Разбитата корона

Четиридесет и едно

Новините от бойното поле ставаха все по-лоши. Все повече жертви, все по-голяма нужда от подкрепления и провизии, с каквито те просто не разполагаха, още опожарени села, още изнасилени и избити хора. От Дрелдун до портите на Стийлхейвън се беше проточила диря от гробове и въпреки това жертвите на войниците на Свободните държави явно щяха да бъдат напразни.

Джанеса беше опустошена. Всеки убит, всеки гладуващ или умрял от студ или от болест тежеше на нейната съвест, защото тя не бе успяла да се договори с Лигата на Банкерите. И тя знаеше, че с всеки изминал ден шансовете ѝ да осигури оцеляването на града се изплъзват между пръстите ѝ.

Разбира се, течеше подготовка. Гарет и Одака бяха сторили много, военният им опит беше безценен в защитата на града. Опитаха се да съберат бойци сред бежанците, но като че ли намираха само немощни старци и готови да се бият, но неопитни момчета. Одака ѝ бе казал, че вероятно точно те ще умрат първи, когато хуртите обсадят града. Джанеса искаше да нареди тези мъже да се върнат при семействата си, но как би могла? Градът се нуждаеше от всички възможни защитници.

Стръв, така ги наричаше маршал Фарен. Джанеса не можеше да се накара да мисли за тях така. Можеше да мисли за тях само като за старци и за момчета, които щяха да умрат. Щяха да умрат, защото тя не бе успяла да сключи сделка с Азаи Дравос и да спаси града си.

Но нямаше смисъл от съжаления. Трябваше да продължи напред. Това би сторил баща ѝ. Всъщност крал Каел щеше да набие главата на Дравос на кол, за да я видят всички — да служи като предупреждение за онези, които биха се опитали да предадат Мастрагал. Джанеса не можеше да стигне чак дотам, но след онова, което Дравос ѝ стори, много се изкушаваше.

Дравос обаче вече го нямаше и държавните дела изискваха цялата ѝ енергия.

Въпреки огромната важност на тези дела, тронната зала беше почти празна. Канцлер Дуркет и Стражите стояха до нея, но голяма част от придворните бяха избягали. Маршал Фарен и генерал Хоуки, макар и неохотно, се бяха върнали на бойното поле. Баронеса Изабел Магрида и синът ѝ още се спотайваха из двореца, но рядко благоволяваха да дойдат в тронната зала. Поне тяхното отсъствие беше някакво облекчение за Джанеса.

След като приключи с делата за деня, тя със съжаление видя, че сенешал Роган се приближава към трона. Той се движеше като змия, сякаш се плъзгаше по пода, краката му бяха скрити под подгъва на провисналата роба.

— Ваше Величество — каза той, щом коленичи. — Има неотложен въпрос, който изисква вниманието ви. Става дума за екзекуция.

Джанеса усети как бремето на плещите ѝ се увеличи. Трябваше ли сега, когато всички бяха заплашени от смърт, да избиват своите?

— Предатели на Короната ли, сенешале? — попита тя. — Да не би Инквизицията да е разкрила заговор?

— Може и така да се каже, Ваше Величество. И мисля, че виновниците ще ви заинтригуват.

— Така ли?

Роган се усмихна.

— Защото са чужди шпиони, Ваше Величество. Те са врагове на Свободните държави. Затани от южния континент Екуун.

Джанеса си спомни за неприятната вечеря, когато Роган и Одака се скараха. Доколкото беше разбрала, воините затани бяха оковани в килия.

— Тези мъже са били осъдени на смърт?

— За съжаление, Ваше Величество. Оказа се, че тези диваци са искали само да всеят смут. Вероятно са шпиони на елхарима.

— Вероятно ли, сенешале? Значи не сте сигурен? Значи затани са осъдени заради едно предположение?

— В никакъв случай, Ваше Величество. — Роган вдигна ръце и Джанеса се изненада колко искрен изглежда. — Тяхната вина е извън съмнение. Три роти наемници се наложи да погребат свои братя заради тях.

— Щом вече са осъдени, сенешале, защо се обръщате към мен?

— Затани бяха роби на аеслантите, когато баща ви победи тези зверове при Портата на Бакхаус. Мнозина казват, че свирепите племена затани носят кръвта на аесланти във вените си. Портата на Бакхаус беше последната голяма победа на крал Каел. Със сигурност екзекуцията на затани може да се приеме като знак, като предзнаменование за бъдещата ни победа.

Това беше доста съмнително. Джанеса не виждаше връзката.

— Не ми трябват предзнаменования, сенешале. Трябват ми мъже и провизии.

— Разбира се. Но жителите на този град са паднали духом. Може би имаме нужда точно от една публична екзекуция, която ще им припомни старите победи, преди да се изправим пред хуртите.

Джанеса никога не би помислила за подобно нещо — че народът ѝ има нужда от екзекуция, за да повдигне духа си. Нима една екзекуция би могла да повдигне нечий дух? Нима хората ще гледат с радост как убиват някого пред очите им — дори да е враг на града им?

Какво каза веднъж Одака? Като кралица, трябва да преценяваш всички последствия, да обмисляш всички варианти.

