Любима! Сред горяща скръб
аз вървях по пътя дълго.
Бе пустинен този път,
там цветята се топят,
но душата ми се върна
в Рая с теб, където спят
сънищата, щом се съмне.
Споменът сега е остров
сред пулсираща стихия,
сред вода, която помни
свободата си бездомна
и покоя чий е.
Само там се смеят още
Небесата — весел прием.