Разпръснати слънца

99.Губернаторът на Добро Удру’х

Губернаторът на Добро и адар Зан’нх се дегизираха, доколкото бе възможно, с части от облеклото на убитите пазачи. Взеха и оръжията им, макар че едва ли имаха някакви шансове срещу обединения от тизма екипаж. Тъй като противникът ги превъзхождаше числено, трябваше да измислят някакъв друг начин, за да завладеят бойния лайнер. Освен това времето им беше ограничено — скоро щяха да пристигнат на Добро.

— Магът-император е предупреден за заплахата, надвиснала над Добро. Мисля, че ще реши да унищожи този кораб, вместо да изложи на риск цяла илдирийска колония. Трябва да намерим начин да премахнем оковите, с които Руса’х държи екипажа, преди да сме пристигнали.

Адарът се беше умислил, сякаш тежестта, която носеше на плещите си, се бе удвоила.

— Но как ще успеем… — И изведнъж спря, осенен от неочаквана идея. — Товарният хангар е натъпкан с шайинг.

Губернаторът кимна.

— Бунтовниците възнамеряват да го използват, за да подчинят населението на Добро. Но може да свърши работа и на нас. Шайингът временно ще наруши връзката им с тизм-мрежата независимо дали е на Руса’х, или на мага-император.

Зан’нх смръщи вежди.

— Те ще се объркат… Няма да знаят какво да правят.

— Нали си адар! Ще ги командваш. Не можеш ли да подчиниш собствения си екипаж?

Зан’нх се усмихна.

— Да. Мога. Точно така постигна най-великия си успех адар Кори’нх, когато умря старият маг-император.

— Само че, доколкото си спомням, това свърши с унищожаването на неговите бойни лайнери. Предпочитам друг изход.

— Ако успеем, ще е история, достойна за адар Кори’нх.

— Не. Ще е история, достойна за Сагата за седемте слънца — поправи го Удру’х.

Лайнерът летеше към Добро. Престолонаследникът Тор’х с останалата част от манипулата щеше да атакува друга колония и да подчини населението й с помощта на шайинга.

Удру’х и Зан’нх можеха да обърнат този процес, като върнат лайнера във владение на мага-император.

В товарния отсек откриха хиляди варели, пълни с шайинг-газ, подготвен за разпръскване над Добро. Фабриките за обработка на ниалия на Хирилка бяха работили с утроени усилия, за да произведат толкова голямо количество.

Зан’нх издърпа един варел и го доближи до вентилационната система на кораба. Нито един от членовете на екипажа не се навърташе в товарния отсек — беше им заповядано да слязат тук едва след пристигането на Добро.

Докато Зан’нх свързваше варела с вентилационната система, губернаторът Удру’х намери две газови маски, оставени за аварийни случаи, и подаде едната на адара.

— Руса’х настоява да се присъединим към неговата тизм-мрежа доброволно и твърди, че не бива да бъдем принуждавани, но толкова много шайинг може да ни обърка мислите. Не бих искал да рискувам. Ти също, предполагам.

— Разбира се.

— Тъй като трябва да успеем от първия път — каза Удру’х, след като си сложиха маските, — предлагам да използваме масивна доза, за да откъснем веднага екипажа от контрола на губернатора на Хирилка.

— Но той няма ли да почувства, че ги откъсваме от него? Сто на сто ще забележи, че в мрежата му се е образувало пусто пространство.

— И какво може да направи? — Удру’х повдигна вежди. — Ще е точно толкова безпомощен, колкото и Джора’х.

— Добре де, но след като отслабим връзката им с него, как да ги върнем обратно в мрежата на мага-император? Не съм достатъчно силен, за да го направя.

— Аз също — призна Удру’х. — Но по-важното е, че ще ги отървем от зловредното влияние на Руса’х.

Отвориха клапите на варела и газът нахлу в тръбите с едва доловимо свистене. Веднага след навлизането в организма той се отправяше към нервните центрове и блокираше волята.

— Да се надяваме, че ще се справим, преди баща ти да ни унищожи. Защото той сигурно лети насам — каза Удру’х.