Ръката на пророка

9.

Новите притежатели на „Сейнтс Ландинг“ бяха превърнали някогашния гараж на старото имение в малка заседателна зала. Йона съвсем не беше идеално място за бизнес конференции, затова собствениците нямаха нищо против археолозите да използват помещението като лаборатория и хранилище.

На дългата алуминиева маса в средата на залата бяха поставени бинокулярен микроскоп, ултравиолетова лампа и два лаптопа с инсталиран Шамрок — програма за превод от хиберно-латински на английски. На друга алуминиева маса до стената бяха подредени инвертирани артефакти, а под задния прозорец имаше модерен компютър, скенер и рутер.

Том приклекна пред сейфа в ъгъла, набра комбинацията и отвори вратата от закалена стомана. Внимателно извади древната книга и я остави на масата, после включи двете обикновени лампи и отметна платненото покривало.

— Господи! — възкликна Катлийн.

После си сложи хирургически ръкавици, закачи на колана си малък гласово активиращ се диктофон, натисна бутона за запис, защипа микрофончето за пуловера си и взе клипборда от О’Брайън.

— Катлийн Филипс. Йона, Шотландия, двайсет и осми септември две хиляди и пета година, дванайсет и петнайсет по обед. Оглед на ранно средновековен британски кодекс, открит на двайсет и четвърти септември в квадрат хаш осем — йот десет.

Прегледа първата страница на клипборда и продължи да диктува вече събраните от колегата й данни:

— Височината на листа е трийсет и осем сантиметра, ширината — трийсет сантиметра. Текстовите карета са с размери трийсет и четири на двайсет и шест сантиметра. Самата книга е дебела двайсет и три сантиметра, а подвързията стърчи с по два сантиметра от всички страни на листа. Подвързията на кодекса е от овча кожа, най-вероятно опъната върху дъбови дъсчици, каквато е ранно средновековната британска традиция. Дъбената кожа е почерняла и няма релефни орнаменти. Почти лъскава и гладка на пипане. Изглежда, че гърбът, ъглите, ръбовете и орнаменталните детайли на подвързията са изработени от ковано злато. В подвързията е инкрустиран плитък корубест златен диск с диаметър осем сантиметра, в който от своя страна са инкрустирани безброй късчета натрошени емайлирани животински зъби. Сигурно тюленови зъби, каквито понякога се използват в келтското декоративно изкуство. Кръгът е ограден с късове необработен лилав аметист. В центъра му има малка квадратна златна плочка, носеща закопчаващия механизъм с ремък, предотвратяващ изкривяването на тома.

Изключи диктофона и леко прокара пръсти по подвързията.

— Ще ми се да не бях с ръкавици — промълви сякаш на себе си.

— Виж в какво състояние е, Кат — отвърна Том. — Монасите са положили неимоверни усилия да съхранят кодекса. Първо са го увили в пет пласта ленена тъкан, поставили са го в тежка дървена кутия, изолирана отвътре и отвън с пчелен восък и покрита с редуващи се слоеве смола и вълнен плат. Кутията е поставена в изолиран с восък железен сандък, също увит в слоеве смола и плат. Сандъкът беше скрит в една ниша в стената на пещерата, която са облицовали със смола и дървесна кора. Накрая са зазидали нишата с камъни и хоросан, които са замазали със смола. Черните камъни издадоха местонахождението й.

— Никога не съм чувала през ранното средновековие да са взимали такива предпазни мерки за съхранение, на каквито и да е артефакти — отбеляза археоложката.

О’Брайън се пресегна и взе пинсета, увита в марля.

— А сега се приготви за най-поразителната гледка, която си виждала през живота си! — И внимателно разтвори книгата с пинсетата.

Катлийн ахна. Цялата страница беше богато украсена със сложни мотиви и на пръв поглед напомняше ориенталски килим. Гледката наистина бе изумителна.

След малко тя се надвеси с лупа над кодекса и включи диктофона.

— Мотивите на титулната страница не са християнски, но стилът определено е хиберно-саксонски. Прилича на Евангелието от Дъроу, Линдисфарнското евангелие и Келтската книга. Но… но разликите са…

Археоложката доближи лупата още повече.

