Разпръснати слънца

93.Крал Питър

На сутринта след разкаяната реч на Даниъл Базил се изправи с хладна усмивка на вратата на кралските покои.

— Ела, Питър. Трябва да ти покажа нещо. Смятай го за допълнение към наистина продължителното си обучение.

До Базил стоеше Франц Пелидор, като издокаран главорез, готов да се намеси, в случай че кралят окаже съпротива.

Питър се намръщи на неизказаната заплаха.

— Предпочитам образователните методи на ОХ. Той е програмиран за учител и разполага с предостатъчно голяма памет. А това означава и огромен опит, поне според мен.

— Откакто ОХ позволи на принц Даниъл да избяга, изпитвам известни съмнения към способностите му на преподавател. Това ще ти помогне да се запознаеш с реалната политика… и с последствията от нея. — Председателят се обърна, обувките му затракаха по полирания мрамор. Очевидно не се съмняваше, че кралят ще го последва.

Питър се намръщи още повече, но тръгна след Базил и пред Пелидор. Дори не удостои широкоплещестия мъж с поглед.

Минаха през няколко пусти зали, слязоха по някакво стълбище и се озоваха в подземен медицински кабинет. Миришеше неприятно на дезинфектант, метал и химикали. На една койка лежеше принц Даниъл. Изглежда, беше в безсъзнание. Около него просветваха монитори и бръмчаха апарати. На ръцете му бяха поставени системи. Пълничките му бузи бяха изчезнали — страните му бяха хлътнали.

— Какво е станало? — попита Питър.

— О, нищо непредвидено. Всичко е според плановете ми. — Базил пристъпи към леглото и повдигна единия клепач на принца. Момчето не помръдна.

— След глупавото бягство на Даниъл комитетът на Ханзата се събра на спешно заседание. Решихме, че повече не бива да поемаме рисковете от подобно необмислено поведение. Затова го упоихме. И ще го държим упоен, за да е под наш контрол. — Той прониза Питър със сивите си очи. — Напоследък станаха прекалено много грешки и не мога да позволя това да продължи.

Питър помълча, после въздъхна и събра сили да попита:

— Защо просто не го убихте?

— Защото така ще го използваме като пример за назидание. Пък и ако ни потрябва, винаги можем да го събудим. Виждаш ли, ако ролите ви бяха разменени, той щеше да го направи с теб. — Базил се отдръпна, без да откъсва поглед от лицето на принца. И добави неочаквано шеговито: — Кажи ми сега, защо не ме информира, че кралица Естара е бременна? Знам го от миналата сряда, но ти сто на сто го знаеш поне от месец.

Питър имаше чувството, че са му излели кофа ледена вода на главата. Едва успя да запази поне привидно самообладание. Председателят нямаше да повдигне този въпрос, ако не разполагаше с доказателства. Излишно бе да отрича. По-добре бе да изчака, докато Базил издаде намеренията си.

Председателят закрачи из помещението.

— Питър, кралят и кралицата са под постоянно наблюдение. Взехме няколко проби и потвърдихме резултатите. За първи път заподозрях, че нещо не е наред, докато бяхме на борда на кораба за Илдира. Дреболии, лека промяна в поведението. Ти мислиш, че не обръщам внимание на такива неща… но аз винаги съм нащрек. И наредих да направят проверка веднага щом се прибрахме.

Питър продължаваше да мълчи. Устата му беше пресъхнала, ужасяваше го мисълта, че в Ханзата разполагат с проби от всички техни секрети, от кралските чаршафи, вероятно дори от урината им. Това беше отвратително!

Базил застана пред него, съвсем близо.

— Не можем да позволим това, знаеш го.

Като се мъчеше да бъде силен и същевременно отчаяно съжаляваше, че не бе изпратил кралицата на Терок, преди да ги разкрият, Питър отвърна:

— Базил, мисля, че пропускаш нещо много важно. Представи си само вълнението на обществеността. Хората ще се радват.

— О, ти пропускаш един особено важен момент, Питър. Аз не съм ти давал разрешение.

Питър въздъхна и отпусна рамене.

— Няма да ми повярваш, но кълна се, стана случайно. И двамата се изненадахме. Може бе е реакция на природата, в момент на голяма заплаха.

Въпреки че изглеждаше съвсем спокоен, отвътре Базил направо кипеше.

— Не ми изнасяй лекции, Питър. Някой ден, когато аз го реша, ще получите разрешение и тогава може да имате дете. Но не сега. Естара ще трябва да се отърве от плода, преди да е станало обществено достояние. Ще наредя съвсем скоро да я посетят специалисти.

Питър замръзна; мъчеше се да овладее гнева си и надигащия се в него ужас. Председателят можеше да ги накара да направят каквото иска, без дори да ги предупреждава. Но ето, че бе решил да забие лично ножа в гърба му и дори да завърти дръжката.

Базил го изгледа втренчено и многозначително кимна към принц Даниъл.

— И моля те, не си въобразявай, че има начин да ме спреш.