Разпръснати слънца

57.Брансън Робъртс

След като спаси Орли Ковиц и стария Хъф Стайнман, БиБоб отдалечи „Сляпа вяра“ с максимална скорост от Корибус. Адреналинът бушуваше в кръвта му като висока доза екти в илдирийски космически двигател. Той не можеше да забрави разрушенията, на които бе станал свидетел. Една процъфтяваща човешка колония бе пометена от лицето на планетата, изпепелена, унищожена.

Кликиски роботи? Бойни компита? Кораби на Земните въоръжени сили?

Двамата оцелели се възползваха от удобствата на „Сляпа вяра“, за да се изкъпят и освежат. Въпреки че БиБоб разполагаше с ограничен избор храна — всъщност всичко им се струваше вкусно след еднообразното меню на планетата — и им даде свои дрехи, те все още бяха потиснати и обезверени, най-вече Орли. Очите й бяха тъжни и пълни със сълзи.

— Не се измъчвай, госпожичке. — БиБоб я потупа по рамото. — Ще намерим някой да се погрижи за теб.

— Мога и сама да се грижа за себе си, стига да ми дадат възможност — тросна се тя, но гласът й бе унил. — Тези роботи обаче бяха безпощадни. Ако знаеха, че се крия сред скалите, щяха и мен да намерят.

— Ще те върна на Земята. Земните въоръжени сили трябва да научат какво е станало. Ами ако роботите нападнат и други колонии?

— Сигурно ще го направят — промърмори отчаяно Орли.

— Знаеш ли, имам добри връзки в Земните сили и ще те свържа с нужните хора. Те ще те изслушат. — Снимките, които беше направил на Корибус, също щяха да свършат работа дори ако ставаше въпрос за твърдоглавия генерал Ланиан.

При максимална скорост двигателите на „Сляпа вяра“ буквално поглъщаха резервите от екти, но на Би Боб не му беше до пестене. Точно сега от съществено значение беше времето. Трябваше на всяка цена да предупреди Земята за кликиските роботи и бойните компита.

Стайнман се излегна на една койка и захърка. Орли задряма в креслото на втория пилот, но се събуди веднага щом започнаха да я мъчат кошмарите, и реши да се развлече, като посвири на синтезатора. БиБоб й бе заредил акумулатора, а композирането й действаше успокояващо и я връщаше в спомените за по-щастливи времена…

По едно време Стайнман се появи в каютата — търкаше сънено очи, — погледна я за миг, после погледна БиБоб. Осиротялото момиче седеше със затворени очи, заслушано в нежните тонове. Двамата мъже се усмихнаха. Сърцето на БиБоб се свиваше при мисълта за това, което е преживяла Орли, но той виждаше, че в нея се таи сила. Искаше дай помогне с каквото може.

„Сляпа вяра“ приближаваше Земята на пълна скорост. БиБоб възнамеряваше да иде право на върха и да предаде спешното съобщение на някой, който да завърти необходимите колела. Ако не друго, Ланиан поне му дължеше услуга.

Преди осем години генералът го бе вербувал за пилот на „Вяра“ чрез шантаж. Макар че БиБоб се съгласи доброволно да постъпи в Земните въоръжени сили, го изпратиха на опасна мисия — да прогони хидрогите от газовите гиганти. След поредица измъквания на косъм той най-сетне реши, че му стига. Дори смяташе, че Земните въоръжени сили са го използвали като опитно зайче, пуснато да припка из минното поле, за да разчисти проход.

Но клането на Корибус без съмнение беше по-важно от всичко друго и сега не бе моментът да обсъжда противоречията си с армията. Ланиан сигурно щеше да подскочи до тавана, когато научеше какво се е случило.

Въпреки че последните години бе живял на практика в нелегалност, БиБоб все още знаеше как да се добере до върховете на командването. „Сляпа вяра“ беше със сменени серийни номера и променена конфигурация на корпуса, но вероятно все още се водеше в списъците на ЗВС като разузнавателен съд.

Орли спря да свири, погледна БиБоб, после и жълтото слънце на екрана.

