Ръката на пророка

39.

Раймон Тренкавел се взираше във водораслите, бележещи максималното равнище на прилива — лъщяха на късното слънце като смарагдов пръстен.

Двамата чакаха спускането на нощта, за да се отправят към замъка. Той вдигна поглед към лилавото небе, после се обърна към пилота.

От известно време Камерън наблюдаваше отдръпващата се вода, загрижен, че една остра скала може да пробие корпуса на хидроплана му.

— Скоро ли ще започне приливът? — попита Тренкавел.

Джейми си погледна часовника.

— След четирийсет и пет минути.

— И когато се върнем, заливчето отново ще е плавателно, така ли? Даже в тъмното?

— Дълбочината ще е достатъчна, обаче пак ще е тясно.

— Затова ли трябваше да се намокрим?

— Налагаше се да обърна хидроплана, за да можем после да излезем оттук — поясни Камерън. — Беше по-добре да го направим по светло. Я виж тия скали. През нощта можехме да разбием я крило, я поплавък, я опашката.

Раймон си погледна часовника, изправи се и преметна автомата си на рамо.

— Тръгваме ли?

Пилотът измъкна револвера от пояса си, отвори барабана и го зареди с 11,5 милиметрови патрони. Лицето му се напрегна и той безизразно погледна спътника си. След няколко секунди сви рамене и тръгна към подножието на скалата.

Пъхна оръжието под колана си и посочи.

— Отделните пластове образуват первази, нещо като стъпала, виждаш ли?

— По здрач изкачването няма да е чак такъв проблем, обаче в мрака ще е трудничко — отбеляза Тренкавел.

Джейми завърза края на малка намотка жълто найлоново въже за друга, доста по-голяма, прехвърли първата през рамо, кимна на Раймон и се закатери по зигзаговидно разположените первази, като постепенно размотаваше въжето.

Тренкавел наблюдаваше изкачването му. Пилотът имаше право. Единственият път до замъка Бейра се спускаше от намиращото се на север село Талискър. Наемниците нямаше да очакват атака от юг.

Последва Камерън нагоре по опасната скала и си помисли, че баща му сигурно много би се радвал на всичко това. Кракът му се подхлъзна на един хлабав камък и Раймон си представи старото копеле ухилено до уши в ада.