Ръката на пророка

38.

Катлийн оглеждаше просторната библиотека на замъка Бейра. Украсените с изящна дърворезба шкафове стигаха почти до тавана и изцяло покриваха едната стена. Подредените по цвят томове явно отразяваха вдъхновението на някой интериорен дизайнер, а не на учен. Между двата огромни витражни прозореца пламтеше грамадна камина. В центъра на помещението имаше дълга дъбова маса, на която имаше лаптоп, няколко книги, бинокулярен микроскоп, голяма лупа, бележници… всъщност всичко, каквото й трябваше.

Тя се обърна към Даниъл Касиди, който стоеше облегнат на каменната плоча над камината. Тъмните му проницателни очи прогаряха дупки в нея още откакто беше влязла в библиотеката.

Катлийн скръсти ръце и го погледна гневно.

— Какво искате от мен?

Той пъхна ръце в джобовете на вълнената си жилетка, сви рамене и леко се усмихна.

— Струва ми се странно, че учен като вас няма желание да прочете древните писания на един ирландски монах. Страх ли ви е, докторе?

— Да, страх ме е. От осемстотин и шеста година насам предсказанията на монаха са абсолютно безпогрешни. Логично е да заключим, че и останалата част от книгата е също толкова точна. Прецизно датирани и верни пророчества, които стигат до двайсет и втори век, а сигурно и по-нататък… Доста плашеща перспектива, не мислите ли?

Катлийн се отпусна на стола.

— През следващите години може да има прекрасни неща, но и истински кошмари. Преди да открием тази книга, нямахме представа какво ще се случи. Сега обаче…

Милиардерът се засмя.

— Започвайте да превеждате, докторе. Ще видим дали страховете ви ще се оправдаят.

— Целият кодекс ли очаквате да ви преведа? Това са месеци…

— Не, разбира се. Какво ме интересуват събития, за които мога да прочета в историческите книги? Започнете някъде от края на миналия век. В лаптопа е качена програма за превод, тъй че не би трябвало да ви отнеме чак толкова много време.

Обърна й гръб и протегна ръце към огъня.

— Почвайте работа, докторе — каза през рамо. — Разговорът с вас ме отегчава.

— И вие не сте особено интересен. — Катлийн си сложи хирургически ръкавици, разтвори огромния том и внимателно започна да разлиства древните пергаментови страници. Накрая спря, завъртя рамото на микроскопа над кодекса и включи лампата.

Въведе в компютъра някои по-необичайни хиберно-латински думи и преведе предсказание, което потвърждаваше точността на монаха.

— Господи! — промълви археоложката.

— Какво има? — попита Касиди и се приближи.

Тя го погледна и бавно протегна ръка за чашата си с чай.

Милиардерът тропна с крак.

— Казвайте!

Катлийн отпи глътка чай.

— Спомняте ли си земетресението, което разтърси Турция в края на деветдесетте години? Имаше хиляди жертви.

Касиди се ококори.

— И монахът го е предсказал?!

— Даже посочва епицентъра. — Тя посочи листа с увитата в марля показалка. — Нарича Измит и Истанбул с древните им имена Никомидия и Константинопол, но иначе всичко е точно.

Катлийн записа пророчеството и датата в бележника си, пак се наведе над окуляра и леко премести стойката.

Беше стигнала до единственото разстояние, оставено между отделни блокове текст, на което се натъкваше досега. Това показваше, че й предстои да навлезе в двайсет и първия век.

Първото предсказание се отнасяше за 2000-та година.

Археоложката кимна. Войната на Балканите.

Следваше подобно пророчество.

Катлийн се подсмихна. Старият Броихан отново беше познал. Милошевич определено бе свиня!

Тя продължи нататък във времето…

Афганистан, помисли си Катлийн, и войната срещу джихадистите и талибаните, „най-долните от злите хора“. Зае се да превежда поредното предсказание. 2003-та година. Въведе в компютърната програма няколко неясни хиберно-латински думи, премести курсора върху командата „Превод“ и натисна ентър.

Катлийн сви устни. Онази проклета война в Ирак. „Земята размирна ще остане…“ Страхотно!

Натъжена от многото преведени пророчества, които се бяха сбъднали, тя продължи към 2005-а година. Започна да чете следващото предсказание и веднага я обзе паника. Сега знаеше какво изпитва сърна, попаднала под лъчи на автомобилни фарове.

Препрочете откъса, отмести рамото на микроскопа, отдръпна се от книгата и обгърна тялото си с ръце, сякаш иначе имаше опасност да се разпадне на парчета.

— Какъв е бил този Броихан? — промълви тихо. — Какъв е бил, по дяволите?!

— Моля? — попита Касиди, който се разхождаше пред бумтящата камина, и дойде при нея. — Изплюйте камъчето, докторе. Какво прочетохте току-що?

— Не… не съм сигурна. — Тя се прокашля и го погледна. — Монахът предрича откриването на тази книга.

— Господи, тъкмо за това говореше Пами… — Касиди отиде при камината и впери поглед в пламъците. После, без да се обръща към нея, нареди: — Прочетете ми текста дума по дума.

Катлийн отмести стола си назад.

— Коя е тази Пами, по дяволите?

— Просто ми прочетете текста.

— Хайде, Касиди. Коя е тя?

— Не е ваша работа, мамка му!

— Няма да ви преведа нито ред, докато не ми кажете.

Милиардерът рязко се обърна и щракна с пръсти.

— Като нищо можете да се превърнете в сочна плячка за ония наемници, награда задето ми донесоха книгата! Благоразумно обмислете положението, в което се намирате, професоре, преди да ми поставяте каквито и да е условия.

Пред очите й се мярна руснакът с татуираната сълза.

— Да не би тази Пами да поставя под съмнение достоверността на книгата? — доста по-кротко попита тя.

— Напротив, потвърждава я. — Устните му отново се разтеглиха в ледена усмивка. — Но какво значение има това за вас?

Той се ухили и оголи идеалните си, неестествено бели зъби — предупреждение, което Катлийн схвана с пронизваща сърцето й яснота. Никога нямаше да напусне замъка Бейра жива.