Разпръснати слънца

117.Сарейн

След продължително пътуване, по време на което откара до различни колонии на Ханзата зелени жреци и фиданки, Сарейн най-сетне се върна на Земята. Струваше й се, че е отсъствала десетилетия. Надяваше се, че Базил ще се радва да я види, въпреки че събитията не се бяха развили точно така, както двамата бяха очаквали. Най-малко от всичко искаше да стане жертва на презрението му. Трябваше да е много внимателна.

Качи се в апартамента на върха на пирамидата, в която се помещаваше щабът на Ханзата, и завари председателя в отвратително и агресивно настроение.

Заместник-председателят Елдред Каин тъкмо излизаше заднешком от вратата. Хвърли мимолетен поглед на Сарейн и на лицето му за миг се мярна странно изражение.

— Председателят ще ви се зарадва само ако носите добри новини. В противен случай ви съветвам да изчакате по-подходящ момент.

Сарейн не беше виждала Базил от седмици.

— Предпочитам да рискувам. — Ней се искаше да признае, че й липсва — не само физически, но разговорите, усещането, че е част от важната система на управление. Жадуваше да сподели с него разказа за изгорените дървета на Терок, картина, която все още витаеше в съзнанието й. — Ще се справя. — Тя се шмугна покрай Каин и влезе в кабинета на председателя.

Базил вдигна глава и й метна яден поглед.

— Точно сега ли намери да ме прекъснеш?

— Не бъди груб, Базил. Надявах се пристигането ми да бъде приятна изненада.

Той я огледа, както учен разглежда интересен екземпляр. Сивите му очи бяха толкова студени, че тя потрепери.

— Изненадата щеше да е приятна, ако беше останала да държиш властта на Терок. Мисля, че вече обсъдихме този въпрос. Какво търсиш тук?

Сарейн събра сили и се приближи към бюрото. Опита се да не му показва колко дълбоко я е засегнал.

— Плановете се променят, Базил. Но все пак мисля, че успях да изпълня най-важната част от задачата. Събрах няколко десетки доброволци сред зелените жреци. Неколцина от тях вече отлетяха за колониите на Ханзата, други очакват да пристигнат още кораби.

— Продължавай — подхвърли навъсено Базил.

— Терокците са убедени, че хидрогите ще нападнат отново останките на световната гора. Боят се, като се имат предвид последствията от предишната атака, че този път всички световни дървета ще бъдат унищожени. Нуждаят се от помощта на Ханзата, за да разпространят дърветата на колкото се може повече светове — в замяна на това Ханзата ще получи зелени жреци на всички свои колонии. — Тя се засмя. — Нали това искаше?

— Във всеки случай не бих го нарекъл пълен провал.

Тя заобиколи бюрото, застана зад него и започна да му масажира раменете. Имаше чувството, че докосва статуя.

— Би ли ми казал какво те е ядосало толкова, че дори не ми се зарадва?

— Кое от хилядите неща? Скитниците? Разрушената колония на Корибус? Изчезналите кликиски роботи? Потенциалната опасност нашите бойни компита да се окажат бомби със закъснител? Хидрогите, които подновиха атаките си срещу нашите планети?

Сарейн въздъхна, обезпокоена от всички тези неприятности.

— Добре, но кое от изброените накара Елдред Каин да изскочи оттук като подплашено кученце?

Базил протегна ръка и включи монитора, на който бяха изписани последните новини.

— Слухът е непотвърден, но се разпространява бързо. Не можем да го отречем, нито мога да разбера как, по дяволите, е изтекла информацията!

Сарейн се наведе и прочете съобщението.

— Естара е бременна? — Зарадва се искрено заради приятната новина в живота на сестра й. Първото дете от следващото поколение. — Това е чудесно…

Базил скочи толкова рязко, че преобърна чашата с изстинало кафе.

— Питър ме излъга! Бях им наредил да не зачеват дете, докато не им разреша. Опитаха се да запазят бременността й в тайна от мен, но аз открих — и наредих на Естара да се отърве от детето.

— Базил! Това е нечувано! — Сарейн присви очи. Наскоро отношенията между крал Питър и Базил се бяха изострили рязко. Естара дори бе подметнала, че председателят се опитал да ги убие, но когато Сарейн го попита открито, той отрече, дори отхвърли самата идея за това. Но сега това предложение за аборт…

Базил продължаваше да говори, сновеше пред бюрото си.

— След като показах на Питър какво съм направил с Даниъл, мислех, че повече няма да ми създава проблеми. Дори бях наредил на докторите да са готови за аборта, днес следобед, когато е рутинният преглед на Естара…

— Какво си направил с принц Даниъл? — прекъсна го тя още по-разтревожена.

— Но по някакъв начин тази сутрин слухът е стигнал до медиите! Бях наредил да държат Питър под непрестанно наблюдение. Той няма никакви външни контакти. Откъде тогава е тръгнала информацията? Вече съм с вързани ръце. Не мога да предприема никакви действия срещу краля и кралицата. Даниъл се оказа пълен провал, а Питър е извън контрол. Ето ти още едно бедствие.

Втренчила поглед в него, Сарейн виждаше съвсем непознат човек, такъв, на когото вече не би могла да съчувства, нито да разбира. Беше изплашена за сестра си, неспособна да повярва, че Базил би я накарал да направи аборт само с едно щракване на пръсти. Това не беше председателят Венцеслас, когото познаваше и обичаше. Все още изпитваше влечение към него, но Естара бе част от семейството й!

Може би още не бе късно да му внуши, че е на погрешен път. Дали си даваше сметка, или не, но Базил очевидно се нуждаеше от някой, който да се грижи за него. Той седна и Сарейн почна да му разтрива раменете.

— Току-що се прибрах, Базил. Дай ми само час и ще уредя разпускаща вечеря в нашия апартамент. Имаш нужда от почивка, за да преценяваш по-трезво действията си. Сигурно двамата ще измислим някакво решение за всички тези проблеми.

Той й махна да напусне кабинета.

— Имам работа, трябва да обмисля някои планове. Трябва да покажа на Питър точно къде му е мястото, преди да се опита да направи нещо друго.