител, изненадващо добра актриса. Трябваше да я чуете как оплаква смъртта на онова момченце Леополд, как хлипаше в носната си кърпа.

— Отвратително!

— Нали си спомняте, че ви попитах кой или кои според вас са несимпатични хора?

— Бил ли е влюбен в нея Майкъл Гарфийлд?

— Съмнявам се дали някога е бил влюбен в някого, освен в себе си. Той искаше пари — много пари. Вероятно най-напред е вярвал, че би могъл да въздейства на госпожа Луелин-Смит по такъв начин, че да направи завещание в негова полза — но тя явно не е била такава жена.

— Ами фалшификацията? Все още не мога да разбера това. Каква е била нейната цел?

— Отначало наистина беше объркващо. Човек би казал, че имаше прекалено много фалшифициране. Но при малко повече мислене целта ставаше ясна. Трябва само да се вземе предвид какво действително се е случило. Роуина Дрейк е наследявала богатството на госпожа Луелин-Смит. Допълнението е било толкова явно фалшифицирано, че всеки адвокат би го забелязал. Щяло е да бъде оспорено и доказателството на експерта щяло да доведе до неговото отхвърляне, за да остане валидно първоначалното завещание. Тъй като съпругът на Роуина Дрейк бил починал преди това, тя щяла да наследи всичко.

— А допълнението, за което свидетелствала чистачката?

— Моето предположение е, че госпожа Луелин-Смит е открила, че Майкъл Гарфийлд и Роуина Дрейк са имали връзка, изглежда, още преди мъжът й да умре. В яда си възрастната дама е направила допълнение към завещанието си, оставяйки всичко на девойката-au pair. Вероятно тя е казала за това на Майкъл — надявала се е, че той ще се ожени за нея.

— Не беше ли Лесли Фериър?

— Това бе само история, разказана от Майкъл, която не се потвърди.

— Ами ако е знаел за съществуването на това допълнение, защо тогава не се е оженил за Олга и да се сдобие с парите по този начин?

— Защото се е съмнявал, че тя ще получи парите. Има такова нещо като неправомерно въздействие. Госпожа Луелин-Смит е била възрастна жена, при това с разклатено здраве. Предишните й завещания са били в полза на собствените й роднини — хубави и смислени завещания, каквито са по вкуса на съдиите. Тя е познавала тази чужденка само от една година, като момичето не е имало право да претендира, за каквото и да е. Това допълнение, дори и да е било истинско, пак е можело да бъде оспорено. Освен това съмнявам се дали Олга би се справила с покупката на един гръцки остров — или дори дали би пожелала да стори това. Нямала е влиятелни приятели, нито връзки в деловите кръгове. Харесвала е Майкъл, но е гледала на него като на подходяща партия за брак, който би й осигурил английско поданство.

— А Роуина Дрейк?

— Тя е била сляпо влюбена. Съпругът й е бил инвалид в продължение на много години. Макар и на средна възраст, тя е била страстна жена, в чиято орбита попада млад мъж с необикновена красота. Жените лесно са се влюбвали в него, само че той не се е интересувал от тяхната красота, а от изявата на собствения си творчески стремеж да създава красота. За тази цел той се нуждаеше от пари — от много пари. Що се отнася до любов — той е обичал само себе си. Беше Нарцис. Има една френска песничка, която зная отпреди много години. — И той затананика тихо:

— Не мога да повярвам, просто не мога да повярвам, че някой може да извърши убийство само за да направи една градина на гръцки остров — изрече Ариадни Оливър.

— Не можете ли? Не можете ли да си представите как е мислел за това? Една гола скала, която обаче предлага добри възможности. Пръст, тонове плодородна пръст, която да покрие голите кости на скалата — а след това растения, храсти, дървета. Навярно е чел във вестника за един милионер, който създал островна градина за своята любима. Така и на него му дошла идеята да направи градина, но не за жена, а за себе си.

— Все пак всичко това ми се струва доста налудничаво.

— Да. Случва се. Съмнявам се дори дали някога е помислял, че тези негови мотиви са ужасни. Той е мислел за това само като необходимост за създаване на повече красота. Бил е луд на тема творчество. Красотата на Куори Уд, красотата на другите градини, които е създал — а сега е предвиждал дори повече — цял остров на красотата. И ето, че се появява Роуина Дрейк, която е омаяна от него. Какво е означавала тя за него, освен източник на пари, с които той би могъл да създава красота? Да — вероятно наистина е бил полудял. Когато боговете решат да унищожат някого, първо го лишават от разум.

