Ръката на пророка

33.

Цялото тяло я болеше, но дори това някак си допринасяше за уютността на спалния чувал и вълнените одеяла. Разкошната вечеря, уискито и пращящият огън успокояваха сетивата й, колебаещи се на ръба на съня.

Джейми я прегърна и силно я притисна към себе си. Катлийн се наслаждаваше на дъха му върху тила си, докато двамата се взираха в пламъците, отпуснали глави върху сгънатото му кожено яке.

Накрая той наруши дългото мълчание.

— Чувала ли си историята за добрата мълска вещица и вълшебните води на Лох Ба?

Прекалено унесена, за да отговори, тя само поклати глава.

— Тази вещица живяла много отдавна — тихо и напевно започна разказа си Камерън. — Толкова отдавна, че пасяла добитъка си на западните пасища, които днес са залети от морето. Най-много обичала Лох Ба, защото в студените му води възвръщала младостта си през вековете. За да направи магията, тя се къпела във вълшебното езеро призори в утрото на стотния си рожден ден. Ала трябвало да се потопи във водата, преди да чуе как първото горско създание поздравява новия ден.

Джейми още по-силно я притисна към себе си и по тялото й се разля топлина, сякаш огънят изведнъж беше насочил пламъците си право към нея.

— Добрата вещица се подмладявала веднъж на сто години в продължение на десетки векове — приспивно продължи Камерън. — Точно преди зазоряване в една ледовита есенна сутрин на поредния си стотен рожден ден тя докуцукала до каменистия бряг на Лох Ба. Съблякла се и тъкмо се канела да влезе във вълшебната вода, когато чула крясък на скален орел, реещ се високо над Бен а Хрейг. Вещицата разбрала, че никога повече няма да види изгрева, и отчаяно отправила поглед на изток. — Той още повече сниши глас и зашепна. — Твърде късно. Повелият вятър донесъл утрото и тя изчезнала във въртоп от есенни листа.

Катлийн се обърна, подпря се на лакът и се вгледа в ясните му сини очи. Гърлото й се беше свило и дишаше трудно.

— Колкото и тежко да беше днес… с теб се чувствах така, все едно плувам във вълшебните води на Лох Ба — промълви тя и помилва лицето му. — Нещо в мен… Нещо, което отдавна бях изгубила… — Катлийн се извърна. — Струва ми се, че го намерих.

Джейми нежно повдигна брадичката й и я накара отново до го погледне.

— Какво намери, Кат?

— Любовта — тихо отвърна тя.

Без да откъсва поглед от него, Катлийн обхвана лицето му в шепите си и потъна в небесносините му очи.

„Така сигурно се чувства човек, който пада във въздуха“, помисли си. Нямаше усещане за време и пространство — единствено за потъване. Не знаеше точно какво ще се случи после, ала за пръв път в живота й това не я интересуваше.

Като се движеше в такт с бясно туптящите им сърца, Джейми бавно я притегли към себе си и леко докосна устните й със своите. Катлийн го подкани, отваряйки уста, но той я претърколи по гръб и едва тогава дълбоко и страстно я целуна, прокарвайки пръсти през косата й.

Бързо плъзна устни по лицето и шията й и тя впи нокти в жилестия му гръб. Сладостното парене на леките му захапвания беше като хиляди пърхащи пеперуди по кожата й.

Започнаха да се събличат, отначало бавно, копче по копче. Постепенно движенията им станаха трескави и накрая помежду им не остана нищо друго, освен горещата плът на голите им тела. Времето запрепуска, после забави ход и отново полетя.

Катлийн отвори очи и го видя над себе си, опрян на мускулестите си ръце. Той се поклащаше назад-напред и космите на яките му гърди галеха кожата й, като я възбуждаха все повече.

Джейми бавно сведе лице и прокара устните си по шията, гърдите, хълбоците и корема й. Тя усещаше топлината на устата му като малки течения, които се вихреха по тялото й.

Трябваше й известно време да осъзнае, че е престанал, че възхитителният зефир на целувките му по кожата й е спрял. Почувства се като хвърчило, внезапно попаднало в пълно безветрие. Но когато погледна надолу, видя лицето му над разтворените си крака. В очите му, сини пламъци на светлината на огъня, гореше животинска страст, разпалвана от някаква първична жажда.

Вихърът на желанието я връхлетя като ураган. Катлийн затрепери от нетърпение и го сграбчи за косата, за да го подкани да побърза.

Той доволно изсумтя, зарови лицето си в нея и като изпъшка от удоволствие, вдишвайки нейното ухание, започна да целува, хапе и милва пламналата й плът с език и устни, потънал в тялото й толкова дълбоко, че щеше да я подлуди.

Като ехо на далечен спомен я изпълни онова изумително полузабравено удоволствие, завибрира в долната част на кръста й и започна да се усилва, отначало бавно, после все по-бързо, разтърсвайки я с електрически екстатични импулси.

Без да се откъсва от нея, Джейми простена и повдигна хълбоците й със силните си ръце. Катлийн се издигаше от бездната, все по-високо и по-високо с всяка пърхаща милувка на езика му, и в онзи последен момент, когато й се струваше, че ще се взриви с милиони искри, тя се озова на онова експлозивно, пламтящо и безвременно място, където тялото й вече не й принадлежеше. В този миг чу пронизителен вик, сякаш донесъл се отдалече, и в следващата секунда осъзна, че е неин.

В кулминацията на последното треперещо извиване на ханша й той я притегли към себе си, обви краката й около кръста си и проникна в нея, изпълвайки я толкова цялостно, че дъхът й секна.

Последва момент на пълна неподвижност и тишина. И двамата се бяха вкаменили. Катлийн вдигна поглед, очите им се срещнаха и тя видя на лицето му любов, каквато никога не си беше позволявала да вярва, че съществува.

Катлийн осъзнаваше само дишането им, топлината на телата им и лекото докосване на пръстите им. Усещаше, че потъва в сигурния, нежен мрак на тяхната прегръдка.

— Ако всичко това остане само спомен и не последва нищо друго, пак ще ми стига — сънено каза той. — Обичам те, Кат. Не искам нищо повече.

Тя докосна лицето му и в гърлото й заседна буца. Галантен рицар докрай. Знаеше, че Джейми е онова място, на което можеш да попаднеш само веднъж в живота и където те зове абсолютната увереност. И желанието да послуша този зов беше толкова непреодолимо, че разкъсваше душата й.

Катлийн го притисна към себе си и го накара да легне върху нея. Искаше й се да се вмъкне в онова, което споделяха в този миг, и никога да не излезе оттам.

Здраво обвила ръце около него, тя започна да се унася, приспивана от приливите и отливите на дишането им. И в този упоителен миг, преди наистина да се предаде на Морфей, чу гласа си като далечен спомен от детски сън да произнася думите:

— Обичам те, Джейми Камерън. Винаги съм те обичала.