Разпръснати слънца

113.Крал Питър

Залите на Двореца на шепота не бяха безопасни дори късно през нощта. Преоблеченият крал Питър се промъкваше безшумно по коридорите, използваше обиколни маршрути, които познаваше добре. Ръцете му лепнеха от пот, дишаше на пресекулки. Всеки, който би го спрял, за да попита какво прави тук, щеше да забележи, че е изпотен. Зачуди се дали така се е чувствал и принц Даниъл, когато бе избягал преди няколко дена.

Откри складовото помещение без особени затруднения — знаеше, че е в дъното на един от многобройните коридори. Не си спомняше някога да е минавал насам, но ОХ го бе снабдил с подробни напътствия и той ги бе запомнил, преди да ги унищожи. Не искаше да носи в себе си никакви уличаващи документи, в случай че бъде спрян от чиновници на Ханзата или нощни патрули.

Естара бе ужасно изнервена от това, което възнамеряваше да направи. И този път, докато плуваха с делфините, прибягнаха до своя таен език на знаците, после разговаряха шепнешком. Трябваше спешно да открият съюзници срещу председателя. Питър за нищо на света не би допуснал Естара и нероденото им дете да пострадат и заради това бе готов на крайни мерки.

Складът, както бяха уредили, беше отключен. Питър бавно отвори вратата, очакваше да се натъкне на клопка. В помещението, задръстено от сандъци, скулптури и инструменти, видя самотна, скрита в тъмното фигура.

— Добре дошли, крал Питър. Очаквах ви. — На бледата светлина Елдред Каин приличаше на призрак. — Да си призная, беше ми ужасно приятно да се любувам на складираните тук произведения на изкуството. Отдавна ми се ще да открия някой, който да споделя увлечението ми по тези неща.

— Заместникът огледа краля. — Питър ли да ви наричам? Или предпочитате да се обръщам към вас с „ваше величество“?

— Питър — това ми е името. Но вие го знаете много добре.

— Той затвори безшумно вратата. Предишния ден, докато Базил обявяваше намерението си да принуди Естара да направи аборт, Питър бе осъзнал, че не разполага с никакво време. Използва ОХ като посредник, за да не предизвиква подозрения, и се свърза със заместник-председателя — помоли го за кратка тайна среща. Сигурен бе, че Каин ще се досети за какво става въпрос. — С тази среща се излагам на огромен риск, заместник-председателю.

— Аз също. — Каин хвърли поглед към скулптурата на жена, държаща купа с грозде. — Нямате никакви причини да ми се доверявате. Абсолютно никакви.

— Не вярвам на никого в цялата Ханза, но същевременно се нуждая от съюзник, дори от защитник. Винаги сте ми се стрували разумен човек, уравновесен, човек, който претегля внимателно думите си, преди да ги произнесе.

— О, какви комплименти! — Очите на Каин блеснаха. — Все едно аз съм кралят.

— Или председателят — многозначително каза Питър.

Каин отмести поглед.

— Надценявате амбициите ми. — Вдигна ръце и смъкна полимерното покритие на някаква голяма картина. Отдолу се показа средновековен благородник на бял кон до жена със синя рокля и букет цветя.

— Каква безвкусица — промърмори заместникът. — Радвам се, че я свалиха от южната зала и я донесоха тук. Пък и там лъчите падаха под лош ъгъл и засилваха неприятното впечатление. Вижте, дори рамката не я бива. — Той се приближи до следващата картина, на която бе нарисувано малко момиче, заобиколено от ловджийски кучета. — Тук има повече характер. Средата на осемнайсети век, доколкото мога да преценя.

Питър се вгледа отблизо и каза:

— Името не ми говори нищо, но ако се съди по стила, е бил ученик или поне почитател на Веласкес. Виждам яркия чар, но не и мрачното отчаяние на Гоя. — И понеже Каин го погледна със смесица от изненада и любопитство, обясни: — Председателят Венцеслас настоя да отделя доста време за изучаване на политиката и историята на Ханзата. ОХ често ме е разхождал из Двореца на шепота, за да ми обърне внимание върху архитектурата, стъклописа, скулптурите и картините. Така че, господин Каин, аз също съм ценител на произведенията на изкуството.

— Чудесно, значи можем да продължим с някои по-интересни експонати.

— Боя се, че нямаме нужното време, господин заместник-председател. Трябва да се върна в кралските покои, преди да са забелязали отсъствието ми.

— Тогава питайте, за каквото сте дошли — не че не мога да се досетя. Зная, че кралицата е бременна. Известна ми е и реакцията на председателя по този въпрос. В нея обаче липсва каквато и да била логика и разум.

— Значи сте забелязали, че напоследък той е… неуравновесен.