— Той наистина ли толкова много е искал този остров? Дори и с Роуина Дрейк, увиснала на врата му? Да го командва през цялото време?

— Стават и злополуки. Можело е след време някоя злополука да сполети и госпожа Дрейк.

— Още едно убийство?

— Да. Всичко е започнало много просто. Олга е трябвало да бъде премахната, защото е знаела за допълнението, а е трябвало да бъде и изкупителната жертва, набедена като фалшификатор. Госпожа Луелин-Смит е криела оригиналния документ, затова според мен са дали пари на младия Фериър да изготви нещо подобно. Така явно фалшифициран, че веднага предизвиква подозрение. Това е осигурило смъртната му присъда. Наскоро разбрах, че Лесли Фериър не е имал никаква любовна връзка с Олга. Това ми бе подхвърлено от Майкъл Гарфийлд, а аз мисля, че именно Майкъл е дал пари на Лесли. Гарфийлд е бил оня, който е подклаждал чувствата на чужденката, предупреждавайки я да мълчи по този въпрос и да не казва на работодателката си, като й говорел за бъдеща женитба, но същевременно я е набелязал хладнокръвно като жертвата, от която двамата с Роуина Дрейк ще се нуждаят. Не е било необходимо Олга Симеонов да бъде обвинена във фалшифициране, нито да бъде съдена — трябвало е само да бъде заподозряна, фалшифицираният документ щял да я облагодетелства. Той можел да бъде изготвен от нея много лесно — имало е доказателство, че е умеела да имитира почерка на работодателката си и ако тя е изчезнела внезапно, щяло да се възприеме, че е била не само фалшификаторка, но вероятно е имала и пръст във внезапната смърт на своята работодателка. И така — при един удобен случай Олга Симеонов умира. Говори се, че Лесли Фериър е бил намушкан от престъпници или от ревнива жена. Ножът, намерен в кладенеца, съвпада с раните, от които той е починал. Знаех, че тялото на Олга трябва да е скрито някъде наблизо, но нямах представа къде, докато един ден не чух Миранда да пита за Кладенеца на желанията, настоявайки Майкъл Гарфийлд да я заведе там. А той отказваше. Наскоро след това, когато разговарях с госпожа Гудбоди, подхвърлих, че се чудя къде може да е изчезнала онази девойка, и тя изрецитира: „Котето го няма, май че падна в яма.“ Тогава се сетих, че е възможно тялото на момичето да е в кладенеца на желанията. Открих, че той е в гората, в Куори Уд, на един склон близо до дома на Майкъл Гарфийлд, и реших, че може би Миранда е видяла или истинското убийство, или изхвърлянето на тялото по-късно. Убийците са се страхували, че някой може да ги е видял — само че не са имали представа кой е бил — но тъй като нищо не се е случило, те са се успокоили. Изработили си план — не бързали, но задействали всичко. Тя разказвала, че ще купува земя в чужбина — създавала у хората впечатление, че иска да се махне от Удли Комън. Имало прекалено много тъжни спомени, свързани със загиналия съпруг. Всичко вървяло добре до празненството по случай Вси светии и думите на Джойс, че била видяла убийство. Така Роуина разбрала, или поне е мислела, че е научила кой е бил в гората през оня ден. Действала незабавно. Но това не било всичко. Леополд започнал да иска пари — искал да си купи разни неща. Не е сигурно за какво се е досещал или какво е знаел, но той е бил брат на Джойс и затова те вероятно решили, че знае много повече от това, което е знаел в действителност. И така — той също умрял.

— Нея сте я заподозрели заради намокрянето с вода, това е ясно — уточни госпожа Оливър. — А как заподозряхте Майкъл Гарфийлд?

— Той просто беше подходящ — отвърна Поаро. — И после — последния път, когато разговарях с него, бях вече сигурен. Той ми каза със смях: „Махнете се от мен, Сатана. Идете при вашите приятели полицаи!“ Тогава вече разбрах почти със сигурност. И си казах: „Оставям теб зад себе си, Сатана.“ Един Сатана, така млад и красив като Луцифер, може да се явява на смъртни…

В стаята имаше още една жена — досега бе мълчала, но сега се раздвижи на стола си.

