Разпръснати слънца

72.Сели

Бенето гледаше доволно как зелените жреци подготвят фиданките. Хората ходеха в сравнително запазените части на гората, изкопаваха фиданките и ги донасяха тук, за да могат да ги пратят на други светове. Подредените саксии вече бяха стотици.

„Но дали това ще ни е от полза?“ — запита се Сели.

Макар че не беше зелена жрица, тя работеше заедно със Солимар, твърдо решена да помогне. Отново беше изпълнена с енергия, склонна да се шегува. Хидрогските атаки бяха изкарали всички от релси, миризмата на дим и изгоряло бе потискаща, но сега тя най-после бе успяла да надвие унинието и започваше да се възстановява.

Първите фиданки бяха готови за разпращане и сестра й Сарейн бе повикала корабите на Ханзата, за да ги натоварят. С тях щяха да заминат зелени жреци — щяха да платят пътуването си със служба на Ханзата.

Солимар й подаде едно вретеновидно стебълце, все още влажно от сенките на световната гора, и каза:

— Дай заедно.

Пред нея имаше седем празни саксии, вече заредени с пръст и тор. Младият зелен жреци показа как да направи дупка за фиданката и двамата я притиснаха заедно с пръсти.

— Знаеш ли, мога да се справя и сама — заяви Сели, докато пръстите им се докосваха под пръстта. — Не ми изглежда сложно. Но ако настояваш, можеш да продължиш да ми показваш.

Заслуша се в бръмченето на едрите мухи, завърнали се в гората след атаките на хидрогите. Кой знае защо, появата им я накара да си помисли, че най-сетне този свят се връща към нормалното си съществуване.

Облечена в смесица от стилни дрехи от Ханзата и терокски платове, Сарейн закрачи между подредените саксии. Носеше електронен бележник, за да си води записки. Беше вдигнала високо глава и крачеше така, сякаш се опасяваше, че може да се изцапа.

— Радвам се, че можем да направим нещо, от което да имат полза както Терок, така и Ханзата — заяви тя на родителите си и на зеления жрец Ярод. — Кораби на Ханзата и крайцери на Земните въоръжени сили ще превозят зелени жреци и фиданки до всяка планета, където дърветата могат да растат и да се развиват. В замяна на това жреците ще осигуряват постоянна телевръзка и ще останат на колониите, където бъдат засадени фиданките. Разширяването на мрежата ще е полезно за всички.

— Не сме задължени на военните — предупреди я Ярод. Той също бе изоставил непосредствените си задължения, за да помага на световната гора. Тъй като нямаше търпение да засади отново всички обезлесени хълмове, гледаше с известни опасения саксиите с фиданки, но бе приел молбата на Бенето, защото идваше от ума на самата световна гора.

Майка Алекса погледна засмяно брат си.

— Ярод, щом Ханзата осигурява транспорта до далечните планети, зелените жреци могат да помогнат по време на полета с осъществяването на комуникация. Твоят приятел Колкер изглежда напълно доволен от поста си на борда на небесната мина при Кронха 3.

— Колкер не е като останалите зелени жреци — възрази Ярод.

Сарейн кимна доволно и се отправи на среща с трите кораба на Ханзата — два търговски и един военен разузнавателен, — които тъкмо бяха кацнали на площадката, използвана доскоро от корабите на скитниците. Сели и Солимар нарамиха по една саксия и също тръгнаха нататък.

Сели бе решила да забрави недоразуменията си със Сарейн и да се сбогува с нея сърдечно — даваше си сметка, че сестра й също е объркана между желанията и отговорността. Беше повече от очевидно, че не иска да остане на Терок, ала същевременно бе дълбоко потресена от бедствието, стоварило се върху световната гора.

Сарейн се сбогува набързо и се присъедини към групата зелени жреци, които трябваше да се качат на най-бързия кораб. Малко след това корабът се извиси в небето, последван от другите два.

Бенето — изглеждаше странно спокоен — каза на Сели:

— Сега, когато първата вълна отлетя, имам задача за теб, сестрице. Нещо, с което можеш да помогнеш на световната гора да разбере.

— Наистина? — Лицето на Сели светна. — Но аз не съм зелена жрица.

— Ти притежаваш друга сила. Има начин двамата със Солимар да пробудите гората. Някой трябва да припомни на дърветата за техните способности.

Макар че не разбираше какво точно се иска от нея, Сели бе доволна.

— Разбира се. Покажи ми с какво мога да помогна. — И сложи ръка на рамото му, за миг забравила, че той не е съвсем човек. — Готова съм.