Каин обаче не отговори. Питър продължи:

— Това не е единичен случай. Известно ви е, че Базил има непостоянен характер. И преди е проявявал агресия, вземал е прибързани решения, понякога дори погрешни.

— Той е под голямо напрежение — произнесе неутрално Каин. — Въпреки това е сигурен, че действа в интересите на Ханзата.

— Всички вярваме, че работим за интересите на Ханзата, но това не може да е извинение за действията ни. От година на година председателят става все по-избухлив и непостоянен. Отвлече ме и изби цялото ми семейство, за да си прикрие следите. Сигурен съм, че е постъпил по същия начин със семейството на Даниъл.

Каин го гледаше мълчаливо. Питър се зачуди доколко заместник-председателят е запознат с онова, което става зад кулисите. Каин прокара ръка по една от статуите. Какво беше това — нервен тик? Може би заместникът се безпокоеше също като краля.

Питър продължи:

— Преди две години повдигнах въпроса за опасността от конструирането на нови бойни компита. Поисках да бъде проведено разследване. Вместо да ме изслуша, председателят ме изгони от срещата и игнорира заплахата.

— Не бих си и помислил, че ще го признае, защото последствията щяха да са катастрофални. Не е искал да изгуби едно потенциално оръжие във войната срещу хидрогите. Но може би сте прав, макар и да не го предполагате, ако докладът на адмирал Стромо за Корибус се окаже верен.

— Корибус? Какво се е случило?

— Все още тече разследване. Не съм изненадан обаче, че председателят Венцеслас ви е държал на тъмно. — Каин очевидно търсеше начин да смени темата. — Какво всъщност ви измъчва?

Ноздрите на Питър трепнаха ядно.

— Базил се опита да ни убие — Естара и мен. Беше поставил бомба на кралската яхта, но ОХ я обезвреди навреме. Смяташе да хвърли вината за убийството ни върху скитниците.

— Значи е планирал война с тях още преди те да ни обявят ембарго? Интересно. Когато се изправиш пред заплахата да изгубиш войната, която водиш, най-добре си създай нов враг, когото смяташ, че би могъл да победиш. Особено ако можеш да му отнемеш ресурсите. Това повдига бойния дух. Ако успееш, разбира се.

Питър бе стигнал твърде далеч, за да се отказва.

— А видяхте ли какво направи с Даниъл? Държи го упоен, вързан за леглото. А сега, без никаква основателна причина, само защото е обиден, иска да убие бебето ни с Естара. Не мога да позволя това.

— Питър, не бих желал да вземам страна в личната ви война срещу председателя.

— Това не е лична война! Става въпрос за моето дете — и за един човек, който разполага с прекалено голяма власт и заплашва да стане безконтролен. Базил е като бясно куче. Той не вижда злото, което причинява. — Питър вдигна глава. — Следващия път, когато говоря на открито, ще обявя, че кралицата ще ме дари с престолонаследник. Ще го изкрещя дори ако председателят се опита да изключи микрофона. След като хората го знаят, той няма да посмее да предприеме нищо.

Каин се приближи до следващата статуя, този път на еднорог.

— Не бих могъл да ви противореча, Питър. Председателят наистина греши в отношението си към вас. Ще е по-добре обаче, ако сведенията за деликатното положение на кралицата достигнат по неведоми пътища до медиите още сега. Слуховете, както знаете, се разпространяват бързо и хората, разбира се, са склонни да им вярват. Те искат да им вярват. А разпалите ли надеждите им, Базил няма да посмее да направи нищо. Особено ако вината за изтичането на информацията не е ваша. — Той млъкна и прехапа устна, сякаш сам не вярваше на това, което бе казал.

Питър се наведе към него.

— Можете ли да го направите? Да разпространите слуха?

— Разбира се, че бих могъл… но дали бих го направил? Вярно, убеден съм, че това е най-разумният начин на действие. — Той вдигна една порцеланова ваза. — Хм, прекалено е натруфена, но има определен чар. В нея има някаква стаена грация, уловено движение. — Преобърна вазата и отвътре изпаднаха мъртви паяци.

Стомахът на Питър се сви. Кралят мълчеше, опасяваше се, че е допуснал ужасна грешка.

Най-сетне Каин си пое дъх, сякаш бе взел решение.

— С други думи, вие ме питате как да се отървете от председателя Венцеслас? Това ли е тайното ви желание, Питър?

Кралят преглътна, изненадан от прямотата на събеседника си.

— Като се имат предвид последните действия на председателя, струва ми се, че това е най-доброто, което може да се направи за Ханзата.

— О, за доброто на Ханзата… — Каин се поколеба. — Знаете ли, наблюдавам ви и ви слушам от години и наистина си мисля, че го вярвате. Което доста ме притеснява, особено ако се окаже, че сте прав.