Разбитата корона

Четиридесет и шест

Мерик я влачеше по изтърканите каменни стъпала, а Джанеса се бе вкопчила здраво в ръката му. Излязоха на друга платформа. Половината стена се беше срутила и тя виждаше града си, но той все едно беше на хиляди левги оттук — нямаше път надолу, от земята ги деляха стотина стъпки.

— Трябва да се върнем — каза Джанеса.

Мерик дишаше тежко, огледа се с широко отворени очи. Знаеше, че са в капан.

— Права си.

Тръгнаха надолу по стълбите, но внезапно спряха, защото видяха, че някой се изкачва. Когато Джанеса срещна погледа на студените като камък очи, сърцето ѝ се вледени. В този човек нямаше и капка топлина, само студът на смъртта.

— Достатъчно ме разигравахте — каза Бащата на убийците тихо и смразяващо. — Но вече се свърши.

— Не се приближавай — каза Мерик и застана пред Джанеса. Бащата на убийците се усмихна, но съвсем безрадостно.

— Ти нямаш оръжие. Не можеш да сториш друго, освен да умреш.

Мерик отстъпи от стареца и меча в ръката му, от който по камъка капеше кръв. Сърцето на Джанеса подскочи, когато си спомни как Одака се бе сражавал с Бащата на убийците, за да им даде възможност да избягат. Тази кръв вероятно беше негова.

— Сигурно няма да искаш да се биеш с невъоръжен човек? — попита с надежда Мерик.

Усмивката на стареца изчезна така бързо, както се бе появила. Той вдигна меча си и Джанеса стаи дъх.

Нещо изтрополи по стъпалата и Бащата на убийците се обърна към младия мъж, появил се зад него, със зачервено лице и раздърпана роба. Джанеса го позна, той беше чиракът на магистрата. Момчето се втурна между Мерик и Бащата на убийците.

— Какво правиш, момче? — попита Мерик.

— Довери ми се — отвърна чиракът и пое дълбоко дъх.

После така изкрещя към възрастния мъж, сякаш можеше да го отвее от платформата.

Нищо не се случи.

Бащата на убийците изкриви лице от ярост. Пристъпи напред и вдигна меча си.

— Разкарай се от пътя ми — изкрещя Мерик и избута момчето настрани. Върхът на меча на убиеца го удари в нагръдника и разпори металната плоча като пергамент.

Джанеса гледаше с ужас как Мерик залита настрани, притиснал с ръце гърдите си, челото му беше сгърчено от болка. Той явно се опитваше да се задържи на крака, но в тях не беше останала никаква сила.

Лицето на момчето се изкриви от страх и смайване.

Бащата на убийците не им обръщаше внимание, беше се втренчил в Джанеса.

— Ще продължаваме ли? — попита той, сякаш я канеше на танц.

Беше очевидно, че никой няма да ѝ се притече на помощ. От арената се чуваше рев и звън на оръжия. Останалите от Стражата бяха твърде заети, за да могат да я спасят сега. Демоничното създание, издигнало се в амфитеатъра, беше само за отвличане на вниманието от истинската заплаха. Джанеса неволно се възхити на този хитър ход.

— Това няма да осигури победата на Амон Туга — каза тя в опит да отстоява позицията си.

— Няма — отвърна старецът. — Но ще му помогне. — Пристъпи напред, после спря и я изгледа косо. Взираше се в нея с любопитство, сякаш я претегляше с поглед, преценяваше колко струва. — Само един последен въпрос. Защо причини това на сина ми Река, защо го обърна срещу мен?

Джанеса се вгледа в студените сини очи — очи без милост, последните очи, които някога щеше да види. После се усмихна.

— Аз му предложих любов — каза тя. — Ти изобщо разбираш ли какво е това?

Бащата на убийците присви очи.

— Дали разбирам какво е? Аз отгледах момчето. Аз го превърнах във велик мъж, какъвто никога нямаше да стане без мен. Аз му дадох умения, които никой южняк не е научавал. Аз го удостоих с тази чест, а ти съсипа всичко.

— И пак бих го направила — отвърна тя. И осъзна, че е точно така. Въпреки всичко, въпреки срама, който детето можеше да ѝ донесе, тя пак би го направила, би преминала през стотици препятствия, би рискувала живота си хиляди пъти за още една нощ в прегръдките на Река.

— Но сега той е мъртъв — каза старецът. — И ти ще идеш при него.

Джанеса затвори очи.

— Почакайте малко — чу се стар и изморен глас от стълбището. Джанеса отвори очи и видя, че Бащата на убийците се извръща натам. Дори тази намеса да го вбеси, по нищо не личеше.

Магистра Гелредида изкачи последното стъпало задъхана. Чиракът ѝ тръгна към нея, но тя вдигна изморено ръка да го отпрати.

— Идваш да умреш със своята кралица, а, дъртачке? — попита Бащата на убийците.

— Едва ли — отвърна тя и се облегна тежко на стената.

Смехът му беше като съсък на змия.

