Ръката на пророка

10.

Вторачен в синината върху опакото на дланта си, Даниъл Касиди забеляза, че прилича на лъчи, излизащи от показалеца му и водещи към китката. Нямаше спомен да го е заболяло навремето, но помнеше, че се изненада от разтърсващата сила, стрелнала се по металния лост.

Сви юмрук и тъпата болка го върна към преживяното предишната нощ…

— Защо го правиш? — попита чернокожият старец, когато човекът на Касиди го принуди да коленичи.

— Спомняш ли си времето, когато се прехранваше със сводничество? — Той размаха ключа тип „лула“ над главата на беззащитната си жертва. — Спомняш ли си как застреля един ирландски хлапак, Лиам Касиди, задето те опердаши, за да избави някаква курва от поредния ти побой? — Касиди го изрита в лицето. — Ти простреля брат ми в окото, гадняр скапан!

Старецът с усилие се надигна на колене и избърса кръвта от устните си.

— Боже господи! — възкликна той и предпазливо заопипва носа си, който бързо се подуваше. — Това беше преди повече от четирийсет години бе, човек! Четирийсет години!!!

Касиди се усмихна.

— Знам. Както се казва, търпението е добродетел.

После с всички сили замахна с гаечния ключ и заудря сивата глава на стареца. Черепът се пръсна и отвътре разцъфна розова мозъчна тъкан.

— Лиам, аз… аз… — Касиди се облегна на тухлената стена на порутената къща да си поеме дъх. — Аз обещах над гроба ти да очистя това негро. И го направих, а, малкия?

Гласът на секретарката му от интеркома го откъсна от опръсканата с кръв уличка.

— Господин Касиди, хеликоптерът е на десет минути. Да…

Той дълбоко си пое дъх, за да проясни ума си.

— Не. Ще посрещна кардинала, когато кацне.

— Както желаете, господине.

Касиди наблюдаваше как Памфили ровичка пълнения си омар и отпива глътка шардоне. Виждаше, че нещо измъчва стария му приятел. Кардиналът никога не пиеше много, а тази вечер беше обърнал две мартинита и сега продължаваше с вино.

Икономът влезе в разкошната трапезария, украсена с безценни гоблени.

— Желаете ли десерт, господине?

Памфили вдигна поглед и поклати глава.

— Не, Робърт — отвърна Касиди. — Ще се прехвърлим в библиотеката.

— Разбира се, господине. — Мършавият иконом тихо напусна помещението, последван от хубавичката прислужница.

— Е, Пами, ще ми разкажеш ли най-после за този твой проблем?

Кардиналът попи устни със салфетката си и впери тъмните си очи в него.

— Долетях чак от Рим, за да разговаряме лице в лице. Имам нужда от помощта ти. Нашата Майка Църква се нуждае от тебе… Ти си богат и имаш власт. Дани. Можеш да… — Памфили сведе очи и сгъна салфетката си.

Касиди се изправи, отиде до отсрещния край на елегантната маса и постави ръка на рамото му.

— Пами, с тебе сме близки от малки, откакто бяхме църковни четци в „Сейнт Тимоти“. Ти ме спаси, когато ония латиноси ми се нахвърлиха на Бауъри Стрийт. Аз съм твой приятел и добър син на Църквата. И винаги ще си остана такъв. Хайде да идем в библиотеката, да пийнем нещо по-силно от вино и да поседим край огъня. И ще ми обясниш с какво мога да помогна.

— От все сърце се моля да можеш, Дани.

Кардиналът надигна едрото си тяло от стола и последва домакина. След като безмълвно минаха през няколко помещения в разкошното имение, те завиха по дълъг меко осветен коридор с персийски килим и ламперия от черешово дърво, украсен с картини от Ел Греко, Ван Гог, Тициан, Вермеер и Пусен. Памфили се ококори, когато зърна платно на Ботичели.

— Не те ли е страх от крадци, Дани? Бог знае колко струва дори само този коридор!

— Един изключително надежден човек пази мен и всичко, което ми е скъпо. Служил е в спецчастите „Сълю“ на родезийската армия, може би най-елитните командоси в целия свят.

Касиди отвори тежката дъбова врата на просторната елегантно мебелирана библиотека. Икономът беше разпалил огъня с голям дънер и на масата имаше кристални гарафи с ликьори и брендита.

Домакинът наля „Стрега“ на Памфили и ирландско уиски за себе си, а икономът докара количка със сребърен сервиз за кафе. Когато излезе и тихо затвори вратата, кардиналът се наведе напред и разклати чашата ликьор.

— Откъде да започна?

Касиди остави уискито си на масичката.

— Отначало.

Памфили се усмихна горчиво.

— От самото начало ли, Дани?

