Разпръснати слънца

29.Адар Зан’нх

Самодоволният Тор’х дойде на флагмана на манипулата, за да свали все още нежелаещия да сътрудничи Зан’нх на Хирилка. Водеше цял куп телохранители. Това беше добре — значи още се страхуваха от него.

Докато вървяха през хангара, по чийто под все още имаше засъхнала кръв, Тор’х погледна брат си и каза:

— Макар че даде дума, зная, че нямаш никакво намерение да се предаваш. Не ми приличаш на победен.

— Не съм победен. Запазих честта си.

Тор’х се изсмя.

— Пери’х също запази честта си — и умря. А междувременно аз продължавам да съм престолонаследник. — Тънките му устни се разтеглиха във вълча усмивка.

— Магът-император ти отне тази титла.

Пазачите изгледаха Зан’нх, сякаш се чудеха дали да не го пребият. Но Тор’х изглеждаше по-скоро натъжен, отколкото обиден.

— А ние на свой ред го лишихме от титлата маг-император. Това е много по-важно. Сега съм престолонаследник на истинския император.

— Истината не може да бъде променяна — възрази Зан’нх.

— Реалността не се влияе от мнението на група бунтовници.

Совалката се спусна към Хирилка. Въпреки привидното си спокойствие адарът беше объркан. Мислите му се гонеха хаотично. Докато хората му се отделяха от него, откъснати от тизма, той ставаше все по-самотен, по-изолиран, по-… непълноценен.

Въпреки че все така бе заобиколен от стотици и хиляди илдирийци, не можеше да ги почувства така, както обикновено усещаше близостта им. Илдирийците не можеха да съществуват сами и се нуждаеха от критична маса сродни души, за да оцеляват. Но ето че сега адарът на илдирийския Слънчев флот имаше усещането, че ослепява и оглушава, че са го лишили от здравите основи, на които винаги бе стоял.

Докато седеше в совалката, потънал в мрачно и гневно мълчание, Зан’нх си припомни как с адар Кори’нх бяха посетили една призрачна изоставена небесна мина, която се носеше сред кошмарните облаци на Дайм. Двамата не бяха достатъчно, за да успеят да съхранят силата и душевното си равновесие, въпреки че над тях се носеше лайнер с многоброен екипаж. Наложи се бързо да напуснат мината.

Отрязан от тизма, той усещаше, че връзката му с мага-император изтънява и става несигурна. Все още знаеше, че баща му се намира в Призматичния палат, и беше сигурен, че Джора’х е разбрал, че флотът е бил сполетян от голяма беда… но не долавяше никакво ясно послание. Никакви подробности, само смътно усещане за безпокойство. Магът-император бе известен за загубата на войниците, след като те бяха напуснали тизма. Но дали щеше да се досети, че тези илдирийски войници са мъртви? Щеше ли да знае, че неговият адар е в безпомощно състояние?

Зан’нх можеше само да се надява.

Докато се спускаха към космодрума, надникна уж нехайно през илюминатора на совалката, с цел да събере повече информация. Житните растения в полята бяха изкоренени и заменени с ниалия, за да се увеличи добивът на шайинг. Разрушените от хидрогската атака преди години постройки бяха възстановени. Новите сгради бяха прости и функционални, без разноцветната фриволност, по която така си падаше преди време губернаторът на Хирилка. Откакто се бе възстановил от мозъчната травма, Руса’х бе станал съвсем различен. Умът му несъмнено бе повреден и лекарите не бяха успели да го излекуват изцяло. Руса’х със сигурност бе умопобъркан.

С Тор’х обаче случаят бе различен. Престолонаследникът явно имаше съвсем други причини да се присъедини към каузата на бунтовниците.

— Тор’х, защо ти е да се забъркваш в това глупаво начинание? Добре знаеш, че губернаторът на Хирилка не може да се мери с целия Слънчев флот.

— Не знам такова нещо. В своето свето проникновение чичо ни е прозрял истината. Как да се съмнявам в подобно нещо?

— Като се уповаваш на здравия си разум — отвърна ядосано Зан’нх. Но усещаше, че разговорът е безсмислен.

На главния космодрум цареше оживление. Множество кораби чакаха да ги натоварят с цистерни шайинг газ. А сега Руса’х разполагаше с цяла манипула бойни лайнери, управлявани от екипажи с промити мозъци. На Зан’нх му призля.

„Защо не наредих да взривят моя кораб?“

Щом совалката се приземи, пред люковете застана почетна гвардия, за да ескортира пленения адар нагоре по хълма към двореца. Тор’х закрачи напред, с високо вдигната глава. Отведоха Зан’нх в една просторна стая и Тор’х му даде знак да влезе.

— Тези помещения за последен път бяха използвани от нашия нещастен брат Пери’х. Той вече няма нужда от тях.

— Съмнявам се, че си направил нещо, за да попречиш на убийството му — рече Зан’нх.

— Да попреча ли? Аз го подкрепих. Това беше единственият начин да те накараме да се понесеш насам начело на цяла манипула. Примамката беше неустоима, клопката — ефикасна. Виж само колко много постигнахме.

— А ти какво спечели? Освен че изгуби душата си.

Но вместо да избухне, Тор’х нареди да им поднесат освежаващи напитки. А когато масата бе отрупана с ястия, престолонаследникът се зае да се храни с видим апетит. Усмихваше се, сякаш бяха на весело празненство. Зан’нх само го изгледа мрачно и отказа да се храни.

— Е, аз пък ще си хапна. Наредих да ни поднесат и шайинг. Искаш ли да опиташ? Ще ти помогне да прозреш много неща.

— Вече разбрах достатъчно.

— Твърде си млад, за да се правиш на инатлив дъртак. — Той вдигна висока чаша с искряща млекоподобна течност. Погледна я жадно, сякаш нямаше търпение да я опита… но Руса’х бе забранил шайинга за всички, които вече бяха преобърнати.

— Няма да позволя с мен да се случи това, което стана с теб — рече Зан’нх.

— Зависи от гледната точка. — Тор’х остави чашата. — Баща ни просто повтаря грешката на своя баща и на дядо ни. Време е за промени. — Младият мъж сплете пръсти и го погледна с неподправена искреност. — Повярвай ми, Зан’нх. Правя всичко това за доброто на Илдирийската империя, същото важи и за чичо Руса’х. Наистина ще е много по-добре, ако адарът на Слънчевия флот се присъедини към нашата кауза — доброволно, рационално, както го направих аз.

Зан’нх не отговори. Мислите му вече бяха насочени към това как да прати предупреждение на Миджистра и по какъв начин да избяга.

На вратата застана един от пазачите.

— Получихме съобщение от императора Руса’х. Всичките четиридесет и шест лайнера са подчинени на волята му. Екипажите им вече са обвързани здраво с новата мрежа на тизма.

Тор’х се извърна засмяно към брат си.

— Виждаш ли, Зан’нх — дори и да откажеш да ни сътрудничиш, пълноправният император ще разпростре просвещението си из целия Хоризонтен куп. Вече нищо не може да го спре, след като разполага с бойни лайнери.