Стихотворения и поеми

Видях те в сватбения ден,

когато в руменец бе ти.

Край теб, от щастие смутен,

светът обичаше. Обичаше и ти.

В очите — нежна светлина

(не бе възможна друга.)

Аз свеждах поглед към пръстта

от хубостта принуден.

Руменина — момински свян —

все някога ще се стопи,

макар и да изгаря плам

гърдите му, уви,

на този, който в сватбен ден

видя как в руменец си ти.

Край теб, от щастие смутен,

светът обичаше. Обичаше и ти.