Ръката на пророка

30.

Тренкавел се изкачи тичешком до следващия скален перваз. Достатъчно. Ако се приближеше повече, рискуваше да го видят.

Откри пукнатина в скалата и скочи вътре. Горният ръб на естествения окоп стигаше до гърдите му. Автоматът му беше достатъчно далекобоен. Трябваше да компенсира скоростта на вятъра, разбира се, но позицията и укритието бяха идеални.

Раймон отвори триногата, монтирана под цевта на оръжието, махна няколко камъка, за да подравни мястото, и се настани колкото може по-удобно. След това притисна око към оптичния мерник и проследи драмата, която се разиграваше на върха на Бен а Хрейг.

Катлийн не видя лицето на онзи, който я накара да се наведе върху една скала, но с периферното си зрение зърна другия — мургав латиноамериканец с черни засукани мустаци. Той бавно отвори оранжевата кутия.

Археоложката зачака неизбежната реакция и не се излъга. Ахване, последвано от благоговейно мълчание.

След няколко секунди мъжът затвори и заключи капака и извади радиостанцията си.

— Шести, тук Втора група. Чувате ли ме?

Пропука отговор, почти заглушен от воя на вятъра.

— Взехме пратката и сувенира. Невероятен е…

Латиноамериканецът продължи да говори по радиото, но първият мъж я натисна още по-плътно към големия камък, така че преви горната част на тялото й върху него. Сега Катлийн виждаше само извисилия се над нея звяр с щръкнала напред брадичка.

Той я задържа в тази поза още няколко секунди, след това я пусна. Най-после можеше да се огледа. Кутията с книгата се намираше между нея и мургавия. Освен Годзилата, който стискаше ръката й, не забеляза никой друг.

Отново насочи вниманието си към мъжа, забил пръстите си в плътта й. Той сбърчи лице при поредния мощен повей на вятъра и придоби още по-ужасен вид. Под дясното му око беше татуирана синя сълза.

Изведнъж чудовището рязко я дръпна към себе си и се ухили похотливо.

— К’во ше казва да позабавляваме, маце?

Гневът и отвращението събудиха последните й останали сили. Тя изпъна гръб и доближи лицето си към неговото.

— Предпочитам да го направя с някой пръч — надвиха вятъра археоложката. — Със сигурност ще е по-интелигентен, по-красив и няма да смърди толкова ужасно!

Латиноамериканецът избухна в смях.

— Каза ли ти го, Борис?!

Руснакът го погледна, усмихна се и запримигва. След малко бавно обърна едрата си глава към нея. Усмивката му изчезна и лицето му почервеня, после поморавя.

— Курва!

Грамадната му длан се стовари сякаш от небето и ударът я връхлетя с умопомрачителна сила. Мина известно време, докато сребристите искри пред очите й се разнесат достатъчно, за да осъзнае, че се е проснала на земята. Виеше й се свят, но Катлийн запълзя колкото можеше по-назад от мъжа. Пресегна се зад гърба си, напипа един камък и без да се замисля, с всички сили го хвърли към главата на мъжа. Той само го одраска по бузата и онзи продължи да се приближава. Черните му очи святкаха безумно. Намръщеното му зачервено лице излъчваше дива ярост.

— Стига бе, човек — опита се да го спре латиноамериканецът. — Не бива да…

— Млък! — изрева звярът и направи още една крачка към нея. — Борис дава урок на таз курва!

Бясно биещото й сърце сякаш всеки момент щеше да изскочи през гърдите й. „Всичко ще е наред — каза си тя. — Ще го преживееш. Всичко ще е наред… Ще го…“

Чудовището разкопча панталона си и го смъкна. Ускореното й плитко дишане и барабанният бой на сърцето й почти заглушаваха смесицата от руски и развален английски, която се изливаше от устата му. Той продължаваше да настъпва, а тя — да пълзи заднешком, докато накрая една скала не спря отстъплението й.

Звярът направи една последна крачка и заплашително ухилен, я погледна отгоре.

— Готова за Борис? Да, готова — дрезгаво произнесе той.

Искаше й се да закрещи, ала дори не можеше да си поеме дъх. В следващия миг очите му се насочиха нагоре и се разшириха, усмивката му се стопи.

— Веднага се дръпни от нея!

Катлийн се обърна и видя Камерън на съседната скала — приклекнал на едно коляно и насочил револвера си към руснака.

— Джейми! Господи! Джейми!

— Спокойно, Кат. — Пилотът се усмихна, без да откъсва поглед от двамата мъже. Очите му станаха ледени. — Не ме ли чу, грознико? — процеди през зъби Камерън. — Махни се от нея, иначе ще ти пръсна дебелата глава. — Джейми вдигна ударника. — Веднага!

Руснакът хвана с две ръце панталона си, закима и заотстъпва към другаря си.

Катлийн не би си и помислила, че на лицето му може да се изпише такова изражение. Силно разтеглените му устни бяха побелели от ярост. Около ноздрите му се бяха очертали синкави бръчки, които рязко контрастираха на фона на зачервените му бузи. В обезумелите му очи гореше син пожар. Двамата наемници вдигнаха ръце и панталонът на Борис се свлече около коленете му.

— Ти. — Джейми посочи латиноамериканеца. — Разкопчай си колана.

Онзи хвърли поглед към опряния си на един недалечен камък автомат, но после се подчини и кобурът с пистолета му падна на земята.