— Сложните абстрактни мотиви очевидно говорят за келтско влияние. Пелти, спирало меандри и преплетени триквестри. В тях са вписани четири концентрични квадратни рамки от келтски плетеници. Всяка следваща рамка се смалява пропорционално към общ център.

Взе по-силна лупа и отново се надвеси над книгата.

— Първият вътрешен бордюр е изпълнен в редуващи се златни и тъмносини цветове — истински хризографски шедьовър. Свързващото вещество за златния прах сигурно е яйчен белтък и рибя жлъчка. Тъмносинята боя най-вероятно е от лапис лазули.

Катлийн още повече доближи лупата до листа и почти забоде носа си в него.

— Вторият, по-малък вътрешен бордюр е лъскаво черен, с искрящи златни песъчинки. По мое мнение, без да са ми известни резултатите от анализите, боята е от счукан гагат и златен прах със свързващо вещество. В тази плетенична рамка е вписана трета от златен варак върху повдигнат гипсов грунд, който подсилва златните тонове и позволява релефното орнаментиране на варака с неописуемо изящна украса… В третата рамка има миниатюра с големина, измерена на око, шест квадратни сантиметра. Изображението е изключително детайлно и е изпълнено с невероятно богати тонове. Представен е монах, изправен в брезова горичка до небесносин воден басейн. В лявата си ръка държи… Господи, като че ли държи самия кодекс! Същият размер, същият бял кръг, ограден с лилаво, същият златен закопчаващ механизъм. В дясната си ръка държи перо. Изражението на монаха може да се опише единствено като… като страх.

Тя се прокашля и продължи:

— От горния край на книгата в ръката му излиза… не, по-скоро… по-скоро разцъфва изображение на космоса, изпълнено в по-тъмносини нюанси. Боята вероятно също е от лапис лазули. На този нощно син фон са пръснати множество звезди и полумесеци от златен прах със свързващо вещество. Две мънички фигури притеглят изсипващия се космос към двата срещуположни края на миниатюрата: бял ангел и червен крилат дявол. Боите сигурно са от счукан опал и карнелиан със свързващо вещество. От центъра на водния басейн, до който стои монахът, се издигат… Сини кълба. Изброявам тринайсет. И всяко кълбо е покрито с бели валма като… като облаци. Сякаш художникът е изобразявал Земята, но…

О’Брайън я потупа по рамото и прокара показалец по гърлото си.

Катлийн изключи диктофона.

— Какво има?

— Чуваш ли се какво говориш? Ако книгата действително е автентична, как някакъв монах през девети век може да е виждал Земята кръгла — кръгла, подчертавам, след като по онова време се е смятало, че светът е плосък — при това наблюдавайки я от… да речем… от Луната?!

Тя се изправи и опря длан на хълбока си.

— Ние сме археолози, Том. Работим с факти, с категорични доказателства, а не с…

— Не с какво, Кат? С магии ли? С фантасмагории? — За миг кафявите му очи сурово се впериха в нея, после по лицето му бавно плъзна усмивка. — Добре, запази своя научен скептицизъм… поне засега.

Катлийн продължи да го гледа още малко, след това сви рамене и отново включи диктофона.

— Всяко синьо кълбо последователно се издига от водния басейн и пропорционално се смалява, отдалечавайки се към четвъртата и най-малка рамка. Всички са представени така, че да изглеждат зад монаха. Там те изчезват в миниатюрно зелено поле, разположено под слънчев диск от златен прах. Срещу Слънцето е нарисувано кръгло черно тяло със същата големина — като негов тъмен огледален образ. Това черно слънце вероятно също е от счукан гагат със свързващо вещество. Слънцата разделят полето на две: едната половина е осветена, другата е в сянка.

Тя изключи диктофона и се обърна към своя приятел.

— Ангелът и дяволът, светлата и тъмната половина на полето, златното и черното слънце — всичко говори за дуализъм. В скандинавската митология брезовата горичка символизира прераждане, а келтите вярвали, че брезата гони зли духове. Само че тук не виждам абсолютно никаква християнска символика. А ти?

О’Брайън безмълвно обърна листа и отвори книгата на първата страница с текст.

Известно време двамата мълчаливо я наблюдаваха, после археологът посочи.

— Обърни внимание на големината на келтското курсивно писмо. Ако го гледаш с невъоръжено око, текстът се вижда само като бледи, едва различими чертички. Не може да се чете без микроскоп.