Ако така щеше да даде на хората сила да се изправят срещу врага, тогава щеше да го позволи. Ако тези чужденци бяха дошли да навредят на народа ѝ, тогава трябваше да умрат.

Ако Одака беше до нея сега, щеше да знае как да постъпи. Все пак той беше воин от Екуун, макар и не затани. За него те бяха съперници, диваци, почти зверове, ако се вярваше на слуховете. Но не беше ли време тя да избира сама? Не можеше винаги да разчита на Одака да се справя с трудните решения.

— Добре, сенешале — каза Джанеса, макар че думите засядаха на гърлото ѝ. — Проведете екзекуцията.

— Благодаря ви, Ваше Величество. Вие, разбира се, ще присъствате, нали?

Да присъства на публична екзекуция? Дори мисълта за това преобърна стомаха ѝ.

— Не, сенешале. Имам по-важни дела.

— Но трябва да се спази протоколът. А и за хората ще е важно да ви видят там… за духа им, разбира се.

В отсъствието на Одака Джанеса можеше да разчита само на канцлер Дуркет. Колкото и да ѝ беше неприятно, тя се обърна към него.

— Протокол?

Отначало Дуркет я изгледа неразбиращо. След случилото се с Дравос той бродеше из коридорите на двореца като замаян.

— Ами… да, Ваше Величество. Монархът е длъжен да присъства на екзекуции на предатели или на съперници.

— Изглежда нямам избор — каза тя въпреки неохотата си. — Предполагам, че вие ще уредите всичко, сенешале?

Роган се поклони и тя прочете в погледа му, че всичко вече е уредено.

Преди той да изрече ласкателствата си и да си тръгне, в тронната зала влязоха неколцина души. Четирима воини от Стражата обграждаха посетителите, но не като охрана, а по-скоро като почетна гвардия.

Стражите спряха и позволиха на двете фигури да се приближат към трона. Каира пристъпи напред, но Джанеса вдигна ръка да я спре.

Една жена застана пред трона. Изглеждаше преминала средната възраст, но не беше възможно да отгатнеш годините ѝ. Косата ѝ беше сребриста, а очите гледаха зорко и пронизително. Робата висеше на тялото ѝ като на закачалка и Джанеса забеляза петната по плата.

Един младеж пристъпваше неспокойно до възрастната жена, сякаш се надяваше тя да го защити от рицарите около тях. Жената внимателно коленичи и той бързо я последва.

— Ваше Величество — каза тя, — аз съм магистра Гелредида. Идвам да ви предупредя, че има заговор за убийството ви.

Сенешал Роган пристъпи напред.

— Стига, магистра. Всички знаем, че животът на кралицата е в постоянна опасност. Уверявам те, че добре се грижим за нея.

Джанеса понечи да му нареди да замълчи — кой беше той, че да прави подобни предположения? Но магистрата нямаше нужда от помощта ѝ. Тя се изправи, изгледа го изпепеляващо и за изненада на Джанеса сенешалът на Инквизицията отстъпи назад.

— Това не е обичаен заговор — продължи жената. — Този е проникнал дълбоко в Кулата на Магистрите и вероятно личната ви охрана не ще успее да ви защити.

Каира се приближи до Джанеса.

— Ако това е вярно, ще е лудост да отидете на публичната екзекуция, Ваше Величество?

Джанеса кимна, леко успокоена, че вече има законно основание да не присъства.

— Нещо мрачно се задава — каза Гелредида — и има голяма вероятност да е намесена и магия. А от това само аз съм в състояние да ви защитя.

— Позволете да отбележа — намеси се Роган. — Ако нещо се задава, вероятно ще е добре да го изкараме на светло, а не само да отлагаме опасността. Публична екзекуция, на която всички знаят, че ще присъствате, би била чудесен капан. Може да не я правим толкова мащабна, а някъде, където ще контролираме положението. Магистрата ще присъства, за да ви защити.

Това беше лудост. Животът ѝ вече неведнъж беше висял на косъм в самия дворец, а сега искаха тя и нероденото ѝ дете да послужат като примамка за таен убиец.

— Сенешале — каза Джанеса. — Мисля, че…

— Не, може би е прав — прекъсна я магистрата. През последните седмици Джанеса не беше свикнала да я прекъснат, но въпреки това не се подразни. Тази жена явно не се притесняваше от никого. — Малко публично събитие ще ни осигури отлична възможност да хванем убиеца.

Настъпи тишина. Каира клатеше глава, очевидно смяташе това за пълна лудост, но нещо в магистрата караше Джанеса да ѝ се доверява изцяло.

— Добре — съгласи се тя. — Ще се опитаме да заловим убиеца. Предполагам, че няма да е толкова опасно, щом ще присъстват членове на Кастата?

Зададе този въпрос не само заради себе си. Наскоро беше застрашила живота на детето си и не възнамеряваше да повтаря грешката си. Ако убийците не се бяха отказали от опитите си, щеше да е най-добре да се изправи срещу тях по нейните правила.

Магистра Гелредида наклони глава.

— Винаги има опасност, Ваше Величество. Но вашата сигурност ще е най-голямата ми грижа. Можете да ми се доверите за това.

Без да поиска разрешение, тя се обърна и тръгна към изхода.

Докато гледаше след нея, Джанеса се питаше дали изобщо ѝ е останало някакво доверие.