Копринените вратовръзки, официалните бели ризи, тирантите и жилетките бяха за Даниъл Касиди също такава част от съществото му, каквато и собствената му кожа. Той обаче знаеше, че невинаги е било така. Още помнеше как хлапетиите се подиграваха с парцаливите му, получени от благотворителни организации дрехи. Но след като изслуша разказа на кардинала, Касиди разкопча жилетката си, разхлаби вратовръзката и откопча яката на ризата си, за да диша малко по-свободно.

— Господи, това… това е невъзможно — почти прошепна той след дълго мълчание.

Памфили просто продължи да се взира в огъня.

Зърнести сиви спомени нахлуваха в ума на Касиди и избледняваха като стари снимки, преминаващи под светлина: майка му, държаща кръста, който изглеждаше по-голям от нея, докато шепнешком четеше молитвата си в сумрака на неговото детство.

И разпятието, което висеше над онези дни и управляваше дневната на бедняшката им квартирка — оста, около която се въртеше всичко. Ала най-силно в паметта му туптеше Светото сърце Христово.

Почти триизмерно, сърцето сияеше и пулсираше от гръдта на Спасителя на светлината на коралово розовата електрическа крушка. Не яркочервеното, меко и заоблено сърце на свети Валентин, а истинско. Релефните му кръвоносни съдове, празната вена и аортата грееха в алено и лилаво. Също като всичко друго в Бог, Светото сърце едновременно го плашеше и привличаше.

Касиди коленичи пред стария си приятел и постави ръка на коляното му.

— Всичко това не може ли да е някакво безумно съвпадение, Пами?

— Не. В писмото си Малх цитира книгата на Броихан с такава… — Кардиналът бръкна в джоба си, извади един лист, разгъна го и му го подаде. — Прочети го. Преведох малка част от писмото на епископа. Това е едно от така наречените доказателства на Малх.

Касиди обърна листа към светлината и прочете превода.

— Тези думи са от пергамент, който над хиляда години е бил скрит дълбоко в подземията на Ватикана — поясни Памфили, затвори очи и заразтрива слепоочието си с показалец.

— Виждаш ли. Дани, Църквата от векове е знаела, че на Йона ще бъде направено такова археологическо откритие. — Кардиналът се наведе още по-напред. — Едно от доказателствата на Малх. Разбираш ли какво ти говоря, приятелю? Книгата, която са намерили онези проклети археолози, наистина с такава, каквато твърди епископът.

— Но щом във Ватикана вече са знаели, че книгата някой ден ще бъде открита, защо не са пратили някой на Йона да я намери?

— Църквата е пращала няколко експедиции през годините, обаче не са имали представа къде да търсят. Островът не е много голям, но площта му е достатъчна — над осем хиляди декара. А когато тайно търсиш книга, скрита неизвестно къде на толкова голям остров…

— Последното организирано от Ватикана издирване на дяволската книга е по нареждане на папа Лъв Тринайсети през хиляда осемстотин деветдесет и седма. Тогава Църквата за пръв път пратила голям екип. Папа Лъв използвал поклонението по случай тринайсет вековната годишнина от смъртта на свети Колумба и тълпите поклонници за прикритие и екипът успял да проведе най-мащабното издирване.

— Памфили поклати глава и въздъхна. — И подобно на предишните експедиции, тази също се провалила… После във Ватикана променили стратегията си — вместо да търсят книгата, решили да се доберат до нея и да я унищожат след нейното откриване. В доказателството на епископ Малх се съобщава къде и кога ще бъде намерена, както и от кого. И Църквата зачакала.

Касиди хвана ръката на кардинала с две ръце.

— Пами, ние двамата сме първи приятели от малки, когато крадяхме ябълки от сергията на господин Зефирос. Никога не съм се съмнявал в тебе, обаче това, което ми разправяш сега, е толкова…

Памфили рязко отдръпна ръката си.

— Видението на монаха и книгата, в която го е описал, са пратени от самия Луцифер, Дани! Не разбираш ли? Книгата на Броихан е открита, за да унищожи Църквата, а после и света, какъвто още отначало е бил планът на Сатаната. — Очите му се насълзиха. — Помогни ми, моля те. Светата ни Църква е Божият дом на тази земя. Вече нищо друго няма значение. Без нея… ще…

— С какво мога да помогна, Пами?

Кардиналът постави длани върху раменете на Касиди.

— Стани Воин на кръста, стари приятелю. Ти си един от най-богатите хора в Америка и сме ти благодарни за всички дарове за Римската църква през годините. Но най-голямата услуга, която можеш да направиш на Бог, Църквата и своя най-добър приятел, е да използваш богатството и властта си, за да се добереш до тази дяволска книга. Направи каквото е нужно. Дани, за да намериш книгата с виденията на Броихан преди някой да научи за проклятието, което съдържа тя.