На Ф…

Любима! Сред горяща скръб

аз вървях по пътя дълго.

Бе пустинен този път,

там цветята се топят,

но душата ми се върна

в Рая с теб, където спят

сънищата, щом се съмне.

Споменът сега е остров

сред пулсираща стихия,

сред вода, която помни

свободата си бездомна

и покоя чий е.

Само там се смеят още

Небесата — весел прием.

Загрузка...