— При какво увеличение?

— За да се чете и превежда спокойно, шейсет пъти.

— Шейсет пъти?! — Катлийн отново насочи поглед към кодекса и усети треперене под лъжичката. — Как е възможно този човек да е направил такова нещо преди хиляда и двеста години, Томи? Искам да кажа, кодексът е написан… написан на ръка… с микроскопично писмо!

О’Брайън притегли електрическата лупа към книгата. Макар и по-слаба от микроскопа, с нея спокойно можеха да анализират типа на писмото и уникалния почерк на писаря.

— Въпросът не е само в миниатюрния размер на буквите — отвърна той. — А и в цялостния вид на курсива. Виж идеалната му прецизност, правилните равни линии, съвършено еднаквите клиновидни засечки. Дължината на горните и долните камшичета никога не се променя. И отбележи свързването на лигатурите със съответните букви.

— Изглеждат абсолютно еднакви — почти прошепна Катлийн. — Навсякъде.

Том нагласи показалката и скръсти ръце.

— През осемнайсети век композиторът Антонио Салиери проучил първите чернови на Моцартови композиции. Когато видял, че няма никакви корекции, никакви промени, изпълненият със завист италианец произнесъл нещо от рода на „Сякаш от нотите на тази музика ме гледаше транскрибираният от Моцарт Божи разум“.

Археоложката също впери очи в кодекса.

— И това миниатюрно писмо продължава стотици страници, така ли?

— Поразително, нали? И звучи… Е, звучи невероятно, обаче изглежда, че монахът го е написал на един дъх.

— Какво?!

— Среща се пренасяне, естествено, но не и символи за пренасяне, Кат. Не е имал време за това. Като че ли се е…

— Надбягвал с времето ли?

О’Брайън стисна устни и присви очи.

— Това, което каза току-що, е извънредно интересно… Дори е истинско откритие!

— Какви ги говориш, по дяволите?

Той се усмихна, ала в изражението му нямаше нищо весело.

— Ще видиш.

— Да се залавяме за работа. — Катлийн взе пинсетата и отново обърна на първата страница. — Тази украса предполага божествено вдъхновение. Така де, виж как ангелът и дяволът разделят космоса.

— Забеляза ли лицата им? — попита О’Брайън. — Дяволът се усмихва, а ангелът плаче.

Тя пак обърна на страницата с текст и се вгледа в първата буква, Б — голяма и богато орнаментирана заглавка. Тя се състоеше от изображение на монах, взираш се във вихрен въртоп от същите онези сини кълба. На двете му рамене седяха ангелът и дяволът. Още по-странно: в краката му се виеше зелена змия.

Катлийн замислено прокара дългите си пръсти по гладкия пергамент. После завъртя лабораторната табла с книгата под микроскопа, включи лампата му и се наведе над двата окуляра.

— Подравняващото надупчване явно е направено след сгъването на двойните листове на коли, което определено е типично само за ранно средновековните келтски ръкописи — заяви тя, след като известно време изучава книгата.

Том кимна.

— С Иън стигнахме до същото заключение.

Археоложката фокусира уреда върху заглавката, за миг хвърли поглед към списъка с ключови думи, преведени по-рано от О’Брайън, и бавно зачете на глас хиберно-латинския текст:

— Книгата започва с „Броихан написа тия слова. Яви ми се това видение през есента на единайсетата година от понтификата на негово светейшество Лъв Трети…“

— Осемстотин и шеста година — прекъсна я колегата й.

— Видение ли? — изправи се Катлийн. — Какво видение?

Том погледна през микроскопа и плъзна малката пластмасова показалка по полето на ръкописа.

— Знам, че за разлика от тъпаци като нас ти нямаш нужда от Шамрок, за да преведеш текста — заяви професорът с лукава усмивка, когато намери търсеното място. — Така че просто прочети откъса, който съм отбелязал.

Тя отметна гъстата си руса коса зад раменете си и отново погледна през окулярите. Под мощните лупи на микроскопа тънката като косъм кафява показалка приличаше на повалена секвоя в сравнение с миниатюрните букви. Археоложката седна на столчето, което й придърпа О’Брайън, и настрои фокуса. После зачете думите, написани от монах, живял на този брулен от ветровете остров преди хиляда и двеста години.