Стихотворения и поеми

Преди години много, отдавна

живя в царство сред морски треви

девойка, която познаваш

със името Аннабел Лий.

От мене обичана тя бе тогава,

любовта си към мен не прикри.

Тя беше дете и аз бях дете

в това царство сред морски треви.

Любов, по-прекрасна от всяка любов,

ни свързваше с Аннабел Лий.

Любов, на която белите ангели

нямаха право дори.

Затова и отдавна, много отдавна,

в това царство сред морски треви

целуна я вятър, от облака слязъл

и хладна е Аннабел Лий.

Знатен родственик взе я от мен

и далеко, далеко от мене я скри

там, зад стените на гробница сита,

в царство сред морски треви.

Ах, никой от белите ангели горе

своята завист не скри.

Всички знаят защо тя е мъртва

в това царство сред морски треви.

Целуна я вятър, от облака слязъл

и уби мойта Аннабел Лий.

Но нашта любов бе по-силна от тази,

на всички от нас по-добри,

от нас по-големи дори

и макар, че небето ангели пазят,

а демони — тия води,

душата ми винаги с нея ще бъде,

с душата на Аннабел Лий.

Не светлина луната ми праща,

а сънища с Аннабел Лий.

Не виждам звездите, а двете зеници

на моята Аннабел Лий.

Сред нощния прилив лежа и се взирам

във нея, във моята миличка, мила,

в гроба до мен край морски треви,

в гроба се взирам край морски треви.