— Даже не си го и помисляй — изсумтя Камерън. — Трябва ми и най-малкият повод, за да ви очистя и двамата на място.

Погледна допълзялата до него Катлийн, стисна ръката й и се усмихна, после отново се обърна към наемниците.

— А сега ни кажете кои сте вие, по дяволите!

— Работим за човек, който иска тази книга — отвърна латиноамериканецът.

— Кой е той?

Мъжът извърна очи.

Джейми насочи оръжието си малко по-надолу.

— Нямам много време, затова ще те гръмна в ташаците — предупреди го той. — Не ми се и мисли в какво ще ги превърне куршум с такъв калибър!

— Добре! Добре! Божичко! Какво искаш да знаеш?

— За кого работите?

— Нае ни един човек, казва се Касиди. Даниъл Касиди.

— Милиардерът ли? — изненада се Катлийн.

Латиноамериканецът кимна.

Джейми я погледна.

— Познаваш ли го тоя Касиди?

— Той е легенда на Уолстрийт. Започнал е от нулата, а сега не може да си преброи парите. От време на време името му се мярка в пресата.

Камерън се обърна към двамата мъже.

— И тоя богаташ е наел отрепки като вас?! Трябва да е голям чаровник.

Те се намръщиха, но не отговориха.

— Как ще се измъкнем оттук, Джейми? — попита Катлийн. — Те имат приятели с хеликоптер.

— Трябва ни преднина. — Пилотът махна с револвера си към наемниците. — И нямаме нужда от тия мутри, само ще ни забавят.

— Не можеш да ги убиеш просто ей така!

Той посочи надолу към склона.

— Спусни се малко по-нататък. Веднага идвам.

Катлийн се смъкна от скалата и отиде при кутията с книгата.

— Джейми, попитах те какво ще правиш!

Камерън скочи от камъка, намръщено се вторачи в наемниците и насочи револвера си към тях — първо към главата на руснака, после към тази на латиноамериканеца.

— Знаете ли, момчета, хич не ми хареса дето опипвахте с мръсните си ръце тази прекрасна дама. Направо съм бесен. — Той се ухили. — Обаче не съм съвсем безсърдечен.

Двамата въздъхнаха облекчено.

— Няма да ви убия, само ще ви пръсна коленните капачки. Това ще ви позабави, и не само вас, а и ония с вертолета, които ще се опитат да…

— Ще ни позабави ли?! — изкрещя ужасено опулилият се латиноамериканец. — Тоя патлак направо ще ни откъсне краката! И ще умрем!

— Възможно е — засмя се Джейми. — Да, сигурно си прав. — Насочи пистолета по-надолу и се прицели в лявото му коляно.

— Неее! — изпищя онзи и вдигна ръце още по-високо.

— На твое място не бих го направил — разнесе се нечий глас зад гърба му. — Хвърли оръжието или си мъртъв.

Катлийн се завъртя кръгом. Суров наглед мъж със сипаничаво лице и същата камуфлажна униформа като другите двама се целеше с автомат в Камерън.

— Хайде! — подкани го мъжът.

Джейми се наведе и остави револвера в краката си.

— Изритай го настрани, умнико.

Пилотът се подчини.

— Крайно време беше, Боби! — каза латиноамериканецът и вдигна автомата си. — Къде се изгуби?

— Спокойно, Васкес. Трябваше да заобиколя, за да мина в гръб на този нещастник.

Мъжът, когото бяха нарекли Боби, се приближи и отиде при Катлийн. Имаше рунтава рижа брада и носеше зелена плетена шапка. Гъсти оранжеви мигли обрамчваха бавно мигащите му воднистосиви очи.

Той силно я ощипа по бузата и археоложката потрепери от болка.

— Една целувчица, професоре?

— Остави я на мира! — извика Джейми.

Наемникът нанесе сечащ удар по тила на Камерън с такава светкавична бързина, че Катлийн видя движението му като в мъгла. Пилотът се свлече на земята и Боби го изгледа с презрение.

— Недей да се разпореждаш, скапаняк гаден.

Отново сграбчи лицето на Катлийн и впи пръсти в бузите й. Заболя я толкова силно, че от очите й бликнаха сълзи, ала тя не издаде нито звук.

Наемникът се ухили и се обърна към руснака.

— След като свърша с нея, ще ви я оставя с Васкес. Дотогава ще…

В първия момент на Катлийн й хрумна безумната мисъл, че от главата му са поникнали алени пера. После времето потече като на забавен кадър. Гъста тъмночервена течност — кръв и мозък — бавно оплиска другарите му. Все още изправеният, но вече мъртъв наемник се завъртя наляво с вдигнати рамене и леко наклонена глава, сякаш не знаеше отговора на някакъв въпрос. В същия момент тя видя, че задната половина на черепа му липсва. След миг над върховете изтрещя далечен изстрел.

Изведнъж времето полетя с паническа бързина. Убитият наемник се строполи на земята. Другарите му залегнаха. Катлийн грабна кутията с книгата. Джейми се хвърли към револвера си, хвана я с една ръка и откри огън с другата.

Двамата прескочиха една скала и се запързаляха по източния склон на Бен а Хрейг. После се изправиха и продължиха тичешком надолу. На два пъти се препъваха, скачаха на крака и пак се втурваха. Катлийн смътно чуваше гърмежите зад тях. После Джейми задъхано произнесе нещо, което й се стори странно:

— Не стрелят по нас, а по нашия ангел хранител.