Разпръснати слънца

37.Кото Окая

Кото бе сам на борда на загадъчния хидрогски кораб, ако не се брояха КР и ГУ, техническите му компита. След като преодоля първоначалното си възхищение от чуждоземната находка, Кото почти изпадна в отчаяние, че не знае откъде да започне изследванията си. В края на краищата това бе космически кораб и следователно някъде трябваше да има сложни машини. А той не намираше никакви машини.

— Ама че главоблъсканица, ГУ — каза Кото.

— Да, Кото Окая. Напълно подходяща дума. — Всъщност Кото я бе научил тъкмо от малкото техническо компи.

Хидрогската сфера бе увиснала като микроскопична перла високо над пръстеновата равнина на Оскивъл. Беше повредена, а съществото вътре — убито по време на атаката на зевесетата — вероятно бе единствената жертва от страна на хидрогите в тази грандиозна битка.

— Е? Откъде да започнем? — Кото потърка облечените си в ръкавици ръце и съжали, че няма възможност да херметизира находката, за да работи вътре с всички удобства. Но сферата бе истинска загадка. Не знаеше дори как се затваря люкът. — Тук има толкова много неща, които трябва да разбера. — Той плъзна поглед по странните форми, гладките панели, причудливите конструкции. — И най-важното от тях е как да се защитаваме от тези кораби.

— Ще направя каквото е по силите ми, за да ти помогна, Кото Окая — заяви КР. — Но компитата имат ограничения относно преките аналитични процедури.

— Интуитивните скокове все още са приоритет на нашите човешки господари — добави ГУ.

— Достатъчно е да ми помагате да се съсредоточа върху задачата — отвърна Кото. — Как да се бием успешно с хидрогските кораби — това е въпросът сега. Не позволявайте на нищо да ме отвлече от главната цел. — Това беше неговата слабост: бързо се палеше по какво ли не и се разсейваше.

— Например ужасно ми се ще да разбера каква реактивна система използват хидрогските кораби. Бойните сфери са бързи кораби с голям обхват, но не се нуждаят от екти. — Той плъзна ръка по неравностите на една от контролните станции: изглеждаше направена от разтопено стъкло. — А тези прибори за управление не приличат на нищо, което съм виждал — нито на човешка, нито на илдирийска или кликиска технология. Дори само ако разберем как са вградили вътре течнометалната електроника, пред нас ще се разкрият невероятни възможности…

— И това ли е въпрос, върху който трябва да ти напомняме да се съсредоточаваш, Кото Окая?

Кото застина неподвижно, после се прокашля смутено.

— Ами да… и това. От друга страна, да не бъдем тесногръди. Никой не знае къде може да ни отведе всяко от тези проучвания. Трябва да разсъждаваме извън наложените ограничения, ако мога да се изразя така.

— Пак главоблъсканица — рече ГУ.

— Не се прави на интересен.

Кото застана пред плоския трапецовиден пулт, заобиколен от странни символи и координатни знаци, сходни на тези, използвани в древните кликиски транспортали. Как биха могли да имат нещо общо изчезнала насекомоподобна раса и невероятно различните хидроги? Дали едната раса не се бе сдобила с транспорталната технология от другата?

С надеждата да открие връзката, Кото преглеждаше ограничената информация по въпроса, публикувана от ханзейските учени. Преди търговското ембарго, наложено от Голямата гъска, скитниците бяха изтеглили всички доклади и сведения, предоставени за обществено ползване. Но доколкото можеше да определи от тези, с които разполагаше, учените на Ханзата нямаха никаква представа как работят транспорталите.

Прегледа внимателно докладите, написани от ксеноархеолозите Маргарет и Луис Коликос. В по-нови времена един доста уважаван изследовател, Хауард Палаву, бе получил задачата да анализира чуждоземната транспортна система. Последният имаше навика да записва хрумванията и разсъжденията си в открити дневници, до които всеки имаше достъп. За съжаление, Кото узна, че Палаву е изчезнал през един кликиски портал.

ГУ се доближи до него.

— Отново витаеш в облаците, Кото Окая.

— Витая в облаците? Това пък какво значи?

— Мислиш разпокъсано, отдалечаваш се от задачата, която искаш да разрешиш.

— Някой да не е модернизирал речниковата ти програма?

— Да витаеш в облаците е често използван, макар и архаичен израз. Интересува ли те произходът му?

— Не. Прав си — разсеях се. Но ако разберем как да управляваме транспорталите вътре в бойните кълба, можем да отворим коридор до… някоя черна дупка. Няма ли да е страхотно? Дрогите обикалят наоколо и търсят някоя скитническа колония, за да я разрушат, и изведнъж — хоп, черна дупка право в хола им. Ха!

— Със сигурност ще е ужасно разрушително за вражеските кораби, Кото Окая — съгласи се КР. — Но ми се струва малко вероятно.

— Но ние още не сме научили нищо! Хидрогите са толкова… различни. Всичко наоколо е дело на тяхната мисъл. То само показва колко ще е сложно да ги разберем.

ГУ вдигна златистите си оптически сензори към Кото.

— В такъв случай може би трябва да потърсим някое съвсем просто решение, вместо да се съсредоточаваме върху сложните.

— ГУ, ако можех да измисля просто решение, щях да го измисля. Но единственото, което открихме досега, е как да отваряме люка. — Споходен внезапно от нова идея, Кото втренчи поглед в компито. Полимерната обшивка на ГУ бе издраскана и обезцветена от краткото премеждие в началото — тогава компито бе изстреляно навън в неуправляем полет…

Лицето на Кото светна.

— В името на Пътеводната звезда, може би това ще свърши работа! Ще е нещо като… звънец на вратата. Отварачка за консерви! Трябва просто да отворим люка в мига, когато дрогите най-малко го очакват.

— Ефикасно оръжие?

— Абсолютно!