— Луцифер — обади се тя. — Да, сега разбирам. Винаги е бил такъв.

— Той беше много красив — изрече Поаро — и обичаше красотата. Красотата, която създаваше с ума си, с въображението и ръцете си. За нея той би пожертвал всичко. Струва ми се, че по свой начин е обичал Миранда — но беше готов да я пожертва, за да спаси себе си. Той планирал смъртта й много грижливо — създал от това цял обред и може да се каже, че е я заразил с тази идея. Тя е трябвало да го уведоми, ако напусне Удли Комън, и той й наредил да се срещне с него при ханчето, където сте обядвали с госпожа Оливър. Трябвало да я намерят на Килтърбъри Ринг — до знака на двуглавата секира, с позлатена чаша до нея — обредно жертвоприношение.

— Луд — каза Джудит Батлър. — Трябва да е бил луд.

— Мадам, дъщеря ви е в безопасност, но има нещо, което много бих желал да узная.

— Вие заслужавате да узнаете всичко, което мога да ви кажа, мосю Поаро.

— Тя е ваша дъщеря — но дъщеря ли е и на Майкъл Гарфийлд?

Джудит замълча за момент и после отговори:

— Да.

— Но тя не знае това?

— Не. Тя няма представа. Срещата им беше чиста случайност. Запознах се с него като младо момиче. Влюбих се лудо и после — после ме обзе страх.

— Страх?

— Да. Не зная защо. Не че щеше да ми стори нещо — просто се страхувах от характера му. Беше нежен, но зад това имаше студенина и безпощадност. Страхувах се дори от страстта му към красота и творчество в работата му. Не му казах, че очаквам дете. Напуснах го, заминах и после бебето се роди. Измислих историята за съпруг, който е бил летец и е загинал при катастрофа.

Пообиколих доста места, преди да се заселя в Удли Комън, а и това стана доста случайно. Имах познати в Медчестър, където успях да си намеря работа като секретарка. И един ден Майкъл Гарфийлд дойде тук да работи в Куори Уд.

Нямах нищо против. Нито пък той. Всичко отдавна бе минало, но по-късно, макар и да не знаех колко често Миранда ходи в гората, започнах да се тревожа…

— Да — отбеляза Поаро, — между тях е имало връзка. Естествено привличане. Видях приликата помежду им. Само че Майкъл, последователят на Луцифер красавеца, беше зъл, докато вашата дъщеря притежава невинност и мъдрост и в нея няма зло.

Той отиде до бюрото си и донесе плик. От него извади изящна рисунка с молив.

— Дъщеря ви — каза.

Джудит я погледна. Беше подписана „Майкъл Гарфийлд“.

— Рисуваше я край потока — поясни детективът — в Куори Уд. Рисувал я, каза той, за да не забрави. Страхуваше се, че забравя. Това обаче не би му попречило да я убие. — После посочи една дума, написана с молив в горния ляв ъгъл. — Можете ли да го прочетете?

Тя бавно засрича:

— Ифигения.

— Да — каза Поаро, — Ифигения. Агамемнон пожертвал дъщеря си, за да излезе вятър и да откара корабите му към Троя. Майкъл би пожертвал дъщеря си, за да има една нова Райска градина.

— Съзнавал е какво върши — изрече Джудит. — Чудя се дали някога се е разкайвал?

Детективът не отговори. Пред очите му се оформяше картина на млад мъж с особена красота, легнал до мегалитния камък с двуглава секира, все още стискайки позлатената чаша, която бе грабнал и бе изпил отровата, когато възмездието бе дошло така внезапно, за да спаси жертвата и да го предаде на правосъдието.

Така бе умрял Майкъл Гарфийлд — подобаваща смърт — помисли си Поаро, ала, уви, нямаше да има цъфтяща градина на един остров в гръцките морета.

Вместо това пък имаше Миранда — жива, млада и красива. Той взе ръката на Джудит и я целуна.

— Сбогом, мадам, и поздравете дъщеря си.

— Тя винаги ще си спомня за вас и какво ви дължи.

— По-добре да не си спомня. По-добре е някои спомени да бъдат изтрити от съзнанието.

Той отиде при Ариадни Оливър.

— Лека нощ, chere Madame. Лейди Макбет и Нарцис. Беше изключително интересно. Трябва да ви благодаря, че се сетихте да ми се обадите за…

— Точно така — каза тя раздразнено. — Изкарайте си го на мен както обикновено.