Разпръснати слънца

85.Генерал Кърт Ланиан

За генерал Ланиан бе достатъчно да хвърли един-единствен поглед на Стромо, за да си направи нужните заключения. И въздъхна.

— Имаме проблем, сър — почна адмиралът. — Уликите, събрани на Корибус, са крайно обезпокоителни. Моите техници твърдят, че наистина са използвани оръжия на Земните въоръжени сили. Открихме следи от опорни конструкции на дреднаут и няколко манти.

Ланиан се надигна, въпреки че изобщо не се чувстваше по-уверено прав.

— Но откъде са се взели? Настоях всички адмирали да проверят наличните кораби. Няма нито един изчезнал. Не можем да не забележим липсата на шест бойни кораба!

— Така е, сър. Но… — Стромо го запозна с идеята си за изчезналите на Голген кораби. — Всичките бяха управлявани от бойни компита, точно както ги описва онова момиче. Може да са убили човешките си командири и да са се обърнали срещу нас.

— Адмирале, имате ли представа за броя на всички бойни компита, разположени на нашите кораби?

Стромо пребледня.

— Да, генерале. Имам.

И изведнъж си спомни параноичните предупреждения на крал Питър за прекомерната употреба на кликиска технология и на новите бойни компита. Ханзата и Земните въоръжени сили не им бяха обърнали внимание.

— Генерале, а как стои въпросът с шейсетте разбивача, които току-що пратихме на Кронха 3? Тези кораби са пълни с бойни компита и ги командват само няколко души. Ако компитата наистина са заплаха, не е ли по-добре да ги върнем?

— И да прекратим единствената ни ефикасна атака срещу хидрогите? Не смятам! Освен това няма да успеем да се свържем с тях навреме.

Разговорът им бе прекъснат от появилия се на вратата адютант.

— Съжалявам, генерале. Спешно съобщение от Ларс Рурик Свендсен.

— Главният инженер? — След загадъчното изчезване на Хауард Палаву на шведския инженер бе възложено да ръководи производството на компита на Земята. — Какво иска, по дяволите?

Адютантът натисна едно копче и на екрана се появи разтревоженото лице на инженера.

— Генерал Ланиан, как сте? Мина доста време, откакто разговаряхме за после…

— Какво има, Свендсен? Прекъсвате важна среща.

— Генерале, не зная какво означава това, но се отнася за нашите… кликиски роботи.

— Какво имате предвид? — попита Ланиан. Имаше чувството, че в стомаха му е заседнал айсберг.

— Ами… те изчезнаха сър. Просто ги няма. Всички, които използвахме, за да наглеждат производствените линии. Накарах да претършуват навсякъде, но не открихме и следа от тях. Няма нито един робот.

— Добре, Свендсен, ще проверя това — отвърна генералът, като се мъчеше да скрие безпокойството си. — Благодаря, че ми съобщихте.

Докато Стромо продължаваше да дърдори, Ланиан прати съобщения до всички наблюдателни постове и информацията, която получи, го потресе.

— Свендсен не си измисля — въздъхна той. — Всички кликиски роботи са изчезнали. Председателят Венцеслас използва зелени жреци, за да се свърже с колониите, където използват кликиска технология. И там е същото: роботите са изчезнали.

— За щастие те са само… няколкостотин, нали? — каза Стромо.

Ланиан не отговори, гледаше през панорамния прозорец. Имаше лошо предчувствие. Нещо ставаше под носа му, а той изобщо не знаеше какво. Накрая, макар и неохотно, реши, че няма друг избор, и изпрати предупреждение до всички кораби на Земните въоръжени сили — макар че без помощта на зелените жреци то щеше да стигне до тях прекалено късно.