Разпръснати слънца

15.Адар Зан’нх

На борда на флагмана Зан’нх стискаше перилата, оглушен от писъците на умиращите безпомощни бойци.

Завладян от неописуемо отчаяние, едва успяваше да си поеме дъх… ала беше наложително да произнесе поне няколко думи. Друг избор нямаше.

— Тор’х! Аз ще… ще унищожа твоя кораб. Ще наредя на останалите кораби да открият огън по теб.

Тор’х се изсмя презрително.

— Да не мислиш, че ще повярвам на толкова абсурдна заплаха? Че ти и твоят екипаж ще избиете невинни хора на този кораб само за да премахнете мен и още седмина бунтовници? Този кораб е пълен с войници на Слънчевия флот. Не го забравяй. Илдирийците не стрелят по илдирийци. — Той се изсмя отново. — Нямаш куража, нито силата.

И сякаш за да подчертае думите си, нареди да изстрелят още един залп срещу вече умиращия кораб. Ненужният дъжд експлозиви доразкъса останките и ги превърна в димящи парчета, носещи се по безразборни траектории и задвижвани единствено от собствената си инерция.

Чрез тизма предсмъртните мъки на последните членове на ударения кораб се забиваха в гърба на Зан’нх като нагорещени ножове. От уредбата се носеха изплашени викове — никой от войниците и офицерите на останалите кораби не можеше да възприеме това, което ставаше.

— Болката ти навярно е непоносима, адаре — рече Руса’х с подигравателна състрадателност. После, докато секундите се нижеха една след друга, нареди да бъде определена нова група за екзекуция. — Призовавам те отново — предай ми корабите си и сложи край на страданието си. — Зан’нх не отговори и губернаторът въздъхна тъжно. — Остават ти две минути. Да кажа ли на Тор’х да унищожи още един кораб? Или предпочиташ кървавите екзекуции? Хиляди жертви? Или само една? — Той направи кратка пауза. — А може би нито една. Избирай.

Зан’нх нададе болезнен вик. Съвсем наскоро, на Хрел-оро, бе понесъл смъртта на мнозина, но те бяха жертви на хидрогите. А този път убийците бяха илдирийци. Самата идея за това му се струваше недопустима след десет хиляди години илдирийска история.

— Адаре! Моля те, спри това! — извика един от офицерите на мостика.

Побърканият губернатор се обади подигравателно:

— Изминаха още три минути.

И преди Зан’нх да успее да вдигне глава към екрана, компаньонките заклаха поредния заложник и топлата му кръв оплиска невидимата духовна мрежа. В главата на Зан’нх отекнаха нови писъци, превръщаха се в ужасяваща симфония. Той едва успяваше да запази душевно равновесие, беше му невъзможно да вземе решение. Твърде много неща се случваха прекалено бързо. Имаше чувството, че се задушава.

Но той беше адарът на Слънчевия флот! Не биваше да позволи цяла манипула да попадне в ръцете на умопобъркан губернатор-метежник. Не биваше…

Тор’х предаде от мостика на пленения боен лайнер:

— Император Руса’х, оръжейните ми системи са заредени и готови за действие. Да се прицеля ли в друг лайнер? Дори с четиридесет и пет кораба все още ще представляваме значителна сила. Всъщност можем спокойно да останем и с четиридесет, ако адарът продължи да упорства.

— Тор’х, ако е необходимо, можеш да унищожиш още един кораб — отвърна Руса’х от хангара. — Какво ще кажеш, адаре? В ръцете ти е животът на хиляди — дали Тор’х да ги избие, или ти ще решиш да стреляш по нас?

Зан’нх се наведе към микрофона.

— Всички лайнери да се отдалечат от бойния лайнер на Тор’х. Пригответе се да избегнете огъня. Екраните на максимална мощност.

Тор’х се изсмя.

— Няма да помогне, братко. Не знаеш по кой от тях ще стрелям, а тези подсилени оръжия са конструирани да пробиват корпусите на хидрогите — със сигурност ще се справят с вашите щитове.

В коридора, пред вратите на хангара, техниците продължаваха да работят с удесеторени усилия. Зан’нх поиска текуща информация.

— Поне още четирийсет минути, адаре.

