Разпръснати слънца

31.Осира’х

Докато губернаторът на Добро я водеше към мага-император, се чувстваше ужасно малка. През целия си живот се бе готвила за този момент — дошло бе времето да се изпълни предначертанието, да поеме по пътя, който никога не бе желала да извърви. Униформени телохранители бяха обградили приемната зала на небесната сфера, готови да дадат живота си, за да защитят своя могъщ водач. Каква непоколебима вярност!

Осира’х пристъпи напред с малки несигурни крачки. Беше се срещала с баща си, когато той бе идвал на Добро да посети гроба на майка й, но дори тогава хранеше известни съмнения относно истинските му мотиви. Дали той наистина не беше в течение на ужасните експерименти? Тя не можеше да забрави предупрежденията на Нира Кали.

Погледна Джора’х в лицето и в ума й нахлуха спомени и преживявания, заложени там малко преди смъртта на майка й. През очите на Нира тя виждаше този човек като престолонаследник, любящ и състрадателен син на лукавия маг-император Сайрок’х. Джора’х никога не би разрешил да се извършат гнусните деяния, които Нира и другите затворнички бяха преживели в разплодителните бараки на Добро. Или поне така вярваше майка й.

Докато го гледаше сега, върху озарения от слънчева светлина пиедестал, в какавидения трон, Осира’х го виждаше през още един чифт очи, а спомените, които бликаха в нея, бяха кристално ясни като цветните прозорци, оформящи купола на небесната сфера: Джора’х като млад мъж държи Нира, бледата му илдирийска кожа е в ярък контраст с хлорофилнозелените ръце, крака и гърди на майка й. Тя си спомняше допира му, целувките, начина, по който пробуждаше страстта й. Дълбоко в себе си Осира’х се зачуди дали не вижда в ума си собственото си зачеване.

Това не бяха спомени, които едно дете би трябвало да има за баща си, но Осира’х не изпитваше отвращение, нито усещането, че е неволна свидетелка на прекалено интимни неща. Част от нея бе майка й, а Нира бе обичала този човек, беше му вярвала. Нито за миг не си бе помислила, че той я е изоставил. Но същевременно Осира’х си даваше сметка за властта, съсредоточена в ръцете на мага-император. Той не бе предприел никакви стъпки, за да преустанови насилствените оплождания и ужасните генетични експерименти с тайни човешки пленници дори след като бе узнал истината. Какво очакваше тогава? Не беше сигурна дали баща й заслужава подобно уважение. Всъщност вече не беше сигурна в нищо.

Джора’х се надигна от трона, за да я посрещне, и губернаторът на Добро отстъпи назад. Очите на мага-император сияеха от гордост и надежда.

— Брат ми Удру’х каза, че си напълно готова, Осира’х. Илдирийската империя не може да чака повече. Приемаш ли рискованата задача, която ти възлагаме — да откриеш хидрогите, да установиш с тях контакт и да ги доведеш тук, при мен?

— Не само приемам дълга си, но и го посрещам с радост — отвърна Осира’х и изправи рамене.

Джора’х я дари с усмивка и част от нея бе готова да се разтопи от щастие.

— Точно това очаквах от теб — но и много повече. — Той я прегърна нежно, но тя не знаеше как да реагира. Наистина ли я смяташе за своя дъщеря, или виждаше в нея само средство за постигане на целите си?

И тогава, за своя изненада, тя забеляза една фиданка в саксия, поставена до трона. Изведнъж почувства в сърцето си радост и тъга — майка й, откъсната от съкровената си връзка със световната гора, отчаяно жадуваше отново да почувства контакта с нея. В гърлото й заседна буца, искаше й се да протегне ръце към малкото растение, да го докосне с пръсти, да изпрати съобщение по телевръзката.

Стига да можеше.

Вместо това отстъпи назад.

Магът-император обаче бе забелязал жаждата в очите й.

— Това не е ли едно от световните дръвчета, които растат на Терок?

Джора’х погледна учудено Удру’х и попита:

— Да. Но как го позна?

Осира’х разсъждаваше трескаво. Ней се щеше да разкрива способностите си пред никого.

— На Добро изучавах много и различни неща. Инструкторите и наставниците са много взискателни — а губернаторът ми каза, че съм специална, защото майка ми е била зелена жрица.

Удру’х също бе объркан.

— Мислех, че всички тамошни дървета са измрели, ваше величество.

— Това ми е подарък от кралица Естара. — Джора’х присви очи. — Възнамерявам да се погрижа за него. Не искам да му се случи нищо лошо.

Осира’х все още усещаше тръпки от близостта с фиданката. Магът-император щеше да я прати при хидрогите най-рано след няколко дни, когато приключеха подготовките. Ако имаше възможност…

Удру’х се поклони тържествено.

— Ваше величество, налага се да се върна на Добро. Двамата с моя заместник трябва да продължим обучението на братята и сестрите на Осира’х, в случай, че тя се провали.

Джора’х го изгледа внимателно.

— Нямаш ли й доверие?

Отговорът на чичо й бе студен и безсърдечен.

— Посветих живота си на подготовката на това момиче. Но не бива да забравяме, че става въпрос за оцеляването на империята. Не бих рискувал само с една-единствена възможност.

След тези думи губернаторът на Добро, който я бе отгледал и обучил, мъжът, който бе показал толкова голяма привързаност и надежда, а също така бе затворил майка й, бе я изнасилил, а след това я бе пребил до смърт — се обърна и напусна, без да каже нито думичка повече.