Разпръснати слънца

114.Рлинда Кет

Рлинда и БиБоб седяха отчаяни в пилотската кабина. Бяха рискували всичко, за да се измъкнат от зевесетата, само за да попаднат в друга клопка. И то каква! Рлинда скърцаше със зъби, а БиБоб мърмореше. Корабът им висеше безпомощно насред космоса.

Петнадесет скитници от водните мини се бяха качили на борда — наперени, сякаш всичко тук им принадлежеше. Втренчила яден поглед в тях, Рлинда си мислеше, че вероятно би могла да се справи с трима или четирима, а БиБоб с още един-двама, но и това нямаше да е достатъчно.

Изискано облеченият мъж, който се представи като Ден Перони, се изтъпани пред тях, огледа мостика и каза самодоволно:

— Чудесно, направо прекрасно!

БиБоб седеше със затворени очи, изцяло отдаден на мрачните си настроения.

— Докъде стигнах? — мърмореше той. — Исках само да направя добро. Да ги предупредя. Не очаквах награди, нито заплащане. Спасих онзи старец и бедното момиче — какво получих в замяна? Арестуваха ме и ме изправиха пред военен трибунал! Сетне корабът ми се взриви, Дейвлин Лотце загина, а ние сме бегълци.

— Е, всеки има лоши дни — каза сгърбеният старец, който се бе представил като Кейлъб Тамблин и стоеше до Перони на мостика на „Любопитство“. Останалите скитници бяха слезли в машинното. Опитваха се да изстискат достатъчно тяга от двигателите, за да приземят кораба на една покрита с лед луна.

— Конфискувам този кораб — обяви тържествено Перони — като военна плячка и разплата за мародерството, на което бяха подложени скитниците от страна на Ханзата.

— Чудесно. Да знаеш как ме зарадва — кипна Рлинда.

— Може би не сте чули — продължи жлъчно Кейлъб, — но корабите на зевесетата унищожават нашите бази, между които и Рандеву! Материалните загуби и жертвите са астрономически. Този кораб е само малка компенсация.

— Може би пък вие не сте чули — тросна се БиБоб, — но зевесетата ни преследват. Така че сте попаднали на погрешните хора.

— В такъв случай смятайте, че сте намерили убежище. Щастливи сме, че можем да ви помогнем. — Кейлъб очевидно се нуждаеше от бръснене. — Ще ви свалим на Плумас — безопасен пристан, ако зевесетата наистина ви гонят.

Рлинда осъзнаваше, че повреденият й кораб няма да стигне доникъде.

— Корабът е ваш, стига да знаете как да се грижите за него. Но по-добре да побързате. Зевесетата ни следваха по петите, а изтребителите им имат достатъчно оръжия, за да ви издухат чак до другия край на системата.

Новината за близостта на зевесетата видимо обезпокои новоизпечените пирати и те се разбързаха.

Перони даде знак на Рлинда да освободи пилотското кресло. Тя се изправи… и се извиси с цяла глава над него.

— Много внимавайте с кораба ми. С „Любопитство“ съм ходила до пъкъла и обратно.

Перони огледа таблото, копчетата, индикаторите — беше повече от ясно, че не знае кое за какво служи.

— Що за уреди ви кара Голямата гъска да монтирате по тези кораби? А и всичко е повредено…

— Вземай каквото ти дават — озъби се Рлинда. — Не се оплаквай, а почвай ремонта.

Перони продължаваше да се блещи в таблото и накрая тя се наведе, показа му как се включва двигателят и изсумтя:

— Мислех, че скитниците са се отказали от пиратския живот. Сто пъти съм чувала да казвате, че Ранд Соренгаард е изключение и че всички се срамувате заради него.

Перони, погълнат от пулта за управление, отвърна:

— Това беше в онези времена, когато смятахме, че Ранд върши глупости. Сега обаче изглежда, че той е бил първият, който е надушил предателското отношение на Голямата гъска към нас. Ето защо решихме да се върнем към неговите методи.

Кейлъб изгледа двамата пленници и каза:

— Обвиненията срещу него бяха пресилени. Екзекутираха го по чисто политически причини.

Този път Рлинда не сдържа гнева си.

— Глупости! Не ми пука, че го смятате за герой — той унищожи цял товарен кораб. Знаете ли откъде ми е известно? Защото това бе мой кораб и аз бях там. Тогава загина един от най-добрите ми капитани — Гейбриъл Места.

— Да, Соренгаард се опита да убие и мен — обади се БиБоб.

Кейлъб отвори уста, но изглежда, нямаше какво да отвърне. Перони, който продължаваше да мърда пръсти върху таблото, неочаквано се ухили.

— Май му хванах цаката.

Рлинда изгледа двамата скитници и въздъхна:

— Господа, сега всички сме от една и съща страна. Съчувствам ви за това, което сполетя вашите кланове. Не е необходимо да ни убеждавате, че зевесетата са предатели.

— Да, защото ние го изпитахме на гърбовете си — потвърди БиБоб.

Перони вдигна глава.

— Е, значи сте попаднали на неподходящото място в неподходящото време. Съжалявам.

Кейлъб тръгна да ги извежда, за да ги откара на своя кораб, и Рлинда подвикна на Перони:

— Грижи се добре за корабчето ми, че ще ти строша главата!

— Той е истинско съкровище. Няма да му направя и драскотина. Но ще ми трябва помощта ви, за да разуча всички системи.

Рлинда неохотно последва Кейлъб на по-малкия кораб.

Може би преследващите ги ремори щяха да се появят скоро… но това не я безпокоеше особено. Още по-добре, ако генерал Ланиан ги сметнеше за мъртви, а корабът им — за разрушен. Тогава с БиБоб щяха да имат само един проблем — макар и достатъчно сериозен.

Прехвърлиха се на кораба на Кейлъб и той го насочи към ледената повърхност на луната. Ден Перони и няколко други скитници подкараха „Ненаситно любопитство“ в неизвестна посока. Рлинда проследи със скептичен поглед първите маневри на Ден и остана доволна. Справяше се добре.

Двамата с БиБоб се изненадаха, когато видяха върху вкочанената повърхност на малката планета следи от човешка дейност — имаше площадки за кацане, отвори, които се спускаха към подземния океан, и няколко големи танкера.

— Селището е под ледената кора — обясни Кейлъб. — Ще ви намерим подходяща работа във водните мини.

— И после какво? — попита Рлинда.

Той сви рамене.

— После ще живеете сред нас под планетарен арест. Някой ден може да ви разменим срещу наши военнопленници.

— Страхотно — въздъхна БиБоб. — Точно каквото ми трябваше.

Кейлъб го погледна ухилено.

— Сега сте скитници. Свиквайте.

— Ура! — провикна се подигравателно Рлинда. — Най-после мечтите ми се сбъднаха.

— Е, поне сме заедно — каза БиБоб с вечния си оптимизъм. — Предпочитам да съм с теб на тази ледена луна, отколкото да гния в килията на лунната база.

Рлинда го погледна с блеснали очи.

— Прав си, БиБоб. От бившите ми съпрузи ти си най-подходящата кандидатура за съвместно изгнаничество.