Стихотворения и поеми

На детството в онези дни

съдбата дом ми отреди.

В него влюбен бях и сякаш

бе прекрасна самотата

на езеро със черен бряг,

където боровете спят.

Когато в нощ на тъмен шепот

върху мантия летеше

тихичко мистичен вятър

с песничката си позната,

пробуждах се в съня си аз

за неговата дива власт.

Но тази власт не беше страх,

а сладка тръпка в полумрак,

неразгадана страст в покоя,

на рубините от зноя

и от любов, макар и моя.

Смъртта в отровните вълни

и гроб във бездната откри

за всеки, който се надява

на мир сред своята представа.

Душа, на самотата в плен,

го бе превърнала в Едем.