Гърлото му се сви. За четирийсет минути Руса’х можеше да избие още дузина невинни жертви или да заповяда да взривят още няколко бойни кораба — освен ако Зан’нх не наредеше да разрушат кораба на Тор’х и да пожертва няколкото хиляди души на борда. Други пък щяха да бъдат простреляни при превземането на хангара.

Значи пак кръвопролития! Това просто беше неприемливо. Но дали капитулацията можеше да му спечели нужното време? Не беше сигурен.

— Доведете следващата жертва. Тор’х, избери нова цел — обади се с въздишка губернаторът Руса’х. — Още невинни жертви на съвестта ти, адаре. Представи си как ще бъдеш запомнен в Сагата за седемте слънца.

— Спри! — извика Зан’нх. — Ако се предам… ако се предам сега, даваш ли дума да не избиваш повече членове на екипажа? Ще наредиш ли на Тор’х да не стреля по корабите?

— Никога не съм искал да ги убивам, адаре — отвърна Руса’х с глас на най-миролюбивото и разумно същество. — Такава безсмислена загуба. Но настоявам да получа Слънчевия флот за свои цели. Бях принуден да предприема тези драстични мерки само защото ти отказа да ми съдействаш.

Зан’нх бе задържал разбунтувалия се губернатор повече от определените три минути и Руса’х го забеляза и се обърна към компаньонките:

— Убийте още един… но този път се постарайте да боли. Може би ще е последният. Нашият адар трябва да се научи да взема решения бързо.

Кристалните ножове се вдигнаха. Една от компаньонките изви главата на жертвата назад, за да оголи шията.

— Предавам се! — извика Зан’нх. — Ако се закълнеш да не убиваш повече заложници, се предавам!

Засега.

Компаньонките застинаха и погледнаха към Руса’х в очакване да получат нови инструкции. Изглеждаха разочаровани. Обезумелият губернатор вдигна поглед към камерата и погледна адара право в очите.

— Капитулацията ти трябва да е безусловна. Нареди на капитаните да предадат корабите си на Хирилка. Ти си техен адар и те ще ти се подчинят.

— Не може да е безусловна — упорстваше Зан’нх. — Дай ми думата си, че няма да им сториш нищо лошо.

Руса’х помисли за миг.

— Добре. Докато ми сътрудничиш, няма да убия никого от екипажите на Слънчевия флот — нямам намерение да сторя зло и на теб, адаре. Ти ще си чудесен помощник за нашата кауза.

— Никога няма да се присъединя към метежа.

— В такъв случай ще е полезен заложник — посочи Тор’х. — След като вече не разполагаме с Пери’х.

Зан’нх стисна юмруци, отчаяно се мъчеше да измисли някакъв изход от тази кошмарна ситуация, без това да доведе до загуба на още невинни жертви. За момента не виждаше никакъв начин, но това не означаваше, че няма да се добере до решение по-късно. Време, ето какво му трябваше.

Някой от хората му сигурно щеше да открие начин да си възвърнат бойните лайнери. Дори да ги получеше, губернаторът на Хирилка нямаше да разполага с достатъчен брой последователи, които да противопостави на войниците от Слънчевия флот. А за да управлява четиридесет и седем кораба, Руса’х се нуждаеше от обучен персонал. Една малка група бунтовници не можеше да командва цял флот.

Ситуацията щеше да се промени. Трябваше да се промени.

Зан’нх си даваше сметка, че временно е победен — но само временно. Не му оставаше друго, освен да се осланя на своите способности и на способностите на екипажа. Все щяха да открият начин да избягат и после да изправят Руса’х и Тор’х пред съда. Но за момента не можеше да понесе повече страдания.

Тор’х беше прав. Адарът не би могъл да нареди на бойните си кораби да открият огън. За него бе невъобразимо да постигне победата по такъв начин.

С болка на сърцето Зан’нх се извърна към комуникационния офицер.

— До всички кораби. — Думите лепнеха в устата му като отрова. — Внимание! До всички септари и всички капитани на бойни лайнери! Предайте корабите си на Руса’х и бунтовниците му. Няма да пострадате. Дадох дума, че няма да оказваме съпротива.

„Засега — помисли си. — Засега…“