— Синята точка е Земята. — Той посочи. — Била ли си на Земята?

— Там съм родена. Но баща ми ме е отвел на Дремен още като съвсем малка. Не помня много.

— Аз пък я напуснах нарочно — рече Стайнман. — Прекалено е населена.

БиБоб нанесе лека корекция в курса и щом навлязоха в обхвата на лунната база, излъчи първия сигнал.

— Спешно съобщение за генерал Кърт Ланиан. Предавам от борда на „Сляпа вяра“, бивш разузнавателен кораб на Земните въоръжени сили. Нося информация от жизненоважно значение — колонията Корибус е унищожена. Имам снимки от района на бедствието и информация от мястото, карам и двама оцелели след атаката. Засега се чувстват добре, но не е изключено да се нуждаят от медицински грижи. — БиБоб се изчерви, забелязал, че Орли го стрелка с изненадан поглед, и добави тихо: — Казах го, за да ги накарам да се размърдат.

Говорителят изпука.

— „Сляпа вяра“, тук контрол на полетите. Предаваме съобщението ви на съответните органи. При кацането ви в главния кратер ще ви очаква дежурен медицински екип. Можете ли да идентифицирате нападателите на Корибус? Хидрогите ли са?

— Не. Според свидетелите атаката е била осъществена от бойни кораби на Земните въоръжени сили — пет манти и един дреднаут. Не са видели от борда да слизат хора, само бойни компита и кликиски роботи. — Последва продължителна и някак смутена тишина. — Чухте ли ме? Бойни компита и кликиски роботи.

— Прието, „Сляпа вяра“. Продължавайте полета. Изпращаме координатите на курса.

— Ще сме при вас след час. Съобщете на генерал Ланиан.

— Вече съобщихме. Генералът прояви особен интерес към съобщението ви. Каза, че ще ви чака лично.

БиБоб се ухили доволно на спътниците си.

— Видяхте ли? Нали ви казах, че зная как да дърпам конците. Изглежда, ни очаква кралско посрещане.

— Кралско посрещане? — повтори със съмнение Стайнман. — Е, щом казваш.

„Сляпа вяра“ се приземи в средата на кратера, където бе разположена главната военна база. БиБоб изключи двигателите и се обърна към Орли. Старата униформа, която й бе дал да облече, й бе поне с четири номера по-голяма.

— Тук ще се погрижат за теб, госпожичке. Не се съмнявай.

— Аз също ще я наглеждам — обеща Стайнман.

Веднага щом кратерният купол се спусна над тях, БиБоб отвори люка, хвана момичето за ръка и тримата излязоха под ярките светлини. Медиците се втурнаха към тях.

БиБоб се усмихна облекчено, когато видя, че откъм главния коридор се приближава генерал Ланиан, следван от четири сребърни барети. Край входа се бяха скупчили войници и той ги погледна изненадано. След това пристъпи напред.

— Генерале! Няма да повярвате! Разполагам със снимки и записи от свидетелските показания на оцелелите, но вие ще трябва да ги разпитате и лично. Възможно е да са заплашени и други колонии. Никога не бях виждал нещо…

Ланиан скръсти ръце на широките си гърди и го изгледа намръщено.

— Капитан Брансън Робъртс. Що за наглост да се явявате тук, след като дезертирахте от служба!

БиБоб се засмя смутено.

— Генерале, това сега не е важно. Трябва незабавно да изпратите изследователски екип на Корибус. И внимавайте за…

Ланиан даде знак на сребърните барети и продължи:

— Все се надявах да ми падне в ръчичките някой от дезертьорите и ето, че първият сам се оплете в мрежата. А напоследък малко от желаното се сбъдва толкова лесно. — Сребърните барети уловиха БиБоб за ръцете, а войниците насочиха оръжията си към него, сякаш можеше да се опита да избяга. — Арестуван сте.

БиБоб зяпна.

— Шегувате се. След всичко това? Схванахте ли поне какво ви съобщавам?

Ланиан го изгледа с доволна усмивка.

— Ще бъдете изправен пред военен трибунал по обвинение за дезертьорство.