Внезапно Гелредида хвърли нещо към него. Джанеса не видя какво е, докато то се въртеше във въздуха. Без дори да го поглежда, Бащата на убийците вдигна меча си и го посече на две.

Тогава покривът се взриви.

Джанеса политна назад ослепена и оглушена. Когато най-сетне успя да отвори очи, видя, че покривът на амфитеатъра го няма. Около нея беше пълно с отломки и се издигаше плътна колона от прах. Роклята ѝ беше разкъсана и мръсна, а ушите ѝ звънтяха.

Чиракът на магистрата беше до нея, лицето му беше покрито с прах. Говореше ѝ нещо, но тя не можеше да го чуе.

— Добре ли сте, Ваше Величество? — различи най-сетне думите.

— Да — отвърна тя, докато се изправяше. — Намери господарката си.

Момчето кимна и тръгна през прахта да търси Гелредида.

Джанеса внезапно се сети за Мерик, който лежеше някъде сред отломките и кървеше, и хукна през разсейващия се облак.

Долови някакво движение и тръгна натам, защото реши, че е Мерик. Спря рязко, когато видя разпокъсаната роба. Бащата на убийците се влачеше по земята, но само с една ръка, ръката, с която бе държал меча, я нямаше. Опитваше се да достигне остатъците от меча си; счупен ефес със строшено острие. Джанеса се наведе и го вдигна.

Старецът се извъртя да я погледне. Тя се сепна от вида на лицето му — половината представляваше кървава каша, но другата половина я ужаси повече. Очите му вече не бяха сини, а сияеха със златна светлина. Кожата му вече не беше така сбръчкана, а брадата бе изчезнала и на нейно място имаше гладка, силна челюст. Все още приличаше на Бащата на убийците, но не беше старец, а млад мъж и ако не бяха раните, дори щеше да е красив.

Това е магия, каза си тя, старата външност бе само маскировка, още една елхаримска измама.

— Явно се провалих — каза той тихо.

— Явно се провали — отвърна Джанеса, гледаше го без жалост. Този човек беше измъчвал нейния любим цял живот, а сега се опита да убие и нея. Не заслужаваше съжаление.

— Когато господарят ми Амон Туга дойде за главата ти, кажи му… — пое си с мъка дъх. — Кажи му…

Джанеса заби счупения меч в гърлото на Господаря на убийците.

— Нищо няма да му кажа — изсъска през зъби. — Той ще научи само, че си се провалил. Тялото ти ще бъде изгорено и никой няма да помни, че дори си съществувал.

Светлината в очите му бавно угасна, от златна посивя като пепел, докато животът на Бащата на убийците изтичаше от раната в гърлото му. Джанеса го гледаше и нещо в нея ликуваше. Нещо в нея се радваше на смъртта му.

Тя отстъпи назад. Въздухът почти се беше прояснил, шумът от арената долу бе затихнал. Джанеса се огледа за Мерик. Търси го трескаво, докато не го откри под купчина отломки.

Коленичи до него и започна да сваля камъните от тялото му. Беше още жив, но на ръба на смъртта. От раната в гърдите му пулсираше кръв и локвата, образувала се около него, започваше да се съсирва.

Той отвори очи при допира ѝ.

— Това не го очаквах — успя да изрече, от устните му се стече струйка кръв.

— Не говори — каза Джанеса, преди да извика за помощ. Чиракът помагаше на магистра Гелредида да се изправи и Джанеса я погледна умолително.

Старицата само поклати глава и погледна Мерик.

— Нищо не може да се направи — рече тя и се обърна да си тръгне.

Джанеса се обърна към Мерик. Очите му вече губеха блясъка си, клепачите натежаваха и той едва ги държеше отворени.

— Ти извърши велико дело, Райдър. Саможертвата ти няма да бъде забравена.

Тогава Гелредида се обърна и погледна с любопитство умиращия.

— Райдър ли каза?

— Да — отвърна Джанеса. — Мерик Райдър.

— Отмести се — нареди старицата и коленичи до Мерик.

Джанеса се изправи и видя как Гелредида внимателно сваля алените ръкавици от ръцете си. Плътта под тях беше черна, а вените изпъкваха в страховита паяжина.

— Уейлиън, помогни — каза Гелредида и започна да разкопчава нагръдника на Мерик.

Момчето се подчини и още щом свалиха бронята му, магистрата положи страховитите си ръце върху раната. Започна да припява тихо, призоваваше онези сили, които магьосниците насочваха, за да вършат делата си.

В това време по стълбите изтрополиха рицари в брони, търсеха кралицата. Опитаха се да я отведат, но тя беше сигурна, че опасността е преминала, и искаше да види как старата вещица ще си свърши работата.

След няколко мига очите на Мерик се отвориха, а Гелредида се отпусна назад и изпъна с пукане гърба си.

— Ще оживее — рече тя. — Уейлиън, ако обичаш. — Чиракът веднага ѝ помогна да се изправи.

— Благодаря ти — каза Джанеса, когато старицата мина покрай нея.

— Не ми благодари още — отвърна Гелредида с мрачно изражение. — Това е само началото.